Колкото и да ни е неприятно да го признаем, оказва се, че това, което повечето хора знаят за капитализма и комунизма, са пълни и тотални глупости.
Не е изненада, като се има предвид до каква степен призракът на "Червената заплаха" и историята на 45 години комунистическо управление са насадили в масовите представи, че и най-малкото съмнение в безграничните преимущества на капитализма се равнява на държавна измяна.
През 2014-а обаче вече сме твърде далеч от заплахата от атомно унищожение на Земята. А въпреки опитите на Америка и Русия взаимно да се "респектират" с размахване на дипломатически и други средства, време е да продължим нататък, без да носим багажа на заблудите от миналото, в които толкова убедено сме вярвали.
Ето седем тотално несъстоятелни твърдения, които хората са си втълпили за комунизма и капитализма.
1. Само комунистическите икономики разчитат на държавно насилие
Очевидно никой финансов магнат не би се разделил охотно с огромното си състояние - и всякакви опити да се постигне икономическа справедливост (от рода на данъчно облагане) ще се сблъска с категорична и безпардонна съпротива от състоятелната класа.
Но държавното насилие (каквото е и данъчното облагане) е присъщо на всяка форма на имуществена собственост, която правителството би могло да възприеме - включително и тази, позволила на гореспоменатия магнат да натрупа гореспоменатото състояние.
В капитализма, конкуриращите се претенденти за собственост се уреждат благодарение на това доколко държавата е склонна да използва насилие, за да изключи всички - с изключение на един от тях. Ако хвърлим око на някой от имотите на мустакат банкер или позакръглен медиен магнат, колкото и да е либертарианец по душа, той ще разчита на властта и средствата й за принуда, за да ни постави на мястото ни.
Той притежава тези имоти, защото държавата казва, че ги притежава - и тя заплашва да хвърли в затвора всеки, който не е съгласен с това. Там, където няма държава, този, който е най-склонен към насилие, определя кой да получи това, което желае - независимо дали е диктатор, рицар, мафия или банда каубои в Дивия Запад. Независимо дали е налагано/поддържано от организации, които действат по своя воля, или от държавата, правото на собственост разчита на насилието.
И това правило е в сила както за личната, така и за частната собственост - важното е да не се бъркат двете. Собствеността има за предпоставка не принципи за добро/лошо, а признато право - публикувани държавни закони/решения, договори, акции, бонове, ипотеки и т.н.
Когато марксистите говорят за колективизация на собствеността на земята или "средствата за производство," се намираме в територията на частната имуществена собственост; когато модните критици заявят, че искат да конфискуват папийонката на определен шеф на регулаторен медиен орган, сме в областта на личната собственост. Комунизмът по необходимост разпределя имуществото на всички, но поне ви е разрешено да си запазите смартфона, нали?
2. Капиталистическата икономика е базирана на свободната размяна
Огледалното отражение на мита за "потисническия комунизъм" е легендата за "освобождаващия капитализъм". Идеята, че всички ние се разхождаме свободно и правим свободен избор през цялото време в пазар, който прелива от изобилие и нуждите на всички се удовлетворяват, видимо се опровергава от житейската реалност и опит на стотици милиони хора.
Повечето от тях постоянно са приклещени между конкуриращи се видове натиск и поради това са стресирани, изтощени, самотни и в търсене на смисъл на всичко - ама нали ние сами контролирахме живота си, и никой друг?
Не, ние не контролираме живота си; пазарът го прави. Ако не сте съгласни, опитайте се да излезете от "пазара". Произходът на западния капитализъм е бил в лишаването на британските селяни от достъпа им до земята (изземване на собственост, както бихте го нарекли в наши дни), и поради това от средствата им за препитание, така че те да са зависими от пазара за оцеляването си.
След като вече са били безимотни, те са били принудени да се събират на едно място - в боклука и болестите на бедняшките градски региони, за да продават единственото, което са имали - способността си да използват мозъка и мускулите си за работа - или да умрат.
Точно като тях, огромното мнозинство от хората сега са лишени от достъп до ресурсите, от които имаме нужда, за да процъфтяваме, въпреки че те съществуват в изобилие, за да бъдем принудени да работим за шеф, който се опитва да забогатее, като ни плаща по-малко и ни кара да работим колкото може повече.
Дори този шеф (очевидният победител в "свободната размяна") обаче не е свободен: пазарът поставя императиви пред класата на собствениците, която трябва неумолимо да трупа богатство и да развива средствата за производство, или я очаква провал. Капиталистите се налага да подкрепят потиснически режими и да съсипват екологически планетата. Нищо лично, просто бизнес, дори и да имат добри лични намерения.
И това е заложено в самите принципи на системата. Американският тип капитализъм е изисквал изтребването на цял континент с местно население и поробването на милиони отвлечени африканци.
А цялата капиталистическа индустрия е била възможна само защото белите жени, смятани за собственост на бащите и съпрузите си, са изпълнявали невидимите задачи по отглеждането на деца и домакинската работа, без заплащане. Да вдигнем всички тост за свободната размяна.
3. Комунизмът е изтребил 110 милиона* души заради съпротивата им срещу лишаването им от собственост
*Цитираната бройка е толкова последователно, колкото и базирана на фактически изследвания; тоест изобщо не е.
Псевдоисторици и тв водещи редовно формулират тези, че "само заплахата от смърт може да подкрепя левите мечти и илюзии, защото никой със здрав разум не би се подложил доброволно на това. Затова и има 110 милиона загинали от комунизма."
Заявявайки това, теоретиците на антикомунизма оскърбяват паметта и страданието на милиони хора, загинали при управлението на Сталин, Мао и други комунистически диктатори от XX век. Измислянето на огромна бройка хора и приписването на смъртта им на някакъв абстрактен "комунизъм" по никакъв начин не въплъщава хуманистична посветеност на жертвите на нарушени човешки права.
Въпросът е, че много хора, избити от съветските комунисти, не са били само "кулаци", а голям процент от тях са били "правоверни" комунисти. Сталин в параноидната си жестокост не само е организирал убийството и екзекуцията на лидерите на руската революция, но и е изтребил почти цели комунистически партии.
Тези хора не са се съпротивлявали на колективизацията на собствеността, те самите са работили за нея. Заслужава също така да помним, че Съветска Русия е била изправена пред нацистите - и ги е победила - макар че са били буквално в задния й двор.
Това е реалността за СССР. Най-ужасният епизод от официалния комунизъм през XX век всъщност е Великият китайски глад, чиито жертви са десетки милиони, макар че точният им брой е трудно да бъде установен.
Няколко фактора очевидно са допринесли за тези ужаси - но главният е бил "Големият скок напред" на Мао - катастрофална комбинация от прилагане на псевдонаука, фалшифициране на статистики и политически гонения, целящи да преобразят Китай в индустриална свръхсила за миг.
Резултатите от експеримента са били трагични, но да се твърди, че тези хора са загинали, защото не са се писали доброволци за реализацията на "леви мечти" е абсурдно. Гладът не е точно и само "ляв" проблем.
4. Капиталистическите правителства не нарушават човешките права
Когато се прави оценка на престъпленията, извършени от комунистическите лидери, неразумно е от страна на знаменосците на капитализма да броят труповете, защото - ако комунизмът се налага да навежда виновно глава заради ГУЛАГ и китайското "масово изтребване на вредители", капиталистите също се налага да го направят. В историята на капитализма са записани търговията с роби, изтребването на местното население, "късният викториански холокост" и всяка война, геноцид и изтребване, извършени от САЩ и техните съюзници в стремежа им да победят комунизма.
Тъй като прокапиталистическите агитатори толкова се вълнуват от страданията на масите в Русия и Китай, вероятно те би трябвало да поемат и част от вината за милионите, намерили смъртта си при прехода на тези страни към капитализма.
Логично е да приемем, че капитализмът, който възхвалява бързия растеж сред безмилостна конкуренция, води до огромни актове на насилие и лишения, но някак си защитниците му са убедени, че винаги и навсякъде той е нещо, водещо до справедливост и освобождение.
Дали обаче ще успеят да убедят в това десетки милиони хора, които умират от недохранване всяка година, защото свободният пазар не може да измисли ситуация, в която по-малко от половината храна в света да се изхвърля?
100 милиона загинали е вероятно най-важната цифра, върху която да се фокусираме в момента - това са хората, които според прогнози на международната организация за защита на човешките права DARA ще загинат заради климатичните промени между 2012 и 2030 г.
Глад, какъвто човешкият вид не е познавал, предстои на човечеството, тъй като свободният пазар не определя цена на въглерода, а извличащите петролни запаси капиталистически фирми след срива на СССР са се превърнали в неконтролируеми суверени. Най-злостните антикомунисти имат много удобен, макар и морално позорен начин да се справят с това масово измиране на хора: те просто отричат, че това се случва.
5. Комунизмът през XXI век би наподобявал съветския и китайския ужас през XX век
Преди революциите си, Русия и Китай са били слаборазвити, земеделски, като цяло неграмотни общества, а основната част от населението им е била съставена от селяни, пръснати из огромни територии.
Поне в съвременна Америка сега роботи произвеждат роботи, а под 2% от населението е ангажирано в земеделието. Тези две състояния са неизмеримо различни. Простото споменаване на някогашното положение в Русия и Китай няма стойност като аргумент за бъдещето на икономиката.
За вярващите в комунизма, този строй е стремеж, не директно достижимо състояние. Подобно на демокрацията и либертарианството, е утопия, доколкото постоянно се стреми към идеал, който по своята същност е липса на собственост върху всичко и третиране на всичко. Включително културата, времето на хората, самия акт на грижа и т.н. - като достойна и присъща ценност, а не като търговски продукт, който може да бъде предложен за размяна.
Стъпките към подобно състояние на нещата не е задължително да включват страхотии като масово и незабавно изоставяне на пазара (все пак пазарите предшестват капитализма с няколко хилядолетия, а комунистите обичат добрите пазари с пресно произведени плодове и зеленчуци, нали?).
Като се имат предвид технологичното, материално и социално развитие през последния век, бихме могли да очакваме стремежът към комунизма в наши дни да бъде много по-отворен, хуманен, демократичен, с гражданско участие и егалитарен, отколкото са били опитите за постигането му в Русия и Китай.
Според някои теоретици би било по-лесно сега, отколкото тогава, да се изградят социални отношения, базирани на другарство и взаимопомощ (за разлика от тези в капитализма, които се характеризират от конкуренция и изключване), каквито биха били необходими за евентуалното "увяхване на държавата", което фетишизират либертарианците, без да се връщаме отново към средновековието (но сега вече съчетано с дронове и метаданни).
6. Комунизмът насърчава еднообразието
Очевидно много хора не са способни да отличат равенството от хомогенността. Вероятно това произлиза от тенденцията на хората в капиталистическите общества да се приемат основно като консуматори: оттам и антиутопичният кошмарен образ на супермаркет, където един, притежаван от държавата вид храна, е достъпен за всички, и всичко е в червени опаковки с жълти букви.
Хората обаче правят много други неща освен чистото потребление. Например много работа (или, за милиони безработни, да се опитват да намират работа, но да не я получават). Комунизмът си представя време отвъд работата, когато хората са свободни, по думите на Маркс, "да правят едно нещо днес и друго утре, да ловуват сутрин, да ловят риба следобеда, да отглеждат добитък вечер, и да критикуват след вечеря... без да стават ловци, рибари, животновъди или критици."
В този смисъл, комунизмът е базиран на пълната противоположност на еднообразието: той разчита на огромно разнообразие, не само сред хората, но и в "работата" на отделния човек.
Това, че много големи творци и писатели са били марксисти, показва, че създаването на култура в такова общество би осигурило индивидуалност и по-добри възможности за себеизразяване.
Тези творци и писатели може и да са смятали комунизма за "общност, в която свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички," но замислете се дали не ви звучи привлекателно реално реализиран всеобщ достъп до живот, свобода и преследване на щастието?
И дали тогава бихте забелязвали червените опаковки с жълти букви?
7. Капитализмът насърчава индивидуалността
Вместо да позволява на всички хора да следват предприемаческия си дух в начинанията, които ги удовлетворяват, капитализмът възхвалява малцина предприемачи, които превземат голям дял от масовите пазари.
Това изисква масово производство на продукти, което налага двойно еднообразие на обществото: хиляди и милиони хора купуват едни и същи продукти, и хиляди и милиони хора извършват един и същ труд. Индивидуалността, процъфтяваща в такава система, често е изключително повърхностна.
Виждали ли сте крайградските жилищни райони, които строителният бум пръсна навсякъде? Или сивите кубчета, окъпани във флуоресцентна светлина, струпани в "бизнес-паркове", които са толкова еднообразни, че ориентирането в тях е истинско мъчение? Виждали ли сте моловете, паркингите и сериалите?
Нашата способност да потребяваме продукти от конкуриращи се капиталистически фирми не е създала точно оптимално разнообразно и интересно общество.
Всъщност, повечето от най-великите постижения на изкуството в капитализма винаги са идвали от хората, които са били потиснати и отхвърлени от обществото (справка: блусът, джазът, рокендролът и хип-хопът).
След това, благодарение на капитализма, те се хомогенизират, маркетират и цялата възможна печалба се извлича от тях от "предприемачи", седнали върху купчината банкноти, потупващи се доволно по корема и демонстриращи възхищение от самите себе си, защото са накарали всички останали да вярват, че всички ние сме свободни.
Не е лошо да я има и другата гледна точка. Според мен авторът е искал да каже, че и комунизъм и капитализъм - все е лошо, само че му се е получило като съветска агитационна брошурка. По природа човекът е зъл, а на върха застават обикновено най-безмилостните и борбени хора, така че да искаме от тях да създадат добър режим е илюзия. Затова и комунизмът е утопия, никога не е съществувал. Няма и да съществува.
И двете са форма на прикрито възраждане на феодализма. Обособяване на аристократична прослойка, дефиниране на критериите за принадлежност към нея и контрол над масите с цел издръжка на аристокрацията и недопускане на преливането на големи маси хора от стадото към овчарското съсловие.
Самата идея да сравняваш капитализъм с комунизъм е кощунствена. Едното е естествено състояние на човека, другото е утопия. Нито сме равни, нито всичко може да бъде общо, нито каквото и да е от останалите соц-измишльотини. А тоя с прическата долу ако може да отговори - как може едновременно хем нищо да не е построено за 23 години и в същотовреме да се оплакваме, че всичко се бетонира? Последно?
Когато фактите говорят- капиталистите мълчат.Отнася се пециално за България. През 1987 г., когато ООН за първи път мери този показател, България е поставена на 27-о място между 130 държави в света. На първо място по индекс на човешко развитие тогава е Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че в предходните десетилетия България се е развивала във висока степен успешно, защото по един комплексен показател се е оказала много напред в класацията. От балканските страни само Гърция е била малко по-напред – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави – само ГДР (на 21-во) и Чехословакия (на 25-о). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. След България са държави като Сингапур (35-о място) и Южна Корея (34-о място). ) [5] Класацията през последвалите години се променя радикално и държави, които са били или близко до нас, или доста след нас, сега ни изпреварват значително. В последния доклад за човешкото развитие от 2006 г., в който са представени данни за 2004 г., България е на 54-о място, т.е. за 17 години тя е била изпреварена от 27 държави. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 17 позиции преди България – на 37-о място, Чешката република ни надминава с 24 позиции. Унгария, три места след нас през 1987 г., сега е на 35-о място и ни води с цели 19 позиции. Гърция е увеличила преднината си от 3 на 30 позиции и вече е на 24-о място. Сингапур и Южна Корея, които също са били след нас, днес ни изпреварват съответно с 29 и 28 позиции. Куба, която развива своя версия на социализъм под ръководството на Фидел Кастро, през 1987 г. е била с 12 места след нас, а през 2004 г. е отишла на 50-о място, т.е. изпреварва ни вече с четири позиции. При все че беше изоставена от бившия социалистически лагер и е подложена на икономическа блокада от САЩ [6]. Катастрофата през 90-те години не може да бъде обяснявана само с обективни фактори. Тя е последица и от ирационалната, некомпетентна и силно разрушителна дейност на редица български политици и правителства. По същество през целия този период България предимно е разрушавала. Затова тези 18 години са икономически загубени в историята на страната ни. Никой не носи отговорност за това и няма изглед да понесе. Да не говорим за чувство на вина. В това време светът направи огромен скок напред. Централноевропейските страни, по-рано с близки до България показатели, очевидно са имали по-рационален, компетентен и отговорен политически елит, осъществили са много по-малко разрушителни трансформации и чувствително са ни изпреварили. Оказва се, че ръководилите на тези страни са били неизмеримо по-отговорни към своя народ. Демокрация и пазарна икономика или гигантско икономическо насилие В началото на прехода в България има около 80 на сто средна прослойка. 15 на сто от населението притежават кола, вила и апартамент, 35 на сто имат две от тези неща, а 40 на сто - поне едното, най-често апартамент. Само 10 процента не притежават нито едно от тях [7]. Съществуват практически пълна заетост, всеобщо неплатено образование, гарантирано и незаплащано лично ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече от сега средства за наука и култура. През втората половина на 80-те години, и особено през 1989-1990 г., обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2007 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до онова равнище на удовлетворяване на потребностите като цяло, което гражданите на България са имали в края на социализма. По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата са личните спестявания, унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаване на безконтролна банкова система, чието рухване ги стопява. Втората е гигантската собственост, принадлежаща на всички граждани, която се присвоява от едно малцинство. В периода след 1944 г. в България се одържавява собствеността на немалка част от населението. Тя обаче след това се умножава и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 г. отново протича процес на отнемане на собственост. Това са основните фондове, с които разполага държавата; собственост, близо сто пъти по-голяма от експроприираната от частни лица след 1944 г. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, а след това - унищожени, разграбени и разпределени между хора, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по размери с тази от 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили, правителства, той води до криминализация на не малка част от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи последствия за най-широки слоеве от обществото. Криминализирани са всички сфери на човешкото битие. В резултат на всичко това до сега над 2 000 000 души (съставляващи една неимоверно голяма част от населението) по същество икономически насилствено напускат България. Загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, водени преди това от буржоазна България.
Ебаси простотията..... . Това са най безвъзвратно загубените 10 минути от живота ми (да прочета статията)
Добре, добре, още, още! Дайте още от сладката истина, доскоро това се говореше само пред приятели, заради срах от осмиване, днес вече стига до масовите медии... Матрицата се пропуква, но сините хапчета не желаята да се събуждат... те реагират агресивно, нервно и това е нормално защото "Истината ще те освободи, но първо ще те раздразни". Всички ще бъдат освободени, независимо дали го искат, не за друго а защото старата система не може да се самоподдържа - енергийно неефективна е! Информирайте се като за последно, шоковете ще са по-малки!
И към г-н Каролев (коментарът му е на първата страница): г-н икономист, Вие за АД, корпорация, фонд, банка и въобще за юридическо лице дали сте чувал? Пазарът били хората... класическа дрън дрън ярина. Общо правилата на пазарите се създават от притежателите на регулационните механизми или на средствата за производство, тъй като търсенето в реалността не може да нараства неограничено (ако изобщо приемем, че законите за търсенето и предлагането по класически могат да опишат с достатъчна томност днешния свят), това ще рече пазара се определя от производителя и доставчика на храна, не купувача; от банката(производителя на валутата) и маркет мейкъра на финансовите/фючърсни/облигационни пазари не от крайните физически "инвеститори"; от холивуд/рекламодателите,не от купувачите на мода/идеи... въобще в днешната реалност "хората" са доста пасивни. Пазарът е почти изцяло контролиран, създаван и управляван от юридически лица! Чудно е в какви небивалици могат да повярват интелигентните хора, когато бъдат кондиционирани подходящо.
Пич моите уважениа към меките ти части но правиш марксически отклонения.Комунизъм социализъм не са Строи а фаза като империализъма на капиталистическата система.Социализъм -държавен капитализъм си е пак капитализъм.Но за заблуда на пролетариата демек нещо по различно от гнилия капитализъм се оказа тази фаза социализъм е най гнилата фаза в историята на капитализъма.Когато говориш за капиталисти кой по специално имаш на предвид?Защото всеки работник купил акци на неколко компании е също капиталист.Комуна-корпораци са собственост на хиляди хора участващи с парите си в този бизнес.Така,че Макс е имал тази форма на управление напредвид а не болшевизъма на Сталин.
Като чета в коментарите какви борбени и непоколебими защитници сте на днешната форма на капитализма, как ще коментирате думите на Папа Франциск (безусловно много по-интелигентен, по-образован и по-ерудиран от всеки от вас) цитиран в „The raw story“, САЩ: Папа Франциск заяви, че съществуващата политическа и икономическа система изначално е порочна, защото нарушава библейската заповед „не убивай!” „Такава икономика убива, – подчертава той. –Защото става така, че самите човешки същества се използват, и сетне се изхвърлят като потребителски стоки в тази култура на „еднократно използваните вещи”. Тази статия и още няколко публикации свързани с папа Франциск в западноевропейски медии са преведени на български в сайта: http://iztoknazapad.com/?page_id=5372
Янаки Червена картуна си си ти и това е! Значи да си в консуматорско общество и да си сменяш телевизора всяка година убива, но да те пратят да копаш канал в някой соц-лагер сигурно укрепва здравето. При "големия скок" в Китай сигурно тия милиони са умрели от кеф, не от глад, а? А папата изобщо не казва това, което ти се иска да е казал....
Оня, реално християнството е един вид комунизъм, без значение дали ти се иска или не. Първите християнски общности са живяли като комуни. Всеки е продавал имуществото си и е давал всичко в общността, където парите са се преразпределяли на всеки според нуждите. Работили са и са се грижили един за друг пак на същия принцип. Все пак християнството донякъде (подчертавам на донякъде, защото това не е основно) цели да направи от по природа злия човек добър. Затова и се проповядва любов към ближния, състрадание, съпричастие и т.н. Така че е съвсем нормално папата да каже тези думи, даже му прави чест това благородство на ума и сърцето.
Оня, общо взето приемам постовете ти, защото не си конформист, поне така си мислех, но съм се излъгал. И ти, вместо да ми отговориш какво мислиш за изказването на папата за икономическата и политическата система на днешния капитализъм ме „заклейми” като „червен”. По същия начин „разгромяваха” буржоазната идеология преди 1989 г. комунистите. Не изтъкваха аргументи, а лични квалификации – фашисти, лакеи на капитализма и тям подобни. Не ти ли е интересно да прочетев в западните електронни медии най- различни аргументи и да се замислиш върху тях. Капитализмът, за разлика от комунизма, никога не е бил „свещенна крава”, не се е въздиган като съвършен модел на обществен строй...... Но какво да ти обяснявам!
@46,mima/реално християнството е един вид комунизъм/ Миме,а стегни се малко ако обичаш!
Може и йезуитски да постъпва папата, не знам, не ми стига информацията, която имам, за да го оценя като човек. Само искам да вметна, че под комунизъм аз не разбирам тоталитарен режим, а всъщност основното мото "всеки работи според възможностите и получава според нуждите". Както вече писах комунизъм никъде не е имало и няма да има, защото това е просто утопия.
Фрида, да права си. На практика това се получава и все пак мисля, че създателите на идеологиите са имали чисти и благородни цели. А после винаги се намира някой, който да употреби труда им в своя полза.