За някои двойки да изберат пердета, които допадат еднакво и на двамата, е мисия, която води или до пердета на прозорците, или до спускане на завесите на връзката, демек раздяла.
За други подобно изпитание е спорът как се поставя тоалетната хартия или пък на кой точно рафт в хладилника трябва да стои млякото, за да не се превръща набързо в мазна гъста суроватка.
В подобни двойки цари съгласие дори по щекотливи теми като това голям ли е behind-ът на Денерис (идеален е!).
Но задължително има един препъникамък, който може да обърне цялата каруца с все тоалетната хартия и (не)вкисналото мляко.
В нашето семейство, кръстено от община "Красно село" фактическо семейно съжителство, крахът започва да се очертава на хоризонта като корпулентен политик, когато половинката отиде на пазар.
Един от бледите (!) примери е от оня ден, когато го изпратих за доматен сос, зеле и шампоан.
След 20 минути телефонът ми звъни, ама някак така тревожно-истерично звъни.
Народните поверия твърдят, че е на ядове и на нов протектор за дисплея. Вдигам и получавам въпрос, от който ме заболяват връхчетата на ноктите - какъв доматен сос и какво зеле да била вземела по-добрата половина в тоя живот.
Изтръпнах и стиснах телефона неволно, от което протекторът изпраска отляво. Бих могла да му кажа да вземе италиански доматен сос за Х лева и зеле "кьосе", но рискувам да изпаднем в урок по ботаника дистанционно.
Таман все пак да артикулирам нещо, и отсрещната страна стреля отново - имало много готини ябълки на промоция, да вземе ли?
Смарт часовникът ми сигнализира за повишено кръвно и екстрасистоли.
Напрягам целия си наличен арсенал от търпение и обяснявам, че не искам ябълки и за всеки случай подчертавам, че не искам и ананас, круши и маракуя. Насреща научавам, че вече сме се сдобили с каперси, кисели краставички и лук - продукти, които в шкафовете у нас и без това съществуват в килограми.
Все пак пътьом в количката попадат и глава зеле, някакъв доматен сос и шампоан, което отнема още 5 минути разговор и 15 минути видео чат.
Затварям телефона с облекчение и се връщам към задачите си. Викам си, че ме чака спокойно съществуване със зеле, доматен сос, измита коса и тонове каперси, кисели краставички и лук. О, блажено невежество! Телефонът пак звъни...
Мъжът ми ме информира, че има на промоция разкошен български спанак и тунквани бисквити.
Другата страна на протектора - дясната - също изпращява и се чупи необратимо.
Знам, че да се спори е излишно, и му казвам сам да си преценЯ дали спанакът си върви със зеле и каперси, или ще го консумираме с тункваните бисквити. Отсрещната страна мълчи геройски и почти с косата си усещам, че напук пълни количката със спанак и бисквити.
А аз тихо пиша имейл до община "Красно село" да питам как да се разведа при фактическо семейно съжителство...
