Преди години в една реклама за уиски се казваше, че традициите не са това, което бяха. Като пример за променения стереотип - двойка младоженци (just married) с булката, облечена в малка, черна, секси рокля...
В много отношения традициите не са това, което бяха. Съвремието изобилства от подменени норми, разбира се, видими само за онези, живели "преди", способни са сравняват.
Несъмнено институцията "брак" е сред претърпелите най-рязка промяна. За времето от онази стара реклама досега булките са дръзки не само по отношение на гардероба - булките все по-често липсват.
Типичните снимки с мама-татко-аз от магазините за фоторамки все по-упорито остават запазени само за изкуствените усмивки на моделите. Снимката мама-татко-аз (и кучето) е също по-скоро изключение.
Тъжно, но мисля обективно заключение е, че ролята на брака и семейството в съвременното общество по-скоро се състои в това да потиска нетрадиционните семейства на т.нар. самотни майки, самотни бащи, самотни баби, лели, домове за сираци или просто нежелани деца, приемни семейства, семейства на трудов договор - на полу- или пълен работен ден, семейства на хомосексуалисти, семейства на разделени, разведени, скарани, мразещи се, изневеряващи, отчуждени, озлобени, отегчени, отчаяни, живеещи комфортно и лицемерно като във (фото)рамка.
Почти не остана място за онези образцови, здрави бракове и семейства, каквито имат може би само нашите баби и дядовци. Какво държи двама души заедно в продължение на петдесет и повече години? Вътрешна или по-скоро външна е силата на привличането? И двете.
Връзките не се разпадат или оцеляват без стимули отвън. Баналните обич, разбирателство, търпение, неизбежните компромиси, децата - повод за всички оправдания, родителите - осакатявайки, мислейки само добро. И накрая най-мощният фактор - обществото, роля, поверена на целомъдрените съседи или още по-добре - на "родата", определящи кое е редно и кое не.
Може и да има здрави бракове, водещи до създаване на хармонични семейства. Може и да има деца с късмет, растящи в уютно и сигурно място, пълно с любов и обещания за безметежно бъдеще. Може и да има стабилни, както ги наричат, семейства, отглеждащи деца, които на свой ред ще създадат стабилни семейства, отглеждащи деца, които ще създадат...
И така докато не се появи някоя "черна овца", най-често жена, традиционно лишена от избор, напоследък вдъхновена от модерния феминизъм и няколко сезона на "Сексът и градът", която решава да се опълчи на съседката, родата, обществото и да не се омъжи. Избира да шокира всички и да гради нов модел семейство. Сама.
Вариантите за такова нетрадиционно семейство варират, често в зависимост от избора на биологичния баща - до каква степен би участвал в живота на това семейство. Какъвто и да бъде изборът на родителите - заедно или поотделно - той със сигурност бива обсъждан и критикуван от обществото. Свръх-аз, който, разбира се, отдавна и неотменно е приел нормата майка+баща.
Ако единият елемент липсва - напълно или частично - значи нещо не е наред. Нещо не е наред в тази градивна единица, нещо не е наред в обществото въобще. Вместо да възпитава у младите добрия дух на патриархата, вместо ясно да дефинира ролите на мъжа - да се грижи, и на жената - да сплотява семейството, нетрадиционното такова по-скоро развращава подрастващия, учейки го на нови, смели и все пак приети за неудачни модели.
Детето в едно типично, според мен, семейство от съвременното общество, често е "горкичкото", осакатено от полагащата му се доза обич, сигурност и най-вероятно самочувствие. Естествено, днешните реклами, внушаващи нови (или отчаяно опитващи се да върнат старите) традиции, неизменно включват усмихнатото семейство от онази рамка за снимки.
Както казах, ролята на "нормалното" семейство вече е само да потиска. Другите, различните, на които им се е случил друг живот, на чиито родители нещата не са се подредили съвсем като в реклама.
Със сигурност съвременното общество все още е далеч от наистина напредничавото, дори революционно мислене да приеме за "нормално" всичко съществуващо. Наивно мечтая за някога, когато ролята на брака и семейтвото - във всичките им удачни и неудачни форми - ще бъде да предлага на участниците в тях, и най-вече на децата (заради които изобщо има такива понятия), мечтая тази роля да бъде изключително да подкрепя.
Двамата (или повече) в брака, родителят (или повече) и детето (или повече) в семейството да се чувстват единствено и само сигурни и щастливи от това, че не са сами в намръщеното общество, да имат споделени дом, грижа, топлина и опора. И най-важното: във всеки ден от понякога нетрадиционния си живот да се чувстват обичани.
