Уебсайт за хората, "родени такива"...

Всичко започва с една снимка. Малко момче стои усмихнато в карираното си комбинезонче, с ръце на бедрата и застанало в характерна поза. "Това дете е хомосексуално," коментира диджеят от Лос Анджелис "Пол В.", гледайки усмихнатото му, щастливо лице. И от това осъзнаване се ражда сайтът Born This Way.

"Първата ми мисъл беше: 'Не би ли било чудесно, ако имаше фотографии на гей-деца, които да доказват, че гей същността е нещо вродено, а не личен избор - и че тези неща проличават в хората още като деца?'," казва той.

Простичкият замисъл: да освободи хомосексуалните от срама и вината

Диджеят обмисля за известно време да реализира идеята под формата на хартиена илюстрована книга, но предпочита да действа по-бързо - заради вълната от тийнейджърски самоубийства през есента на 2010 г., свързани с тормоз над хомосексуални младежи. Така че в крайна сметка създава блог.

"Бях изключително сърдит, разстроен и тъжен - и чувствах, че ако имаше начин да се осигури още един глас на подкрепа за хомосексуалните деца, наравно с кампанията It Gets Better или Trevor Project, това би трябвало да бъде място онлайн, където децата да получават малко утеха и да се разпознават в разказаните там истории," казва той.

Първите стъпки на Пол В. са да помоли за детски снимки приятели във Facebook - и да поиска от тях да напишат кратка история, която да придружава снимките. И Денис Скийн, чиято снимка служи като вдъхновение за създаването на сайта, не се колебае да сътрудничи на каузата.

"За мен беше чест да го сторя," разказва той. "Добре е такива неща да бъдат споделени в Интернет, където всеки има достъп до тях - а и те могат да покажат на хората, които имат затруднения да разкрият същността си, че има много хора, които са преминали през същото; това може да послужи като вдъхновение за тях."

Истинските, изживяни истории в сайта са от много години

Снимките в Born This Way са от десетилетия, като най-старите датират чак от 40-те години. Историите са искрени, трогателни и често истерично смешни. "Фотографията привлича вниманието ви и ви кара да се засмеете - а след това прочитате историите, които са много искрени," коментира Скийн.

Текстът на Айзък включва снимка, направена на 7-годишна възраст, където той е отпред в кадър, в който има три момчета. Айзък и повечето други интервюирани автори за този текст молят фамилиите им да не се назовават. "Към този момент на живота си живеех в блажено невежество, че съм гей: всичките ми приятели бяха само момичета, АДСКИ много харесвах Жената-котка - и винаги пробвах да обувам пластмасовите имитации на обувки на висок ток на приятелки, когато отивах у тях," пише той.

"Всъщност не съзнавах въобще, че съм близо до гей-същността, докато не настъпи годината на дипломирането ми в гимназията; така че тази снимка е едно от нещата, които сега гледам и си мисля: 'Как е възможно да НЕ СЪМ знаел?!'."

Джими си спомня как е израснал в малък град близо до Вашингтон: "Винаги се опитвах да се правя на хулиган, но това никога не ми е идвало отвътре - нито пък успявах да заблудя някого. И когато се опитвах да променя това, което представлявам, това само правеше нещата по-лоши," пише той.

"Сега всяка крачка, която правя, е с високо вдигната глава, вместо да гледам в земята и да се надявам никой да не крещи по мен още оскърбителни определения. И лошото, и доброто от детството ми са ме направили мъжът, който съм сега - и обичам това, което съм."

Хомосексуални от цял свят охотно се включват в проекта

С нарастването на популярността на блога, Пол В. скоро се налага да обработва изпратени съобщения и снимки от цял свят.

Въпреки че сайтът е ориентиран към насърчаването на млади гейове и лесбийки да не крият същността си, Пол В. твърди, че и родителите могат да се поучат от съдържанието на сайта. "Няма съмнение, че детето ви заслужава безусловната ви любов и подкрепа - и насърчение да бъде това, което е," казва той. "Децата са гъвкави и би трябвало да могат да оставят въображението им да определя нещата, които те харесват, които те обичат, нещата, които ги правят щастливи."

Кевин е представен в стартовата публикация в блога като приличащо на херувимче 4-годишно дете, позиращо преди танцов рецитал. Той казва, че родителите не би трябвало да ограничават децата си до традиционните роли.

"Децата трябва да бъдат свободни да откриват какво представляват - и да се развиват в чудесни, фантастични, артистични създания - без значение дали хомо- или хетеросексуални," казва Кевин. "Ако го нямаше обществото, което да ни заявява, че "момчетата не може да правят това" и "момичетата не може да правят онова", няма как да знаем в какви чудесни хора бихме се превърнали."

Време е историите да излязат и на хартия - и знаменитостите да проговорят

С повече от 1 милион посещения от дебюта на блога през януари, Пол В. твърди, че реакцията спрямо сайта е изключително положителна. Запитан как би отвърнал на тези, които коментират, че сайтът затвърждава негативните стереотипи, той казва: "Стереотипите съществуват не случайно - те до известна степен са верни.

В гей-общността има всякакви аспекти на мъжественост и женственост - и хората в този блог просто представят всички тези различни аспекти, които са част от тях самите, но без срама или вината, които обществото е свързало с тези характеристики."

Пол В. се надява да достигне и до реализация на първоначалния си план - да публикува Born This Way и като илюстрована книга преди края на тази година, като споделя, че би се радвал да получи снимки и текстове от популярни гейове и лесбийки като Нийл Патрик Харис, Елън Дидженерис, Ру Пол и сър Елтън Джон.

"Хората трябва да осъзнаят, че преди 20 или 30 години те са били просто странни деца, които са имали своите трудности в прогимназията и гимназията. И дори и да не са знаели, че са точно "хомосексуални" в този момент, със сигурност са знаели, че са различни," казва създателят на сайта. "Ако има дори само един момент, в който гей-дете чете този блог и изпита това усещане на връзка, на самоценност, ако този сайт спаси поне един живот, ще бъда изключително щастлив."