Защо не вярвам в забраната за тютюнопушене

Някой вярва ли, че в България след 1 юни пушенето на обществени места ще спре? Ама честно.

Ако вярвате в това, добре дошли в поредната масова заблуда, поведена гръмко от любимите ни управляващи. Аз не вярвам и ще обясня защо.

Първо, да се позиционирам, че съм твърдо "ЗА" мерките за намаляване на употребата на тютюневи изделия. "ЗА" мерките. Не "ЗА" забраната на тютюнопушенето на обществени места, в този й вид.

Защото тя е тотално несъвместима с манталитета, природата, начина на живот на българина. А е насочена към него все пак. Колкото и да се прокламира единна Европа и на малките деца е ясно, че разликите между отделните нации в нея са далеч повече от приликите.

Ако подобна наредба минава без ексцесии и протести в северните държави, населяващи континента, известни с високодисциплинираното си население, то същата е обречена на пълен провал в южните страни членки, където се пие за удоволствие, а не за да припаднеш, където се произвежда хубавото вино, където се яде шкембе чорба и животните стават годни за консумация по нехуманен начин. И не говоря за нас, а -както се досетихте, и за всички средиземноморски райони.

Това е природа, оформяна с поколения, за добро или лошо, но няма как да се промени с магическа пръчка, още по-малко с един закон и наредбите му. Затова добрият политик, трябва да познава типичните черти от народопсихологията и да се съобразява с тях, ако иска да промени нещо.

Но, както е известно, добрите политици по нашия край не виреят. Какво очаквам да се случи след емблематичния 1 юни? Не и това, за което пищят по телевизора и двата противникови лагера. Както няма да има драматични загуби за бизнеса и масови фалити, така няма да има и спиране на цигарения дим.

Може би само ще намалее. Но за сметка на други сериозни проблеми за здравето. Ще дам няколко примерни сценария за различни случки след втори юни:

1. Ресторант. Компания от 8 човека сяда и поръчва, като че ли ще храни половин Сомалия и ще напива взвод финландци. Вадят се цигарите. Управителят има два варианта за реакция - да помоли клиентите да не пушат, което едва ли ще е успешно, или  да им нареди да не го правят, което пък определено ще повиши шанса да се прибере бинтован при жена си.

При въвеждането на забраната в Испания, това се случваше редовно, та тук ли няма? Но да приемем, че точно тази компания е по-кротка и при молбата на управителя да не пуши (която искрено се съмнявам, че ще каже който и да е управител в тази криза), те стават и си тръгват, защото са убедени, че другаде ще ги приемат - с димящите им цигари. Така е било, така и ще бъде.

У нас винаги ще има такива, които ще заобикалят закона. Това е масово явление в много държави, въвели забраната за пушене, как може да ви мине през ум, че една от най-хитрите нации на света ще се примири?

2. Нощен клуб. 02:00 часа, купонът е в разгара си. Не вътре. Вътре не се пуши, а количествата изпит алкохол са толкова, че цигарата не ти излиза от устата. Купонът е вън. На иначе тихата квартална улица.

Съседите, живеещи в близост, са накацали по терасите и кой хвърля буркани, кой излива вода, кой крещи неистово, всички обединени в идеята да легнат да спят. Обаче не става, защото в нощния клуб глобяват, ако пушиш и местим купона навън.

Пропуснах да отблежа, че две компании, излизайки да пушат, си поръчват две таксита и заминават към следващата спирка от нощния гуляй, забравяйки да си платят сметката. В клуба въздухът е чист, но една сервитьорка е загубила работата си, заради бомбата на клиентите, управителят смята загубите от изчезнали чаши и неплатени сметки и готви защитната си реч пред кварталния съвет, който се очаква да го налази още на зазоряване.

3. Кафе-аператив. Време за следобно кафе. Двама младежи пушат и си разказват един на друг как снощи са се разковали като щайги и са обикаляли баровете до сутринта да си допият и после да бягат уж, че излизат да пушат.

Кожените дрехи, металните аксесоари, висящи от панталоните им, и татуировките по врата на единия отказват управителя да предприеме каквото и да било и той се покрива в склада - да брои пари за глобата.

Не спират обаче пенсионирания учител, кротко четящ вестник на съседната маса, който решава да отправи конструктивна забележка на двамата "комсомолци". Прави го с тренирания тон на педагог със завиден стаж. Получава рязък прав удар в челюстта и, падайки, си удря главата в ръба на масата... полиция, линейки... Но поне въздухът е чист!

Няма да продължавам. На всички е ясно, че макар и измислени, тия примери са си съвсем реални.

Не се заблуждавам, че управляващите не знаят как ще реагира българинът на тази забрана. Защо тогава се правят на по европейци от европейците и настояват да въведат пълна забрана, въпреки че директивата отгоре им дава възможност за още три години отсрочка. Не е да се харесат на големите... съвсем не.

Просто това е още едно перо за запълване на огромните дупки в бюджета. Като не може да се вземе от големите, ще се скубе от малките, иначе фалит. Ако не ми вярвате, само се замислете за купищата безмислени промени в последните години, които водят след себе си солени глоби или големи такси.

Бърз пример - кампанията за свързване на всички касови апарати с клоновете на НАП. В момента пълчища проверяващи обикалят сергии и павилиони с големите папки и пишат ли, пишат. А големите данъчни измами си вървят.

Очаквам същите пълчища, само че от друга държавна институция, да плъзнат с папките още на 2 юни да събират пари. А това само засилва ефекта от трите случки описани по-нагоре, защото в тези времена на безпаричие, нито ще си гоним клиентите, нито ще искаме да плащаме глоби. Какво остава? Брадвата?

В заключение си пожелавам да не съм прав в прогнозата си.