Питам се дали половата дискриминация на българската политическа сцена е случайност или е тенденция и има ли предпоставка за сериозно безпокойство?
Ако направим една бърза историческа справка, за първи път жени са допуснати до управленски позиции в политиката в края на XIX век.
Век по-късно в България политиката е все още "мъжки бизнес".
Липсата на равнопоставеност на половете в политически формации предизвиква сериозни съмнения дали те представляват интересите на всички български избиратели или предимно на тези от мъжки пол.
Наскоро новият президент на България - г-н Румен Радев - сформира служебен кабинет. Присъствието на жени в този кабинет също е ограничено, едва 30%. Изкушена съм да направя съпоставка с чужбина. Преди малко повече от година канадският министър председател Джъстин Трюдо умишлено разпредели министeрските постове между 15 жени и 15 мъже.
В навечерието на предстоящите парламентарни избори, се сформира и нова надпартийна платформа, наречена "Нова Република" с амбициозна програма за безкомпромисна война с корупцията; нова икономика с ниски данъци и тн.
Звучи обещаващо, но липсата на женско участие в тази платформа, може да предизвика смут и възмущение дори и сред най-нечувствителните аполитично ориентирани представителки на нежния пол. И въпреки, че няколко дена по-късно тази платформа се появи в обновен състав, явно осъзнали грешката си, жените остават все още сериозно малцинство - едва 25%.
Нека да изследваме колко "нова" e нашата Република без активното участие на жени в политиката...
Миналата година Великобритания избра Тереза Мей за премиер, докато Хилъри Клинтън спечели гласовете на 65 милиона Американски избиратели и почти стана президент.
Кога България е била ръководена от жена премиер или президент?
Въпросът е напълно риторичен, защото отговорът е ясен всекиму - никога, с изключение на служебния премиер Ренета Инджова, която управлява в рамките на няколко месеца между октомври 1994-а и януари 1995-а.
Ренета Инджова
Осъзнал неравнопоставеността и факта, че все пак поне 50% от избирателите са жени, бившият премиер Борисов реши ГЕРБ да се ‘'напъне" и да предложи жена за президент.
Естествено този глагол изобразява много точно времената, в които живеем, защото ние не се "напъваме" за президент или премиер мъж.
ГЕРБ се "напъна", но Борисов не предвиди, че българското общество страда от сериозно патриархално мислене, в което жените все още се оценяват главно по външността им, а не по интелекта им, дори и в политиката.
Всички знаем че кандидат президента на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева, беше сериозно одумвана поради непривлекателната си външност, сякаш избирахме Мис България, а не държавен глава. Нима, господа избиратели, намирате канцлера Меркел за секси и ослепително красива?
Цецка Цачева
Явно липсата на сексапил, не притеснява германските избиратели и г-жа Меркел управлява успешно една от най-развитите икономики в Европа вече 12 години...
Показателни са и статиите, които се появяват в Българските медии: "Ослепителна блондинка влиза в кабинета на Радев". Ако критериите за красота бъдат приложени при настоящия политически елит, със сигурност поне половината от мъжете, които ни управляват трябва незабавно да напуснат политическите си постове.
Значи половата дискриминация в българската политика е неоспорим факт.
Може би не е ясно на господа политиците защо е важно жени да участват в политиката? Това не са просто квоти на Европейският съюз, с които трябва да се съобразяваме.
Причината е, че жените имат предимства, които могат да бъдат от полза за цялото общество. За никой не е тайна, че жените и мъжете мислят и действат по различен начин. Умението да комуникираш е едно от най-важните качества, за да станеш добър лидер.
Жените имат по-развити умения в тази област, защото за разлика от мъжете, те имат центрове за говор в двете мозъчни полукълба, докато при мъжете този център се намира само в лявото полукълбо.
Жените разполагат с повече окситоцин или така наречения "хормон на любовта", което ги прави по-способни да съпреживяват емоциите, чувствата и мислите на другите. Затова жените лидери се опитват да обединяват хората и да мислят в интерес на групата, докато мъжете са по-склонни да защитават личните си интереси.
Мъжете разполагат с повече тестостерон - хормон, който довежда до по-агресивен, по-директен и по-конкурентен стил на управление и борба за надмощие, докато жените интуитивно избират меката сила на убеждението.
Жените също по-добре умеят да мислят в дългосрочни, а не в краткросрочни планове, което за настоящото състояние на държавата може да бъде само от полза. Харвардският професор Стивън Пинкер твърди в книгата си ‘'Тhe Better Angels of Our Nature'', че жените са били и ще бъдат омиротворяващата сила в света.
Нима в този размирен свят нямаме нужда от по-малко конфликти?
Друг психологически експеримент показва, че мъжете са склонни да се възнаградят с по-високо заплащане от жените за същата извършена работа. Това показват и данни на Националния Статистически Институт за 2014 - а именно, че българските мъже са получавали значително по-високо годишно възнаграждение от жените в същата възрастова и професионална категория.
И не на последно място - да познавате жени политици, които, злоупотребявайки с политическата си власт, са се забъркали в секс скандал?
Един от приоритетите на новоизбраното българско правителство ще бъде реформата на съдебната система и борбата с корупцията.
В България се правят вече 10 години неуспешни опити за такава реформа, докато в Румъния две жени станаха символ на успешната борба с корупцията, а именно бившият правосъден министър Моника Маковей и главеният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши.
Моника Маковей
България е била с рекордно ниска раждаемост през 2016 година, показват статистиките. Питам се колко адекватни мерки могат да бъдат взети от доминиращ мъжки политически елит за увеличаване на раждаемостта, когато износването и грижата за детето все още е привилегия и основно задължение на жените в България.
Колко мъже познавате, които излизат по бащинство?
Надявам се, че тези примери илюстрират добре защо активното участие на жени в политиката е изключително необходимо и би било полезно за цялото българско общество.
Това, че те все още са малцинство, не е поради липсата на образовани способни жени лидери.
Когато мъжете доминират на българската политическа сцена, както е и в "Нова Република". Жените остават просто избиратели, а не потенциални кандидати за управленски постове в държавата.
А желанието ми да привлека общественото внимание към този проблем не е просто "женска прищявка", а единственият начин, за да се постигне по-хармонично и успешно управление на една съвременна държава.
*Ирина Георгиева е докторант по психология в Холандия
