Питам се дали половата дискриминация на българската политическа сцена е случайност или е тенденция и има ли предпоставка за сериозно безпокойство?
Ако направим една бърза историческа справка, за първи път жени са допуснати до управленски позиции в политиката в края на XIX век.
Век по-късно в България политиката е все още "мъжки бизнес".
Липсата на равнопоставеност на половете в политически формации предизвиква сериозни съмнения дали те представляват интересите на всички български избиратели или предимно на тези от мъжки пол.
Наскоро новият президент на България - г-н Румен Радев - сформира служебен кабинет. Присъствието на жени в този кабинет също е ограничено, едва 30%. Изкушена съм да направя съпоставка с чужбина. Преди малко повече от година канадският министър председател Джъстин Трюдо умишлено разпредели министeрските постове между 15 жени и 15 мъже.
В навечерието на предстоящите парламентарни избори, се сформира и нова надпартийна платформа, наречена "Нова Република" с амбициозна програма за безкомпромисна война с корупцията; нова икономика с ниски данъци и тн.
Звучи обещаващо, но липсата на женско участие в тази платформа, може да предизвика смут и възмущение дори и сред най-нечувствителните аполитично ориентирани представителки на нежния пол. И въпреки, че няколко дена по-късно тази платформа се появи в обновен състав, явно осъзнали грешката си, жените остават все още сериозно малцинство - едва 25%.
Нека да изследваме колко "нова" e нашата Република без активното участие на жени в политиката...
Миналата година Великобритания избра Тереза Мей за премиер, докато Хилъри Клинтън спечели гласовете на 65 милиона Американски избиратели и почти стана президент.
Кога България е била ръководена от жена премиер или президент?
Въпросът е напълно риторичен, защото отговорът е ясен всекиму - никога, с изключение на служебния премиер Ренета Инджова, която управлява в рамките на няколко месеца между октомври 1994-а и януари 1995-а.
Ренета Инджова
Осъзнал неравнопоставеността и факта, че все пак поне 50% от избирателите са жени, бившият премиер Борисов реши ГЕРБ да се ‘'напъне" и да предложи жена за президент.
Естествено този глагол изобразява много точно времената, в които живеем, защото ние не се "напъваме" за президент или премиер мъж.
ГЕРБ се "напъна", но Борисов не предвиди, че българското общество страда от сериозно патриархално мислене, в което жените все още се оценяват главно по външността им, а не по интелекта им, дори и в политиката.
Всички знаем че кандидат президента на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева, беше сериозно одумвана поради непривлекателната си външност, сякаш избирахме Мис България, а не държавен глава. Нима, господа избиратели, намирате канцлера Меркел за секси и ослепително красива?
Цецка Цачева
Явно липсата на сексапил, не притеснява германските избиратели и г-жа Меркел управлява успешно една от най-развитите икономики в Европа вече 12 години...
Показателни са и статиите, които се появяват в Българските медии: "Ослепителна блондинка влиза в кабинета на Радев". Ако критериите за красота бъдат приложени при настоящия политически елит, със сигурност поне половината от мъжете, които ни управляват трябва незабавно да напуснат политическите си постове.
Значи половата дискриминация в българската политика е неоспорим факт.
Може би не е ясно на господа политиците защо е важно жени да участват в политиката? Това не са просто квоти на Европейският съюз, с които трябва да се съобразяваме.
Причината е, че жените имат предимства, които могат да бъдат от полза за цялото общество. За никой не е тайна, че жените и мъжете мислят и действат по различен начин. Умението да комуникираш е едно от най-важните качества, за да станеш добър лидер.
Жените имат по-развити умения в тази област, защото за разлика от мъжете, те имат центрове за говор в двете мозъчни полукълба, докато при мъжете този център се намира само в лявото полукълбо.
Жените разполагат с повече окситоцин или така наречения "хормон на любовта", което ги прави по-способни да съпреживяват емоциите, чувствата и мислите на другите. Затова жените лидери се опитват да обединяват хората и да мислят в интерес на групата, докато мъжете са по-склонни да защитават личните си интереси.
Мъжете разполагат с повече тестостерон - хормон, който довежда до по-агресивен, по-директен и по-конкурентен стил на управление и борба за надмощие, докато жените интуитивно избират меката сила на убеждението.
Жените също по-добре умеят да мислят в дългосрочни, а не в краткросрочни планове, което за настоящото състояние на държавата може да бъде само от полза. Харвардският професор Стивън Пинкер твърди в книгата си ‘'Тhe Better Angels of Our Nature'', че жените са били и ще бъдат омиротворяващата сила в света.
Нима в този размирен свят нямаме нужда от по-малко конфликти?
Друг психологически експеримент показва, че мъжете са склонни да се възнаградят с по-високо заплащане от жените за същата извършена работа. Това показват и данни на Националния Статистически Институт за 2014 - а именно, че българските мъже са получавали значително по-високо годишно възнаграждение от жените в същата възрастова и професионална категория.
И не на последно място - да познавате жени политици, които, злоупотребявайки с политическата си власт, са се забъркали в секс скандал?
Един от приоритетите на новоизбраното българско правителство ще бъде реформата на съдебната система и борбата с корупцията.
В България се правят вече 10 години неуспешни опити за такава реформа, докато в Румъния две жени станаха символ на успешната борба с корупцията, а именно бившият правосъден министър Моника Маковей и главеният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши.
Моника Маковей
България е била с рекордно ниска раждаемост през 2016 година, показват статистиките. Питам се колко адекватни мерки могат да бъдат взети от доминиращ мъжки политически елит за увеличаване на раждаемостта, когато износването и грижата за детето все още е привилегия и основно задължение на жените в България.
Колко мъже познавате, които излизат по бащинство?
Надявам се, че тези примери илюстрират добре защо активното участие на жени в политиката е изключително необходимо и би било полезно за цялото българско общество.
Това, че те все още са малцинство, не е поради липсата на образовани способни жени лидери.
Когато мъжете доминират на българската политическа сцена, както е и в "Нова Република". Жените остават просто избиратели, а не потенциални кандидати за управленски постове в държавата.
А желанието ми да привлека общественото внимание към този проблем не е просто "женска прищявка", а единственият начин, за да се постигне по-хармонично и успешно управление на една съвременна държава.
*Ирина Георгиева е докторант по психология в Холандия
>Движението се бори и акцентират върху свободата и равноправието на ЖЕНИТЕ Да, защото всички метрики показват, че точно жените са в неблагоприятно положение. Следователно борбата за равностойно отношение независимо от пола е борба за по-добро отношение към жените, просто защото уеднаквяване в другата посока - по-лошо отношение към мъжете - не е точно желателна. Абсолютно аналогично, движението за премахване на робството в САЩ не е имало за цел чернокожите роби да получат повече права от белите им господари. Целта е била единствено равноправие между хората, независимо от цвят на кожата и произход. Понеже точно чернокожите са били роби, на тях им е била отказвана свобода, право на глас, право на собственост и т.н., докато хората с бяла кожа са се радвали на всички тези права, движението е било фокусирано върху това чернокожите да получат липсващите им права.
"Ако просто си правиш ташак, то ти препоръчвам да спреш да се опитваш да водиш диалог с мен и да избереш подходящи за такава цел събеседници - коментарите са пълни с скучаещи пенсионирани шофьори, корабен персонал, продавачки в железарии, полу-присъстващи полу-човеци, любители на конспирациите и т.н., които охотно разговарят на такова ниво. Всъщност, само на такова ниво." Ей, нитц, бе, патриций! Простете, моля ви, че ви хабим кислорода с това наше безугледно дишане. Аз може да съм плебс, ама за сметка на това съм тъп и упорит и нямам спирачки, и затова продължавам. "Евтино преместване на тежестта на доказателството. За моя аргумент не е нужно да изброявам кои умения са релевантни, а кои не са - цвят на кожата, пол, място на раждане, религия и т.н." Що се правиш на луд, сега? Въпросът беше за образованието, което според теб било показател за "релевантността" на индивида спрямо професията "политик". Е, как точно измествам "тежестта на доказването" като питам за уменията и способностите за професията "политик", които явно човек с основно образование не притежава, м? "Нямам достатъчно информация за да коментирам такава дискриминация." Ще ти го напиша бавно, защото нали знаеш там стария виц за бавното четене - цялата теза на статията се греди на "релацията": има малко жени в политиката, ерго има дискриминация спрямо жените в политиката. Та "транслирайки" предходното съждение спрямо мормоните и мормотите, "дедукцията" казва "след като в българската политика няма никакви или има малко мормони и мормоти, от това следва да се заключи че спрямо тях се прилага дискриминация". Или не си съгласен?
>Въпросът беше за образованието, което според теб било показател за "релевантността" на индивида спрямо професията "политик" Образованието е релевантно към всяка професия. Политиката е широка сфера и, логично, е нужна експертиза в различни сфери. Съответни, няма една единствена специалност, която само да е важна за политиците, точно както няма една единствена специалност, която само да е важна за финансисти, банкери, инженери, мениджъри, научни работници и т.н. Конкретно, да, практически всяко по-голямо учебно заведение има програми по политология, международни отношения, управление, икономика и т.н., всички от които са по дефиниция релевантни към работа в различни области на политиката. Министърът на образованието и този на външните работи са и двамата политици, но нужната експертиза е доста различна. Отново повтарям - не това е същността на това, което казвах. Казвах, че не е рационално да се дискриминира спряко фактори като пол, религия, цвят на кожата, сексуални предпочитания и т.н. Не защото образованието е пример за фактор, който има значение към уменията да се решават проблеми, а защото изброените не са такива фактори. Опитай се да разбереш разликата, защото разлика има.
>"дедукцията" казва Моля ти се не се опитвай да прилагаш формални методи на логиката, защото изобщо не ти се удават. Да, мога да ти докажа, че уменията ти в тази сфера са незначителни, ако не напълно липсващи. Опитай се да се разбереш, че Дънинг-Кругер пречи на всеки лаик да разбере защо е лаик и да спре да се опитва да се изживява като нещо повече от лаик. Поне помисли за вероятността да си под ефекта на това явление. На мнозина тук съм предлагал лесни бързи задачки за тестване на конкретни умения. Досега не съм срещнал някой, който дори да се опита да ги реши, камо ли пък да покаже, че може да ги реши. Ти би ли се пробвал? Или би се измъкнал с някое извинение? Извиненията вече съм ги виждал, спести ми ги освен ако нямаш някое оригинално - в такъв случай поне би ми било интересно да прочета ново такова.
>Целта е била единствено равноправие между хората Равноправието не се постига, когато да дадеш на една онеправдана група правата, които й липсват, защото тя все още носи бремето на своята неоправданост, а когато изобщо няма разделение между хората, ето защо не смяташ ли, че равноправието ще се постигне, когато всички безброй организации, защитаващи правата на отделни групи се обединят, създадат единни права за всички ХОРА на първо място? Това имах предвид. Другото изглежда като поединично кърпене на уличните дупки, има някакъв ефект, но не е така ефикасно, ако се застеле изцяло нов асфалт от А до Я.
>Равноправието не се постига, когато да дадеш на една онеправдана група правата, които й липсват, защото тя все още носи бремето на своята неоправданост Абсолютно съгласен с наблюдението за недостатъчността на това условие. Чудесен пример за този феномен са чернокожите в САЩ. Но да дадеш липсващите права изглежда като добро начало, предпоставка, на която не виждам да предлагаш алтернатива. Ти единствено изразяваш крайната цел - "изобщо няма разделение между хората", но нито предлагаш конкретни стъпки, нито се аргументираш защо даването на липсващите права не е рационална първа стъпка. Да почнеш да спортуваш не е достатъчно за да имаш здраво тяло. Но все пак е резонна стъпка към тази цел. >единни права за всички ХОРА на първо място Чудесна идея. Такива вече съществуват - както споменах, има Международна харта на ООН за правата на човека (приета през 194, част от която е Всеобщата декларация за правата на човека, където се застъпват и теми като дискриминация. Хартата е подписана от почти всички държави по света (данните, които намерих набързо, са за 1995 - 132 държави). Също има Европейска конвенция за правата на човека, където проблемите на дискриминацията отново се засягат. България е приела и двете. Дискриминация все още пряко и лесно наблюдаемо съществува. След като такива единни харти за човешките права съществуват и са универсално приети от повече от половин век, а проблемът все още измеримо присъства, то ми се струва логично да се наблегне на спазването на установените права, а не върху променянето им.
>Равен на кое? Той Е равен. От простичко уважение към теб, Dear Ivan, се обърнах по име. Никъде не съм твърдяла обратното. Говорих за парадоксите в стремглавото желание за равенство, което постига само още повече разделения, нищо повече. Иначе конкретно не се боря за повече права за себе си като жена, доволна съм от това, което имам, затова и споделям отчасти мнението ти. А следващия път се информирай за разликата между Metanoia и Хламидия. Вярвам, че ще ти е интересно, а и от уважение към самия себе си.
>Ти единствено изразяваш крайната цел - "изобщо няма разделение между хората", но нито предлагаш конкретни стъпки, нито се аргументираш защо даването на липсващите права не е рационална първа стъпка. Не давам, защото универсално решение за всички няма според мен. Нито наличието на харти ще разреши проблема, нито даването на повече права на "онеправданите". Докато съществуват хора, които разделят или се отцепват от цялото, защото считат себе си за онеправдани, къде с право, къде с преувеличение, цяло няма как да има. А и да не забравяме, че с правата вървят паралелно и отговорности, които не всеки иска да поеме.
>универсално решение за всички няма според мен Fair enough. Но, опитвам се да разбера все пак, според теб даването на права на онеправданите - свобода на чернокожите роби, право на глас на жените и т.н. - желателно ли е, нежелателно ли е, или няма никакво значение? Засега ми звучи сякаш мислиш, че няма значение, но тогава не ми е ясно защо го критикуваш. Ако е нежелателно, то защо? Какви нежелани последствия може да има според теб? Апропо, ти си доволна от правата, които имаш днес като жител на сравнително развита България, но би ли била доволна, ако нямаше право на глас, ако никой не желаеше да те наеме на работа освен може би като секретарка, или ако колегите ти можеха необезпокоявани и намираха за напълно нормално да те шляпат по дупето и да изразяват в пряк текст сексуалните си желания към теб? Защото звучи някак лицемерно да казваш, че си доволна от това, което имаш, но не виждаш смисъл да се дават права на онеправданите, когато твоят собствен пол е бил така онеправдан до преди няма и половин век, но ти днес можеш спокойно да се радваш на правата, които майка ти и особено баба ти са нямали.
Статията ни дава един куп проценти в подкрепа на заключението, че жените в България са дискриминирани. Дайте да въведем квота 50% жени, а защо не и 70, и ще цъфнем и вържем. И защо само в България? Квоти се гонят в цяла Европа и в Америка. Правата на човека и в частност на жената са формулирани отдавна и са влезли в законодателството и практиката на всички бели държави. Естествено, в практиката има и фалове. Квотите ще помогнат на жените, колкото помогнаха на циганите у нас и негрите (пардон, афроамериканците) в САЩ. Мисис Тачър, Иван Костов и Барак Обама не са се издигнали до върха благодарение на квоти. Квотите ще дадат бат Сали и Баракова.
"На мнозина тук съм предлагал лесни бързи задачки за тестване на конкретни умения. Досега не съм срещнал някой, който дори да се опита да ги реши, камо ли пък да покаже, че може да ги реши. Ти би ли се пробвал? Или би се измъкнал с някое извинение?" Какво беше там онова за изместването на спора? Но въпреки това - Bring it on! Сега добре ли ми е пунктоацията? После, може ли и аз да те пробвам дали можеш да правиш разни неща по мое усмотрение?
"Мунчо, сега пък друго. Пише се пунктуация." Прав си, наистина се пишело с "у", а не с "а", да се еб@ в неграмотника. Това предполагам автоматично ме дисквалифицира от конкурса за лауреат на имащите право да разговарят, или не дай си Боже да спорят, с Деовин. Все пак човекът не е случаен - учил е психология/социология и/или статистика/математическо моделиране, и живее в САЩ! Но нищо, де, аз все пак ще почакам да ми подхвърли задачките-закачки. Все пак кои сме ние да не се поддаваме на ефекта на "Дънинг-Кругер" (според българската уикипедия, вторият се пишел "Крюгер", и да, трябваше да го търся в Гугъл). Само Деовин не е потърпевш от него - той е достатъчно квалифициран и не си губи времето с илюзии за превъзходство.
Никакви квоти не разрешават проблема с липсата на кадърност. Факт. Спр. от нашето минало-Рабфак. Дайте равен старт при обучението, сложете високи критерии за професионална реализация и желязна преценка за това, дали някой им отговаря или не и-готово. Ако има талантливи жени или хора от онеправданите /малцинствени?/ групи, те сами ще си изплуват отгоре, дори може да се окаже, че процентът им на места ще е по-голям от евентуално предвидения по квоти. Квотите са за некадърници с претенции. И симулация на справедливост от страна на тези, които не искат да дадат истински равни шансове за реализация на кадърните...
Преуспелият човек не мрази, а или не го интересува, или е дружелюбен. Абсолютно. Обаче, ако просто има първи горди спомени за 6-ците по математика от 5-ти клас, после цял живот ще ги развява и ще натяква на останалите: ахаа, видя ли, че не знаеш ... съвсем логично предполагайки, че 90% от хорат няма да си спомнят формулите и правилата за получаване на заветния отговор пи/2...
Не, че ме интересува особено, но заядливите мрачни мизантропи никога не са ми харесвали... в случая, съдейки по повишената чувствителност по точно определени теми- залагам на жена от малцинствена група, издигнала се в живота благодарение на отличен успех в училище и трудолюбието и грижовността на родителите си, а също и на грант по квота за представители на съответната група; в момента горда майка на две деца и семейни задължения през уикендите...сравнително приятна външност, малки размери на някои предпочитани от мъжете форми, история на притеснителни задявки от страна на мъжкия пол... Несъмнено интелигентна, отявлена привърженичка на демократите само и единствено, а не на американците по принцип, вероятно заради гранта по линия на прочутата филантропска организация... Ей, къв профайлър са изпуснали службите в мое лице, а?