Ужасих се, когато чух 5-годишната ми дъщеря да си припява "Хасбро и Еон ентъртееееееймънт предстааавят...". Вярно, че тя е способна да превърне в песничка дори името на капките за нос, които й слагам, но все пак "Хасбро и Еон ентъртеймънт" мина някакви граници в моята представа за лирически герой.
Ако не сте от контингента, наказан да гледа Disney Channel, Cartoon или друг от детските канали, не подозирате въобще за магическото въздействие на тази реплика върху малките мозъчета (и вцепеняващото въздействие върху родителските такива).
"Хасбро и Еон ентъртеймънт представят" е началото на залелите детските канали реклами за играчки - безсмислени, скъпи и често грозни.
На други пък има едно "интерактивно" кученце, което на цената на 2 пенсии благоволява да размахва опашката си.
Аз съм подложена на инквизицията на тези думи по около 20 пъти на вечер и убедено твърдя, че за благополучието на децата ни е далеч по-важно да се приеме закон, забраняващ рекламата, която директно се цели в малчуганите, отколкото да се вдигнат детските надбавки.
Войната на родителите с индустрията на детските играчки е неравна. Вярно, вероятно е възможно да изключвам телевизора всеки път, когато започнат реклами и после пак да го включвам, но, признайте, че това е идиотско. Може би е възможно дори да изключа кабелната телевизия, но тя не е единственият канал, през който се промива мозъка на детето.
То общува с други момиченца и момченца, които с всеки изминал ден стават все по-убедени последователи на моделите, срещу които аз не особено последователно се бунтувам.
А моделът е розов, сладникав и ужасно безвкусен. Той се опира изцяло на китайската представа за момиченцата. Интерактивните кученца са всъщност твърде софистицирани. Но те са само върхът на сладоледа. Под тях в еклектичен кич съществуват тонове чудовища.
При първия ми културен сблъсък с китайските играчки заподозрях, че производителите там мразят родителите. Няма друга причина да им пращат толкова грозни неща, издаващи до едно пронизителен шум, който със сигурност надхвърля нормите на ХЕИ за дискотечни децибели. Когато стигнах до китайските дрешки и играчки за по-големи, вече бях убедена в конспирацията.
Защо дрехите за момиченцата и техните кукли трябва да са непременно и единствено в розово? Не просто в розово, ами в розово, гарнирано с блестящи елементи, подрънкващи нещица, пайети, сребърни реснички и всякакви други издевателства над добрия вкус. А за разкош някои от тези кукли могат да се поклащат под врещящите звуци на музика, която може да се определи единствено като китайския еквивалент на Веселин Маринов. Но изпят на неправилен английски.
Това обаче е едва началото. Китайските чудовища само подготвят успешно почвата за Барби-модела, който ги следва по петите. Наскоро прочетох как гордите производители на най-известната кукла в света са се похвалили, че ако барбитата им се наредят на Екватора, ще го обиколят 50 пъти.
"Мамо, защо са ти дебели ръцете и краката? Искам да са ти като на Барби-Мерипоса", скара ми се един ден дъщеря ми. Ама на мен нищо не ми е като на Барби! Тя не е пропорционална, кръстът й ще се счупи, ако трябва наистина да ходи.
Но пък тя не ходи като хората, тъй като винаги стъпва на пръсти, т.е. на токчета. Дори във варианта на спортна Барби по маратонки. Краката й започват от сливиците, ръцете са с дебелината на пипала на паяк. Този женски модел на съвършенство няма ребра, но пък има малки гърди, нацупени устнички и дъъълга руса коса.А както разбираме от едноименното списание, описващо вълнуващия й живот, Барби е отдадена на маникюр, шопинг и партита госпожица.
Трудно ми е да обясня на детето, че куклата може и да изглежда красива, но е неестествена. Както не е естествено да ходиш с маратонки на токчета. Че направата на съвършени нокти не може да осмисли деня ти. Как да му кажа, че създателят на тази красота неземна най-вероятно е бил пълен със сексуални фетиши, а после някой болен мозък е допуснал те да се материализират в детските стаи.
Убедена съм обаче, че трябва да го направя. Защото ефектът в противен случай ще наподобява този, ако реша да пусна ТВ Планета вкъщи. Фолк „дивите" са едни (недо)пораснали барбита. Нищо, че черното е тяхното розово. Пайетите, дрънкулките и издаването на пронизителни звуци са си пак същите. Както и поставянето на формата пред съдържанието.
Защо ни е чудно, че малките момиченца прехвърлят прехласването си от Барби върху Анелия/Камелия и прочее красотки без фамилии? Същите момиченца като нищо ще отидат на абитуриентския си бал с чисто новичък силиконов бюст и едно-две оперативно премахнати ребра. Пътят от розовото Барби до розовката кифла с екстеншъни е ужасяващо кратък.
Пиша всичко това, за да събера смелост и да не купя на дъщеря ми за Коледа Барби-то, което си е пожелала. Решила съм, вместо да предприемам истерични набези по моловете, за да наливам пари в захаросаната индустрия, да дам отделеното за едно болно момиче и после в къщи да обясня защо.
Сайтът http://www.help-sandra.org/ в подкрепа на болната Сани е направен от нейната съученичка Деница. Тя днес е на 24 и вместо да се грижи за маникюра си, се опитва да събере пари, за да спаси живота на приятелката си, като мобилизира колкото се може по-голяма публика.
Само че публиката е в захаросан преколеден транс в МОЛ-а. Публиката предпочита тези некрасиви неща да са по-сиропирани - "Байландо", "Великолепната шесторка", прожектори, пайети, розово, зън-зън-зън, по Коледа се случват чудеса...
Никой не си позволява да умира точно сега. Сега е моментът за купуване на Барби-та...
"Липсата на тв приемник разрешава много проблеми , и не само на децата Ви" ---------------- Ако убедиш и жена ми в това, ще ти подаря яхта. И апартамент в близост до кея. Не че имам пари за това, но и ти нямаш шансове за успех Следващата стъпка за жената е Фейсбук, а мен да ме отучиш от комютърните игри. Ще съм ти благодарен до гроб.
Катя, брат ми на Картун му вика "Кратун", защото всички герои били някакви "кратунести". Факт - това просто не е канал за деца, макар и да е анимационен. Има разни други като "Бейби ТВ" и "Бумеранг", които са доста по-нормални. Не им правя реклама - колкото по-малко ТВ, по-добре. Обаче, ако трабва да свъшиш нещо вкъщи, а малкият ти е постоянно в ръцете, кажи ми как да го накараш сам да се занимава за половин час? Че детето е най-важното е вярно, но все пак понякога ти се налага да се изкъпеш например. Просто не можеш да отделиш 100% от времето си на детето. Не говоря наизуст, а от опит - този уикенд гледах малкия, жена ми не беше в града, бабите по принцип не са; преди седмица-две пак го гледах два дни, така че твърдя, че не е като да съм само страничен наблюдател без опит. Трудно е, а ТВ или поне филмче на компютъра са неустоимо изкушение за родителите.
Тея, май ти не разбра В 21 век е много по-трудно да откъснеш детето от компютъра за да играе навън. Този виц е измислен от човек, който или няма компютър, или няма дете, по-вероятно и двете. Имам преки наблюдения върху двамата си племанници (6 и 4 г.) и моя син (3 г.), както и доста приятели с деца на подобна възраст. Факт - на доста от тях навън им е приятно, но на абсолютно всички пред компютъра им е още по-приятно... меко казано... направо са залепени.
Абе според мен филмче си е много по-добрият вариант, щото първо ТИ го избираш - спокойно можеш да пропуснеш тези в които героинята убива всички за да стане принцеса.. което очевидно не е добър пример за подръжание и тези с несъразмерните тела и невъзможните движения.... А по ТВ ти пускат каквото си искат... и по този начин те манипулират както си искат.. като гледам малко хора си дават сметка, такаче вероятно манипулацията им е доста успешна!
Straws, абсолютно си прав , нямам шансове за успех ( а и яхта не ми трябва ) Това е твоя/ваша работа приятелю. Жена си много лесно можеш да откажеш като заместиш пасивното й забавление с активно (като започнем от вечеря на свещи , минем през игра на табла , когато е възможно сбирка с приятели и при много редки изключения децата на бабина градина , а вие на бар или театър примерно ) . Ако имате желание , нещата стават много лесно . Аз съм с двоен опит ( на 3 и на 6 години ) , не посещават социално или бабино заведение , и нескромно заявявам, че май се справям прилично. А принципно-едното е за сметка на другото, но всяко нещо с времето си и според приоритетите. За лошите моменти оставям компа
Играй с детето си, разказвай му смислени неща и развий въображението му. Така то няма да запълва липсите си с розовата пластмаса. Децата харесват тези боклуци, защото не знаят друг начин да се забавляват. Те са като нас - големите хора - едни са податливи на реклама, други - не. Обикновено тези, които искат всичко, показано от екрана, са скучаещи и им липсва внимание. Да забраниш една неподходяща според теб играчка е лесно, но по-трудно е да му дадеш подходящо занимание .Детето трябва да знае, че има алтернатива на Барби, различна от скуката. Да може да прелисти интересна книжка, да рисува, да създава нови светове. Трябва да поощряваш фантазията му и желанието да е различно, защото сравнявайки го с други деца, го правиш един от всички онези малки пластмасови потребители. Съзтезанието между малките винаги съществува, точно като при нас - кой има по-лъскава играчка, кой е с по-дълга коса. Но детето трябва да знае, че това не е най-важното, и за да го разбере трябва да му Покажеш какво друго може да го направи щастливо.
Има спасение от Барби !!! Няма нужда да умира. Купете на детето си домашен любимец. Не вземайте рибки или птички. Детето иска да гушка и милва нещо живо. Ако не искате мебелите и тапицерията да са надрани от коте, или нямате възможност да излизате на разходка рано сутрин с куче, тогава купете мини зайче. Не мирише и лесно се гледа. Само трябва да вдигнете цветята на по-високо. И Барбитата и плюшените играчки ще си "почиват" в мазата или в килера. С рекламите и анимацията ще е по-трудно, но ако можете да водите детето на плуване, гимнастика, футбол или какъвто и да е друг спорт и този проблем ще се разреши. Ще е достатъчно уморено за да седи пред телевизора и да се зомбира. Успех на всички който ще минат по този път...
Ио, много ми хареса твоето мнение и специално се регистрирах за да ти го кажа.
Аз съм мъж и харесвам статията. Очевидно Борис и Павур също, може би и други пропускам. Така че, не търси под вола теле, просто обсъждаме неща, от които сме лично заинтересувани. Ти си първия, който ни в клин, ни в ръкав отваря дума за феминизъм, надявам се и последният.
Не съм много съгласна с един от коментарите...децата винаги си падат по лъскавите играчки, независимо от това колко книжки имат, колко енциклопедии, микроскопи, телскопи, по колко часа седмично спортуват и по колко часа на ден родителите им отделят от времето си за занимания. От личен опит говоря. Децата са като малки сврачета, неоспорим факт. Много ми хареса статията!
Статията ми хареса.Поради добре направения анализ ,поне според мен . Прочетох и всички коментари към нея, които ,малко или много съвпадат и с моето мнение по въпроса, но най ми направиха впечатление ето тези два коментара ( части от тях си позволявам да цитирам): ............................................................................................................. 26strawsPulledAtRandom | 20.12.2010 18:35 #26 но на абсолютно всички пред компютъра им е още по-приятно... меко казано... направо са залепени. .............................................................................................................. и #25 е беше в града, бабите по принцип не са; преди седмица-две пак го гледах два дни, така че твърдя, че не е като да съм само страничен наблюдател без опит. Трудно е, а ТВ или поне филмче на компютъра са неустоимо изкушение за родителите. В същото положение съм и аз , но моят син е малко по голям , на 4.Като ми се налага да не съм до него за някакво време, прибягвам до метода с компютъра и анимационните филми.Ако знаеш само колко си прав!!!!!
Ти си с повече опит, щом сте на 4. Блазе ти, на тези годинки би трябвало още повече да се заиграва с конструктори, строители и т.н. С моя като строим разни неща, после той сам започва да се занимава и отиват някой път по 20-тина минути внимание. А преди половин-една година си бях взел два гардероба за да си ги сглобявам сам, няма да ти казвам как цял ден беше в ръцете ми и гледаше с огромен интерес. Честна дума - почти един ден съсредоточено внимание към едно единствено действие. Важното е да се обърне на игра и той да участва - показвам му например кои винтчета искам да ми подава и т.н. Е, 15 минути си търсих едни бургии, които ми каза, че мечката ги е взела , но нищо. Важното е да проявиш търпение, така можеш да сведеш филмчетата до половин-един час на ден. По-малко няма как - нашият е злояд и кльощав и така успяваме да го нахраним... зная, че е грешка да му съсредоточаваш вниманието другаде, докато се храни, но просто не можем иначе... А, да пропуснах - ако детето ви ходи на ясла или градина, бъдете сигурни, че по няколко часа на ден лелките му пускат филмчета В някои случаи и чалга.
Първо родителите трябва да са осъзнати. Ако самите те не могат да се откъснат от компютъра или телевизора на какво ще научат децата си? А тук дори някои споделиха такова нещо. Не могат, защото им липсва воля и осъзнаване, което да им даде мотив защо даго правят. И след това трябва да са отговорни.
Аз пък ще продължа да повтарям, че противопоставяте неща които трябва да се допълват, а не да бъдат едното или другото. Гражданска позищия се заема тогава когато се изказва мнение и за неща които не те засягат пряко. Тове е обществената анажираност, чрез която някой общества - очевидно доста по-добри за живеене от нас са постигнали тези си качества. Тоест темата ( за и против рекламите насочени към деца) няма никакво отношение към факта дали въобще, ти лично, имаш телевизор в къщи или не. Това за съветите за игри и занимания раззлични от гледането на телевизия е хубаво нещо, но то не е позиция. То си е просто проявление на прословутото българско поединично спасяване.
Борис , прочети пак коментарът ми (21) и се замисли за малко- после пак ще си говорим. Аз , моето семейство и приятели , които нямаме пряк достъп рекламни агенции, пр-компании и управление на медии , сме си избрали наша форма на протест, която е не само справяне на микрониво с пошлостта най-общо казано , но и определена гражданска позиция. Не ми се пише сега за веригата гледаемост-рейтинг-реклама-печелба и сугестия , и после пак от начало...Ако се инициатира от специалисти в областта някаква законова или каквато и да е промяна по въпроса , имате моята и на всички около мен подкрепа, но до тогава ще си водя моята минивойна така както мога.