Приближаваме се все повече към Гейпарад 2012 и вече (пак) се започнаха обичайните коментари как
1. Не било коректно една група да парадира наоколо сексуалността си, за сметка на другите.
2. Гейовете искат специални права.
И класическото:
3. Никой няма нищо против тях, стига да не навират сексуалността си в очите на околните.
Като цяло основният ми проблем напоследък е с подточка три. Първите две са толкова глупави, че просто не си заслужават времето и енергията да се занимавам с тях, но третата е отделен вид глупост, която не мога да игнорирам.
Забелязала съм, че в страната на "нямам нищо против хомосексуалните, обаче не ща да гледам как парадират с това", гей хората са винаги някакви непознати. Те никога не са близки, познати, роднини, професионалисти, специалисти. Да, те съществуват, просто са напълно анонимни, съответно безлични и затова, чужди.
Предполагам и заради това всичко е ограничено до СЕКС във въображението на масите спрямо гей връзките. Приятелство, общи интереси, проблеми, идеи, проекти, тези неща ги няма, защото, понеже тези хора са чужди, значи ТЕ не са като НАС. Не, те са тези странни, екзотични същества, които се занимават по цял ден с потен и странен и хомосексуален СЕКС... и никой не иска да гледа това!
Ами... добре, така или иначе шансът да гледате непознати, докато правят публичен секс не е много вероятен. Само че всъщност реално не иде реч за това, нали?
Под парадиране някакси се вместват прекалено много неща. Например, че изобщо си във връзка, понеже не може да се спомене, че половинката също е мъж/жена, съответно се налага да се лъже, че всъщност не си във връзка.
Или пък да доведем А или Б на фирменото парти (на което са поканени половинките).
Или... дори нещо толкова тривиално като да се включим в дискусията по обед, докато си пием кафето, какво сме правили уикенда или къде възнамеряваме да идем за празниците.
Да се внимава при излизането навън, да не се демонстрира никаква близост, например държане за ръце или прегръдка, защото някой може да види... и да се скандализира... превръщайки дори редките размени на любезности и символи на близост между гей хора в някакъв род табу и шоу, а не в нормален аспект от човешките взаимоотношения на два индивида.
Да качиш снимки с А или Б на профила си също влиза в графа парадиране, ако се замислим. А добавянето на колеги във фейсбук се смята за нормално, иначе следва лъжене, че нямаш фейсбук, понеже иначе изглеждаш просто грубиян, че не искаш да добавиш колега и т.н. и т.н. Реално, за да не се смята за парадиране, не трябва да има никаква видима следа, че А или Б съществува изобщо в живота ни, което вече преминава границата "да не парадират" и се превръща в "подчиняване на живота в името на Данък Обществено Мнение".
За съжаление "непарадирането" всъщност звучи прекалено близо до "лъжеш и мажеш на всяка цена, превръщайки личния си живот в някакъв вид мръсна, срамна тайна". Да си мълчиш не е просто "непарадиране", за съжалене то е изличаването на друга личност от живота, особено някой, който е близък, някой, когото обичаш, за когото ти пука. Някой, за който се лъже, че всъщност не съществува, пред познати, колеги и роднини... с идеята, че това някак си е по-добре за когото и да е?
Основният проблем не е, че А и Б не могат да си скочат един на друг публично, а е изискването да не споделяме самото съществуване на близки хора.
За съжаление това е непостижимо. Започнем ли да лъжем, лъжите се трупат и рано или късно излизат наяве и тогава... ами тогава става скандал. Превръща се в клюка, превръща се в пикантерия. И то само и единствено в желанието си да не бъдем обвинени в "парадиране", стигаме до момента, в който гей връзката е някакси супер екзотичното и странно нещо, превръщайки изискването от "непарадиране" в "несъществуване".
