Историята на депутата Дани

Този човек сменя позициите си по-бързо от вентилатор. Сутрин Даниел Георгиев е от една, на обед от друга партия, а между икендия и "По света и у нас" е способен два пъти да смени боята. Този уникат е като природно бедствие в развитие - задължително трябва да се уточнява към колко часа какви щети е нанесъл. Такава пластичност и повратливост няма дори и в цирк "Балкански". 

Историята на депутата хамелeон Дани е вълнуваща като турски сериал

Макар че хронологията на изявите му се вмества в ден-два, тази история е богата като древногръцки епос. Тя започва от дълбините на тежката лепнеща неизвестност, която обгръщаше Дани преди няколко дни - никой извън Ботевград не подозираше за съществуването на този индивид, а и в самия Ботевград човекът бе известен само като Малката тухла и като "сина на кмета". Няколко дни по-късно депутатът Дани стана глобална новина. Довчера бе Никой, а днес членоразделя по национални медии и се разписва с тлъсти букви в парламентарната история. 

Как е възможно това?

През последните 20 години се нагледахме на какви ли не депутати, но такъв класически пример за политически гьонсуратлък не се сещам. По-голяма неморалност в политиката може да демонстрира само депутат, който върви по улицата с голяма табела "Продавам се".

Нашите народни избраници се продават, но табели не слагат.

Разбирам Дани, чиято душица се разкъсва между ГЕРБ и ББЦ - чуди се къде му предлагат повече уникални възможности да работи за благото на Родината. Разбирам и защо този човек е бил избран от електората за народен представител - щото е син на баща си. В предните НС сме виждали внучки на дядо си, съпруга на сина му, гадже на шефа, бъдеща любовница на шефа, лелинчо на баджанака и дори Асенчо, който направи голяма циганска беля и забегна за Лондон. И т.н. Разбирам и защо някой използва парламентарната трибуна, за да дърдори глупости - щото е практика и няма кой да го спре. Съвсем в реда на нещата е и политик да говори несвързано по телевизията. Разбира се, случвало се е многократно депутат да смени партията си. То сър Уинстън Чърчил е слаломирал дълго време между консерватори и либерали, та Малката тухла ли да не стане политически номад. (Това сравнение май не беше много удачно. Все пак Чърчил е потомък на херцозите Марлборо, а Малката Тухла - само на Голямата, който също е херцог, но само на Ботевград). 

Но тоя Дани не го разбирам. Не разбирам как, след като извърши в рамките на 24 часа всички тези глупости, има смелостта да се показва пред електората и да разсъждава за субектите, дето го карали да входира, за обектите, дето искали да изходира, и т.н. Всъщност от цялото обяснение на Дани най-разбираемо е откровението му: "Чувство за срам нямам" 

Най-странният аспект в този нравствено-политически казус е желанието на ГЕРБ и ББЦ да се борят със зъби и нокти за Дани

Двете партии приличат на ония майки от Соломоновата притча, които се карали за едно бебе. Очевидно е, че Дани има качества, които ние, простосмъртните, не виждаме, но партийците са съзрели отдавна и високо ценят. Идея си нямам какви са тези ценни качества. Със сигурност те не са качествата, които трябва да са присъщи на един български депутат, оторизиран от избирателите си да защищава техните интереси. Защо е ценен за партиите, след като очевидно няма никаква идея защо е глупост да защищаваш една партия и да участваш в предизборно събрание на друга?

Въпреки крещящата несъстоятелност на подобен депутат - факт е - партиите се карат за него. Според ГЕРБ Бареков му предлага много пари. Според Бареков гербери са осъществили дори физически тормоз над депутатския корпус. Каквато и да е истината тук, важното е едно - партиите харесват Дани. Герберите се строяват до него на парламентарната трибунка, Бареков го в уста целува и го зове свой приятел. 

Истината е, че такива като Дани - анонимници, които 4 г. търкат депутатските банки, са колкото вредни за обществото, толкова са ценни за всяка една партия. Мнозина обвиняват ГЕРБ, че е създала хранителна среда за подобни хора, но такава констатация е едностранна и политически натоварена. Всяка партия поддържа подобни хора. От тях не се очаква законодателна инициатива, въпреки че са депутати. Ако са в изпълнителната власт - от тях не се очаква мъдро управленско решение, камо ли провеждане на необходима реформа. 

От тях не се иска да разсъждават, а да действат правилно, по команда. Като кучето на Павлов. А това момче - Дани от Ботевград - дори това не прави. 

За какво им е?

Ако има грамче достойнство останало в ГЕРБ, тази партия трябва да изчака изборите в неделя и веднага след това да изключи от редиците си Георгиев. Трябва не да го брани, а да му разпишат обходния лист моментално. Да си го носи на шията Бареков, чийто най-голям политически успех очевидно ще бъде сформирането на парламентарна група без избори от потенциални клиенти на прокуратурата. 

А ние? Докато цялата обществена дискусия се съсредоточава в депутатските кюфтета, ние нямаме никакъв избор, освен да търпим Дани и да се радваме на зрелищата, които ни е осигурила безкрайно щедрата партийна класа. А преди да изберем следващия Дани в НС, ние сме призовани да пратим няколко негови подобия в Европарламента.