Определено странен начин да се води борба, особено когато залозите са толкова високи. Какво накара Дейвид Камерън да подхване кампанията си срещу Жан-Клод Юнкер по толкова забележително груб начин?
Неговата таблоидна, в стил "атакувайте човека" тирада в последните седмици не е постигнала особено много. Всъщност последното развитие на събитията показва, че Жан-Клод Юнкер е все по-вероятно да бъде номиниран за председател на Европейската комисия на срещата на високо равнище следващата седмица.
Тогава драмата ще се пренесе в Европейския парламент, където мнозинство от евродепутати трябва да гласува в полза на неговата кандидатура. Основните политически групи в институцията обаче добре съзнават, че ако Юнкер не получи необходимата подкрепа, на системата с "шпицкандидати" (която те много харесват) ще бъде нанесен унищожителен удар.
Грешката на Камерън е, че провежда кампанията си в категорично черно-бял стил, когато - както е винаги - въпросите около ЕС са някъде по средата. Процедурата с "шпицкандидатите" си има своите недостатъци, но не е по-малко демократична от договарянето между евролидерите, което предпочита Великобритания.
Което означава, че е нужен по-обмислен аргумент
Но всякакви разумни доводи (а въпросът за реформирането на ЕС е обект на разумна дискусия, въпреки че основните идеи на Даунинг Стрийт по въпроса остават неясни) биват изтласкани на заден план от агресивното естество на кампанията на Лондон.
Така че единственото, което успя да постигне като резултат Камерън, е реакция от немския канцлер Ангела Меркел на заплахата, че изборът на Юнкер би ускорил излизането на Великобритания от ЕС.
В по-голям мащаб, реториката на Камерън означава, че всичко по-малко от отхвърлянето на Юнкер от лидерите на ЕС или оттеглянето му от надпреварата би означавало поражение за него.
Много по-проницателна тактика би било да бъде заставен Юнкер да предложи конкретни ангажименти в програмата си, описваща политиките през следващите пет години, които да работят в полза на Лондон. В крайна сметка има достатъчно реформистки настроени държави в ЕС, включително Германия, които биха могли да направят това възможно.
Това обаче може и вече да не е достатъчно
Въпросът вече е доста отвъд (потенциално) погрешната британска дипломация.
Целият скандал поставя ЕС като едно общо цяло в крайно неудобна позиция. В толкова късен етап, единственият потенциален начин Камерън да спаси имиджа си е гласуване в Европейския съвет.
Решението дали да бъде номиниран Юнкер трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство (а по всичко изглежда, че Великобритания няма да може да си осигури блокираща малцинствена квота).
Ако Камерън може да заяви, че общият вот е надделял над неговите позиции, той, или пресата, може удобно да прехвърли вината на другите страни-членки, особено Германия, тъй като общо взето всичко зависи от Меркел, когато се стигне до такъв вот.
Такъв резултат вероятно само ще заздрави антиевропейските позиции във Великобритания, потенциално поставяйки я на пътя към отхъврлянето на членството в ЕС, ако се проведе референдум за това през 2017.
Камерън ще има затруднения да убеждава гласоподавателите - и собствената си Консервативна партия - че може да спази обещанията си за реформа на ЕС, ако не може да провали избирането на политик, срещу който така усърдно е водил агресивна кампания.
Алтернативата е лидерите на ЕС да не номинират Юнкер - и да се предизвика институционална криза с парламента
Меркел се налага да прецени дали негодуванието в самата Германия и борбата с европарламента си заслужават, за да бъде оставен Камерън да спечели своята борба.
Позицията е неимоверно глупава за всички участници.
И ще е жалко, ако дебатът за членството на Великобритания в ЕС опира на неумело водена битка за Жан-Клод Юнкер.
