Става нещо и е по-ясно от бистра изворна вода, че е необикновено. Всеки, намерил себе си в протеста, роптае срещу отровата, която е търпял да му бъде сервирана повече от две десетилетия вместо държавност, демокрация и благоденствие.
Анализът е излишен, като се има предвид, че с него са се заели великите изследователски умове, които се хранят от труповете на умъртвените или изгонените през псевдопрехода на сценаристите от Великите сили.
Фактите не са истина, защото са безкрайно изродени и не ни правят свободни. Напротив, фактите ни правят по-зависими. Дойде моментът, когато всички великодушни граждани въстанаха срещу Системата, която смля и пресмля
едни други граждани, натикани в килера с нафталина на демокрацията ни!
90-те години, когато още ромите не бяха окепазени публично от почти всички в България, граждански активисти от ромските квартали предизвикаха издържливостта на демокрацията, като бяха сред първите, които заговориха публично и по обществено значим начин за правата на човека и гражданина.
Някакси по стечение на обстоятелствата, поради социалната уязвимост и финансовата слабост на "братята", които в голямата си част останаха на улицата след великите демократични промени, истината за най-големия принос на тази общност към демокрацията на България остана и остава непризната. Не защото приносът се е изпарил, а именно защото роми са го постигнали.
"Как така?! Не може ром да им принос към демокрацията на България. Приносът си е на чистите българи". Тези изречения не са предизвикателство към никого, а прост факт за начина на разсъждение на някои велики демократи. Не че има значение признанието на тази толкова важна истина, но е добре да се знае, защото днес всички на площада скандират "Ние сме суверена! Имаме права!".
Добре е да се знае, че днес осведомеността на много български граждани за техните права е част от победата на ромите за българската демокрация. Но за капак същите те, ромите, останаха лишени години наред от своите права. Майтапът на съдбата им отреди ролята на прогонените, безгрижните и нищо неискащите в държавата. В този дух на отношение беше мисленето и поведението на не малка част от съгражданите им спрямо тях, ромите.
Това обаче не дава право на много граждани да се отнасят конформистки с държавната политика към тази част от суверена. Политика, която ги смачка и превърна немалка част от тях в безчувствени същества, като изтръгна етичните и естетичните им усещания за добро и зло.
"Ние нямаме права. Искаме си правата",
това бе най-честото, което се чуваше от мургавите ни съграждани в медийните им изяви. Но някак си почти всички с лекота приемаха тази им нужда като "поредната прищявка на мангалите на наш гръб".
Е, днес много хора крещят "нямаме права, искаме си правата". Слава Богу, никой от "мангалите" не си помисля, че това е прищявка на някакви хора на техен гръб.
"Долу монополите!" е противоречивото послание на демокрацията, защото е неразбираемо да имаш свободен пазар и търсене, а в същото време да имаш монополи, без значение дали са държавни или частни. Разбира се, при наличието на такива ти ставаш вечен роб на различни потребителски системи.
И няма нищо по-логично от това народът, като суверен, да има право на избор, защото избор на единствено наличен не е избор. Единствения наличен винаги ще те цака и цака. Както се случва в наши дни.
Но когато ромите крещяха и пищяха, че не могат да си плащат тока, защото сметките им са преувеличени и не отговарят на потреблението им, отново почти всички в един глас ги презираха и обвиняваха, че им плащат тока и водата. Присмиваха им се на неправилния български, който говорят и както казва един мой приятел: "Колекционираха най-смешните клипове и ги разпространявах за кеф". Иронизираха трагедията им.
Но какво се случи зимата?
В един глас голяма част от българските домакинства казаха: "Не, няма да си плащаме сметките, защото са надписани!". "Сега и ние ли да им правим смешни клипове на протестиращите за кеф?", попита същият мой приятел. "Не, ние трябва да сме солидарни с тях, защото знаем какво е да нямаш възможност да си плащаш тока и водата!", откликна той. Слава Богу, никой никого не иронизираше през зимните протести.
Изведнъж лицата на България - артисти, музиканти, културтрегери, политици, журналисти, водещи, комедианти... и други тарикати, се сетиха, че поведението на Сидеров е изродено! Е, госпожи и господа, то сега ли се изроди. Не, не се изроди сега! То си е такова още от зародиш - уродливо-омразно, мазохистично и услужливо на олигархията! Но къде бяхте, госпожи и господа, през 2005 г.?! Къде бяхте между 2005 г. и 2013 г.?! Нямаше ви, когато се пенявеше от омраза по ромите.
Вие, елитът, не излязохте с никаква позиция, когато той "направи" от ромите сапун! Когато ромите, казваха, че този човек е опасен за България, срещнаха обществена подкрепа и разбиране, граничещи със санитарния минимум! Даже някои бяха по-смели в разсъжденията си, като казаха, че "ромите заслужават Волен" и "Волен ще оправи България".
Сега изведнъж елитът се убоде в отровните му игли и се чуди що да прави. Но те, драгите елитари, продължават да не си вземат поука! Сега са безразлични и дори стоят рамо до рамо с НФСБ, които предлагат създаването на резервати за роми, и ВМРО, които крещят "смърт за циганите". Не, напротив, те ги харесват тези партии и им се кефят - дават им ефир, придават им важност, готвят с тях, танцуват с тях, пеят с тях... даже спят с тях в ефир!
Бъдете спокойни, защото, рано или късно, ще седнете и върху техния таралеж. Но вие сте на прав път. Само дето сте си изгубили усета за добруване с Волен, който въдворява ред и дисциплина с палка в ръка и пистолет на кръста. Той е олицетворение на държавата, правдата и свободата. Той е държавата. И ромите поне веднъж искат да са в отлични отношения с държавата. Не искайте от тях да крещят срещу Волен. Слава Богу, още не е застрелял никого в името на ценностите си.
Напоследък доста често в телевизионния ефир сме свидетели на разговори за качеството на журналистиката ни. Да, то определено е лошо. Няма спор. Журналистиката у нас "вкарва" в затвора граждани, още преди да са осъдени от съда. Журналистиката ни "украсява" и "превръща" в смело и демократично лицето на престъпността. Журналистиката ни разделя на красиви и грозни, българи и мангали, педерасти и "нормални", бедни и богати...
Журналистиката ни много рядко следва интереса на обществото
в сравнение с интересното за обществото и мириса на парите. В журналистиката ни истинските журналисти са извън журналистиката и за назидание рядко имат публичност на мислите и професионализма си, защото нямат уменията на някои свои по-млади колежКИ, или вуйчо владика, който да ги спаси, ако са нагазили във водите на обективността.
През целия псевдопреход гледната точка на ромите е изключително зле отразена по най-долнопробния и уродлив начин. Много рядко можеш да видиш ром, който не проси, който не краде, който не е неграмотен, който говори за България и демокрацията, който не е нечистоплътен, който не е женен и няма над 10 деца, който не е беззъб, гол и бос...
Все такива литературни образи, които митологизираха образа на рома в съзнанието на невиделия ром гражданин, че едва ли не той се притеснява от допир до представител на тази общност. За професионални журналистически стандарти дума не можем да обелим, освен ако те не са се променили в българските условия или в напредъка на демокрацията у нас.
Антициганизмът и необективността получават различни и разнообразни трибуни. Доц. Георги Лозанов само клатеше глава в знак на съгласие за липсата на истинския ромски глас в българските медии, когато ромите атакуваха него и други отговорни институции по този въпрос с жалби и предложения.
Нямаше нищо повече освен конформизъм с обществените настроения, изразен наум: "Абе вие всички сте си такива скотове. Аз к'во мога да направя! Фактите са си факти". Да, но сега обществените настроения ясно сочат, че журналистиката ни също носи отговорност за състоянието ни.
Е, ромите го казват в последните поне 15 години. И нищо от това. Е, слава Богу, част от журналистиката ни преживя и разбра какво е да си на прицел без да си виновен, както и гражданите почувстваха какво е да манипулират реалността, в която живеят.
Както обичат да казват великите изследователски умове на България "ние сме представителна демокрация". Сиреч, всеки си има представител във властта. Да, ама не. Оказа се, че много граждани вече се чувстват непредставени в тази форма на избиране на представители.
На масата се сложиха различни предложения. Преференциални листи, за да може суверенът да подрежда представителите си. Праг от 0.4% за влизане в Народното събрание, висш орган на представителната ни демокрация, за да може колкото се може повече граждани да се чувстват представени.
Точно времево присъствие на всички кандидат-представители в медиите, за да има равнопоставеност в публичното пространство на всички идеи и кандидати. И все такива хубави и ползотворни идеи за демокрацията. Е, ромите от зората на демокрацията повтарят, че не са представени никъд
е, което е безспорен факт и петно върху лицето на демократична и толерантна България пред света. За тези 20 години преход
трудно могат да се изброят 10 роми,
които са били на представителни позиции. Ромите ги няма дори и в администрациите на представителната демокрация. Някои ще кажат, че ромите ламтят за власт. Но това ще значи ли, че протестиращите също ламтят за власт? Разбира се, че не значи. Но когато елитът на ромите повдигне този въпрос, рязко му се тряска вратата върху лицето с мисълта "абе, мнагали, вие се продавате, нямате нужда от представителство, просто ще ви купим".
"Ромите не могат да участват в управлението на страната. Те имат нужда само от социални помощи и пари за памперси. Ние ще им опростим тока и водата. Ще им дадем три кебапчета преди избори и една бира в пластмасова бутилка. Плюс по 500 лева на семейство", е мисленето на българския политик.
От него не можеш да чуеш: "Дай да го овластим, за да се почувства достоен човек". Всички си мълчаха конформистки, когато ромите страдаха (и страдат) от факта, че не са представени, а купени. Цакаха ги с демократични процедури и правила - това може, онова не може... Е, слава Богу сега и непредставените усещат какво е да си непредставен, а по-скоро излъган.
Протестиращият днес се пита къде е ромът
Защото го няма ромът да се оплаче?! Нали ромът е най-добър в театралното драматизиране на ситуацията?! След като раздават пари на протестиращите, защо сред тях няма роми?! Нали той е смачкан най-много от цялата над 20-годишна демократична идея, че уж живеем добре?! Къде е този черен консуматор на 21-ви век?! Или, той май е добре, след като му увеличиха социалните придобивки?!
Не, ромът изобщо не е добре. Той седи с тъжна усмивка пред телевизора вкъщи. Няма го на протестите, защото той протестираше 20 години и не бе чут. Не иска да се оплаче, защото не вижда смисъл в диалога с властта. Ромът не е добър артист, той просто е искрен. Истинското ромско достойнство никога не би позволило на един ром да се продаде.
Да, ромът е смазан от Системата, а един осакатен гражданин не може да изразява позиция. Ромът не е консуматор, но Системата го превърна в пасивен гражданин и е на път да стане абсолютен консуматор, каквато е и идеята на Системата, за да зависи ромът от нея. Дали със социални помощи или без тях, положението му винаги ще е едно и също - той скоро няма да има представителство.
Както казва един приятел: "Някои госпожи и господа явно са големи умници, щом говорят, че ромите имали само права, но нямали задължения. Това да ти дават помощ от 40 лева и да те карат да я отработваш 15 дни какво е? Например, подарявам ти един хляб, но ти ще ми изкопаеш 20 м канал. Въпросът тука е къде е помощта? На това ли му се казва право? Нека с тези права да се ползват всички други. Но не, не може. Това е привилегия за "богоизбрания ром".
Ромът го няма, драги ми протестиращи. Защото тези 20 години той търсеше всичко онова, за което вие крещите днес и той вижда себе си във вас. Търсеше солидарност, но не я намери - срещна присмех и ирония. Питаше за правата си на суверен - изплюха му се в лицето. Бунтуваше се срещу монополите - изкараха го лъжец и крадец. Предупреждаваше за Сидеров - не го взеха насериозно. Апелира за обективна журналистика - "какво пък разбираш ти", му отговориха. Поиска представителство - "ти си социално слаб, маргинал и уязвим", му отвърнаха. И тогава никой не протестираше срещу това!
Системата превърна рома в маргинал и
скоро ще общува с него чрез танк, за да го подчинява
Системата изолира рома експерт в гражданския сектор, откъдето не може да изплува и ден след ден се отдалечава от брега. Системата направи на пух и прах културата и идентичността на рома - превърна го в член на племе, който по желание на клиента е готов да изпълнява Дунавско хоро като кючек.
Системата уби достойнството и морала на рома, а той се славеше с тях. Системата изкорени всички сетива за демокрация и гражданство на рома. Системата уби ромското у рома. И тогава никой не протестираше срещу това!
Когато не се противопоставяме на неправдата, за да не си развалим рахатлъка; Когато си затваряме очите пред делата на злодеите, защото това не ни засяга; Когато се смеем на расистки вицове, защото вярваме, че са истински; Когато не чуваме зова за солидарност..., то тогава...
Основният въпрос, който си задава масовият ром днес, е какво от това, че има протести? Огорчен от своя опит и провал срещу Системата масовият ром преживява déjà vu и, свит вътре в себе си, крещи от яд! Защото друго не може.
Ромът в мое лице и чрез много други лица протестира. Но защо сега колегите журналисти не канят на разговор нито един ром? Защото ромът трябва да разбира само от дискриминация, гета, неграмотност, незаконни жилища, битова престъпност, глад, мизерия, интеграция, малцинства, включване..., нали?!
В очите на много съграждани никога ромът не (трябва да) разбира от демокрация, свобода, достойнство, справедливост, доброта, честност, гражданска позиция..., защото той е ром и не може така - щом протестира, значи е платен! Нали?
