Вече е официално това, което от двайсетина дни си шушукаше цялото общество. Което си мислехме всички, докато медиите ни предаваха на живо мъчителната смърт на един известен актьор. Андрей Баташов умря от цироза. Гледах го преди малко повече от месец. Даваше интервю по телевизия „Европа". Имаше сиво-жълт тен.
Говореше бавно, като човек, който внимава как артикулира думите, защото си няма много вяра, че устата и езикът му го слушат. Хората, които пият много и отчаяно, изглеждат по определен начин.
Не съм въздържателка. Напротив. Обичам да пия вино. Не понасям твърдия алкохол, защото те удря като парен чук в главата, а това ми е интересно само като чета за него, че се е случило на някой друг. Обичам бавното весело опияние, а не отчаяното, самотното, заради веществото в системата ти. Случвали са се периоди в живота ми, когато съм пиела по-често - студентски години, отпуски, бохемски компании. Но за мое щастие имам ужасяващи махмурлуци, които не ми позволяват да се пропия окончателно и безвъзвратно, макар че виното ми е вкусно.
Разграждам трудно и бавно алкохола и една сутрин след прекаляване е достатъчна да ме откаже от пиенето за седмици. Също така за мое щастие пиянството ми неминуемо завършва със заспиване, поради което не мога да пия в никакво друго време на деня, освен вечер, и то само ако съм сигурна, че веднага след това задължително ще си легна. Чаша вино на обед, бира в следобедната почивка - нямам представа какво е това.
От много години обаче работя в сфера, в която всичко живо около мен пие на провала. Имала съм колеги, които започват деня си с „весело кафе" - една част кафе, две части водка или коняк. Всичките ми служебни партита са тежко полети, с много излагации - я ще се натъкна на някой търкалящ се в коридора в безпомощно състояние, я ще налетя в някоя тоалетна, докато колежка прави свирка на колега, докато жена му е само на една врата разстояние. На този фон моят весел флирт с виното и бохемската ми природа са като непорочност на монахиня.
Много от професионално познатите ми хора са с тежки зависимости от пиенето. По шкафчетата им и дори направо на бюрата им, докато кротко си поработват, могат да се видят отпочнати шишета.
При хората на интелектуалния труд е така. Колкото по-творческа е професията, толкова е по-вероятно около теб да има хайде не алкохолици, но тежки пияници. Никого не съдя, те пък могат да кажат, че аз съм си избрала да се самоубия със стрес, пушене и живот около големи пътни столични възли, над които са надвиснали гъсти оловни изпарения. Макар в пълно съзнание и с бистър ум през повечето време, но също така сигурно по този начин наистина се самоубивам. Обаче аз друго се питам: Докога ще замитаме проблемите с алкохола и наркотиците на известните под килима?
Гледах преди години дълго откровено интервю на Матю Пери (симпатягата от „Приятели"), който разказваше пред Лари Кинг поне един час в пълни подробности за проблемите си с алкохола и наркотиците. С всички срамотии, скъсани ленти, осирания и съжаления. Четох подобна изповед на Гари Олдмън, който си признаваше, че по времето на снимането на „Алената буква" е бил по на шише водка на ден.
Чарли Шийн продължава и досега да се друса, да пие и да се държи като непоправим курвар, но няма нищо против да го бъзикат в интервютата за това, а и той всяка седмица съвсем автоиронично вече осма година играе себе си в „Двама мъже и половина". Когато преди години се стигна до съд заради изпълненията му, баща му, великият Мартин Шийн, чете специално изявление по телевизията - че ей сега ще му свие сърмите и ще го накара да си понесе цялата отговорност.
Когато играеше в американския „Стани богат" благотворително, първият въпрос, който водещият му зададе, пак за да стане майтап с пороците му, беше: къде отива човек, който има проблеми с веществата. „Не виждам правилния отговор, а той е, че отива при баща ми", каза тогава Чарли Шийн, усмихна се и погледна през рамо в публиката, където Шийн-старши също се усмихваше, но клатеше предупредително глава. Парис Хилтън с всичките си милиони лежа в затвора за пиене и наркотици. Никой не се крие. Всеки може да падне, това не е интересно. Важното е дали ще имаш сили да станеш и да продължиш. И как ще го направиш.
Какво става у нас? Синче на някакъв депутат преди години потрошаваше пиян дискотека през ден, медиите пишеха, баща му отричаше това да се е случвало. Ексдепутът Влахов го заснеха кьоркютук пиян да заплашва служител на паркинг, как щяло да има легни-стани и да станат на кълбета, после се оказа, че той не пиел, клеветели го. Прочутото пиянство на бившия министър Георги Петканов, който си се цепеше почерпен най-редовно също бе изкарано от пиарите му грозна клюка и предозиране на предписани лекарства. Колко видни български интелектуалци и творци си отидоха млади заради алкохола? Говори се, че сред тях са Кирил Варийски, Катя Паскалева, Антон Горчев, Антони Генов. Говори се, ама винаги след като умрат.
Тогава се намира някой „приятел" да захрани жълтите медии с пиянски истории. Тези имена ги споменавам, защото съм ги чела по клюкарските парцали, оризилени посмъртно от събутилници. Защо нито един прочут български пияница не се появи в някое телевизионно предаване приживе и не каже - да, имам проблеми с алкохола, наркотиците, безразборния секс, преборих се или боря се с тях. Щом аз мога, значи всеки може. Имат ли представа тези хора, че така могат да дадат сили на хиляди анонимни пропили се и невиждащи надежда типове да се вземат в ръце? Досега съм го виждала да го прави веднъж Чочо Попйорданов. И то след като описаха по всички печатни издания какво е правил, когато не помни.
И след като видяхме как физически се е променил от прекаляването - забавения говор, тежката мисъл, като на старец над 70. Видях наскоро за проблемите си с наркотиците да говори по телевизията и някогашният вокал на Gravity Co - Явор, който, слава богу, каза, че се е преборил. И веднъж чух бегло Димо от PIF да казва нещо подобно - за зависимост от хапчета.
Така приключи почти едномесечната бг-верся на „На живо от Голгота" - „На живо от болницата". В главната роля на умиращия, разпънат на собствената си слабост и отказа на другите да признаят заедно с него грешката му, да му простят и да му дадат шанс за промяна - Андрей Баташов. То не бяха ку-трески, инсулти, неразбираеми медицински термини, а истинската причина непрекъснато се заобикаляше. А колко по-лесно щеше да бъде, ако бе получил по-рано шанс да си каже какво му е и да се опита да се пребори.
Къде бяха опечалените му приятели и анонимни хроникьори на пиянствата му от последните дни, когато още имаше шанс? Но тук обществото като че ли не позволява подобен катарзис. Тук едно залитане не се прощава, то остава дамга за цял живот. Един път пияница, никаква прошка после. И пияницата си казва - и на прясно мляко да карамдоживот, все ще бъда известен като „оня алкохолик".
Жалко за човека. Не съм му фенка. Веднъж ме изгони от театралната зала. Посочи ме с пръст и ме изхвърли, защото го снимах. Познавам го от телевизионния екран - красив мъжс невероятна осанка. Може би малко самовлюбен. Жалко че си отиде толкова млад без да получи шанс да прескочи кашите, в които сам се бе забъркал. Вместо сега всички да реват за загубата му, някой известен пияница да излезе и да си признае слабостта. Да каже, че се е преборил. Или че още се бори.
За да избегнем следващото предаване на живо по медиите на мъчителна и бавна смърт на някой известен ценен, но алкохолизиран човек.
Най-после, истината едно към едно. И аз това се питам къде бяха тези негови "приятели", когато на Баташов все още можеше да се помогне? Той месеци наред е имал не здрав вид и е било видно, че нещата не са наред. Нали е бил много близък с майка си? Каква ще е тази майка, дето вижда състоянието на детето си и нищо не прави, за да му помогне. Алкохол, цигари и наркотици - не прощават. Който не вярва, да опита.
Напълно права е авторката като разглежда алкохолната зависимост в нашата страна като самотна борба на самия зависим.Самотна поради ред пречини които не се отнасят само за артистичните среди и далеч повече социални групи от населението.Но то самотната борба е в много сектори,много хора се крият и се борят сами защото това е морал и липса на практики.Преди дни погребах приятел с цироза на черния дроб на 48 г.Какво от това ще кажете сам си е виновен.Ами ако не така а виновни са други на кого му пука тои пиел човека значи да мре.Питам кои непие.Отговарям само болните.Тук е балкански полуостров а и данебеше данеби финланците да са цъфнали в това отношение. Мир на душата А.Баташов
Мисля, че пиянството на холивудските актьори е от пренасищане, част от самия шоубизнес. Пиянството на тукашните актьори е някаква съвсем различна реакция – усещане за недооцененост, вид отшелничество. Затова не и толкова коментирано. Което не пречи на Чочо Попйорданов да се разкарва пиян по Петте кьошета и да си говори с всички продавачи по Ботев като със свои. Не мисля, че той го крие, нито пък че може да се излекува при някакво по-различно отношение и всеки, който си е имал опит с алкохолизирани творци го знае... Харесвам провокациите на Виктория, но бих добавила, че за такива хора е добре да се пише с известен финес. Безкрайно се учудвам и на отзивите „Той не беше добър актьор” (извън статията). Щото ние бяхме много добра публика и сме му изгледали всичките постановки?! Колкото до гоненето от залата, за редовните зрители на Андрей този „гиг” беше просто част от аурата му. Извинете патоса.
Аз проблем с алкохола нямам. Наслаждавам му се А, че крачката от наслаждаването до цирозата не е голяма - това е вярно. Но нека пиещият сам да решава дали и какво да прави. Черният дроб си е негов все пак. Съдбата му не трябва да се решава от "обществен съвет". Иначе мир на праха на великия актьор!
Ама че злобарска статия помия.От къде на къде авторката чиито колежки са кенефни презряни минетчиики ще съди човека и ще иска да и се обясняват и да и дават отчет за пороците си и то публично.Е то бива наглост и нахалство на това е направо грозна работа.оставете човека да поива в мир и не го съдете.Не сте вие комунестимчески въспитаници които ще определяте коее фалшив морал и кое е истински морал и никой не ви е длъжен да ви дава обяснения за личния си живот и проблеми.
Сега ли му е времето бе , мижитурки жалки ?! Толкова ли ви е слабо перото или празна главата/душата , та в този момент се светнахте за Проблема и решихте да го онагледите?! Драскачката , информацията за зависимостите от първата статия на чичко Гугъл ли цитираш, а кифлите отдолу дето виждат Чочо по улиците , дали са си пили хапчетата днес ?! Томази , язък ти за прошарената коса ! Направо нямам думи....... То бива бездушие , бива простота, бива и злоба , ама чак толкоз - не бива. Поне бабите си да бяхте слушали.... И админа, свобода на словото forever , ама с подобни ненавременни помии, ще се превърнете само и единствено във WC. п.п. Изпуснах се, ама разхлабителното беше много силно .
Хората гледат пичове като Пената и Батето и си казват "ебаси велможите - пият си и не им дреме", ама истината е, че за всеки един като Батето или Пената има по стотина като Баташов, дето цирозата ги е победила. Разликата между обикновения алкохолих и истинския бохем е много голяма.
За мен тази "статия" е неуместна. И дори да не говорим за фактология ( която липсва ), чисто времево е изключително неуместна. Какво иска да каже авторката? Всички известни личности, които имат проблеми, да ги обявяват публично. Това е аболютно нелепо и мнооого мнооого жълто. Както и цялата статия впрочем. Дори и да има някакви истини в нея ( в което аз дълбоко се съмнявам, защото авторката едва ли е видяла лично епикризата на г-н Баташов, а всички останали неща са от сорта "говори се".... ), точно сега ли трябваше и то по този грозен начин?? Ние не скърбим за човека, а за актьора. Аз не съм го познавала лично и няма как да съм познавала "човека Андрей Баташов", но съм му гледала представления и се прекланям пред таланта му. В исторически план детайлите около човека рядко взимат преден план, великите личности са велики, независимо дали са умрели от сифилис или от инфаркт. И няма смисъл да им изкарваш мръсните ризи. Тях всеки малък човек ги има. Само дето никой не се интересува от тях. Ако статията е целяла да е провокативна и мнооого "непопулярна"- за мен не е успяла. Просто е жалка.
Румен Благоев, фактът е следния: Черният дроб си е мой и аз решавам какво да правя с него, а не ти. Не съм длъжен да ти се отчитам. Говоря от първо лице единствено число, за да ти стане по ясна идеята.
Истината е, че за Андрей Баташов се заговори след като постъпи в болницата. Не говоря за таланта му и актьорските качества. Но пък всичко стана прекалено драматично, прекалено тъжно. Това, че е актьор, не го прави по-...от другите хора. Точно след една седмица ще бъде забравен. И Емо е прав, че всеки си има глава на раменете и решава какво да прави с черния си дроб, особено ако е зрял човек. И е проява на сила и смелост да можеш да заявиш, че имаш проблем и се бориш с него, особен ако си публична личност. Според мен трябва да се говори за хора, които са били някакъв модел за живот с поведение, начин на живот, качества, творчество и т. н. "ЗА' статията съм.
Не е геройство да коментирате тази тема. И какво, като поговорим за пристрастяванията на големите? Какво ще си кажем сега, когато мъртвия е мъртъв, а вие си чешете езика. Някак вулгарно е това, превишава допустимата мярка, защо трябва да говорим за слабостите на хората, дето са вече на небето? Скрийте се някъде, няма да намерите вълшебното хапче за спасяване от алкохолизма.
Първо - ако изобщо го е имал, цирозата е заболяване, което има много други причинители освен систематичната злоупотреба с алкохол - (тук не си говорим за пиянските партите със свирките в петък или уикенда). И то се развива при всеки ДЕСЕТИ алкохолик. Второ - "на Запад" не говорят толкова спокойно за това, колкото на авторката и се иска, просто се налага, когато става толкова често публично достояние, че просто няма как да го отречеш. Трето - как по-точно ще помогне на "нормалните" алкохолици признанието на някой алкохолик "звезда"? Четвърто - айде да се стегнем малко и да почнем да правим сериозна журналистика!
изобщо в случая не е важно какъв актьор е бил баташов и не това е целта на статията, ами трябва да спрем да си крием проблемите зад вратата или под килима, а да говорим за тях, вместо да демонстрираме навън едно фалшиво самочувствие, освен това представети си какъв пример би бил личност като андрей баташов, ако наистина си беше признал - и се беше справил, че нали именно примерът точно на известните хора е вдъхновяващ, когато е готин просто си казваш, ето, и тоя пич е имал като моя проблем, ама се е справил, що и аз да не мога, за тва става въпрос и какви са тия глупости, че аристократите видите ли, не говорили за проблемите си, аре стига bullsheets
Коментирате Андрей Баташов, а примери бол. Христо Мутафчиев, Чочо Попйорданов, Кирил Варийски, Катя Паскалева. Някъде из коментарите ми се мерна, че алкохолизма при актьорите бил от чувство за недооцененост, отшелничество и творческо страдание. И пак с пример ще опонирам - снощи истинска наслада ми достави участието на Татяна Лолова в "Стани богат". Каква личност, каква самоирония, какъв талант! А какво ще кажете за един Калоянчев, Мутафова, Черкелов. Трябва да са ярък пример за всички "недоразбрани и недооценени бохемчета", които не знаят къде е границата.
Човекът е мъртъв - лека му пръст. Разочарована съм, че в сайт, който с интерес следя е допусната подобна статия дни след случилото се. Отвратителна е и статията, и спора по въпроса. Нека покажем малко уважение към паметта му и към близките, които тъжат в момента без значение от мнението на авторката. Злобно и безчовечно е да се публикува подобна статия и недоумявам как е допуснато от редкаторите.