Политиката си е жив сексуален акт - с все любовната игра, същинската част и кулминацията, та до финала, в който или ти се иска да повториш, или се чудиш как по-бързо да забравиш какво и с кого се е случило.
Често се оказва, че нямаш никакъв избор относно повтарянето, потретването и изобщо редовното съприкосновение с „мераклията", наричан в нашия случай най-общо „политик". Можеш само да се надяваш поне да е секси.
Нека сведем примера до нещо съвсем прясно - новоизбраният министър-председател на Канада Джъстин Трюдо. Мигновено след като ликът му обиколи световните агенции и стана коментирана част от социалното интернет пространство, половината световна женска (или женствена) общественост завъздиша учестено.
Тези, които досега дори не знаеха какво е държавното устройство на Канада, постнаха снимки на канадския политик и публично взеха да си мечтаят за подобни премиери на местно ниво. Плъзнаха коментари и у нас, разбира се.
Джъстин Трюдо в голяма степен покрива представата на средната българка за секси чужденец - стегнат, спортист, с коса и прическа, със сако и бяла риза, които са му по мярка, усмихнат, при това с жена, на която май е верен, и три деца, за които се грижи. Говори английски и френски и е образован.
Благодарение на породения от визията му масов интерес към канадската история, стана ясно още нещо - че баща му Пиер Трюдо е бил не по-малко известен и тачен местен политик.
Сравняван, между другото, с президента Джон Кенеди, поне що се отнася до харизма.
Вероятно и сега много малко хора например знаят, че благодарение на него английският и френският са признати за официални езици на федералното правителство, въведен е контрол на притежанието на оръжие, Квебек не се отделя от Канада, законът около абортите се либерализира, а хомосексуалността вече не е престъпление.
„Няма място за държавата в спалните на нацията", казва още в началото на 60-те години Трюдо-старши и с това завинаги влиза в сърцата на свободомислещата общественост. Секси, откъдето и да го погледнеш.
Да си секси в политиката винаги е предимство. В началото на политическата кариера си е направо една обиколка предимство.
Когато изглеждаш добре и се бориш за лидерска позиция, хората са много по-склонни да ти вярват, че я заслужаваш, без дори да си правят труда да се запознаят с реалните ти политически възгледи.
Навремето, когато в България се избираше първият демократичен президент, населението се беше разделило отчетливо на три. Едните щяха да си гласуват за когото и да е, без значение дали е красавец, стига да е пуснат от Партията като поръчение.
Вторите щяха също да гласуват за когото и да е, стига да НЕ Е от партията, която пускаше поръчения.
Третите, обаче, бидейки идеологически поддръжници на антикомунизма, имаха естетически причини да се колебаят дали да гласуват за кандидата на Демократичните сили д-р Желю Желев.
Въпреки че реално имаше качествата да балансира нацията и световната политика към България в онзи момент, роденият в село Веселиново философ не разполагаше с едно много важно нещо - визията.
И народът, който принципно обича да ругае известните на деня и лидерите си според физически принцип, си развърза демократичната уста и посипа първия си президент некомунист с всякакви епитети - „жаба", „селяк", „желката", „Зелю Зелев"... Не му простиха, че няма харизмата на Картър или Никсън, че няма достолепието на Де Гол, че е лишен от присъствената тежест на Горбачов.
Ако се обърнете назад в по-новата политическа история на България, едва ли ще намерите страшни секс-символи сред социалистическите правителства.
Да си секси в политиката по онова време е малко в графата „не са хубави тия работи", нищо, че на никого от тогавашните министерски съвети и партийни върхушки не му е липсвало сексуално внимание. В интерес на истината, красавци сред управниците ни има доста, но те са предимно в периода след Освобождението до фаталната 1944 година.
За такъв минава още Фердинанд, който носи в ДНК-то си благородническата визия и тя му носи доста женски въздишки по време на царуването му.
С харизмата си печелят любов и доста министри, сред които няма как да не откроя самия Стефан Стамболов (също и министър-председател на България), както и още двама политици, заемали като него поста министър на външните дела и вероизповеданията - проф. Константин Иречек в кабинета на Казимир Ернрот и ген. Рачо Стоянов, на два пъти съвместявал тази длъжност с поста на министър-председател.
В по-новата ни история сред красавците министри отново се забелязва превес на тези, които отговарят за външните ни работи.
Само споменавам последните, сядали на външноминистерското кресло: Николай Младенов, Марин Райков, Кристиан Вигенин, а сега и Даниел Митов, назначен от президента Плевнелиев още в служебното правителство на Близнашки през 2014 година.
Хендсъм, както би се изразила една британска лейди. Пич, както би възкликнала една българка.
За всички тях секси излъчването определено е работело в положителна посока, въпреки че ако сега си направите бърз тест, за да се сетите за нещо важно, постигнато по време на тяхното управление, ще се изненадате колко неуслужлива е паметта ви.
В българската „красива" политическа история има и един учебникарски пример за това как красотата може и да спаси света, но преди това може доста да обърка локалния политически живот - Милен Велчев.
Този министър на финансите от т.нар. царско правителство на Симеон Сакскобургготски имаше всички предимства на това да си секс символ в политиката. Имаше западноевропейска визия и образование, здраво семейство, не се усмихваше много, а когато го правеше, беше разтапящо, беше красив, сериозен и някак недосегаем. Толкова, че съвсем недосегаемо реализира схема за около един милион вечно загубени български лева с кодовото име „брейди облигации".
В общата ни сексуално-политическа поза ние все сме в гръб и все сме изненадани.
В съвременната ни политическа ситуация секси политиците у нас ги няма много-много. Един е Бойко Борисов и сума ти му женици вероятно го сънуват мокро, но това някак е в реда на нещата - властта и сексът винаги са се движели ръка за ръка, пък на Б.Б. само ръката му да видиш и вече си се предала, казват. Сигурно затова мълчаливо търпим предизборните обещания да се свеждат в реалността до масово рязане на ленти, пълнене на дупки и коментари в първо лице, единствено число. Така де, как да не го слушаш обезоръжен и със зяпнала уста - я колко е секси!
Да ви успокоя обаче, че и по света е така.
Известни повече с красотата си, отколкото с реалната си политическа кариера са много държавни мъже, сред които например Габриел Уикстрьом, здравен министър на Швеция, чиято електронна поща се оказа задръстена от дамски любовни обяснения, не от служебни мейли.
Южноафриканският политик Тим Харис беше финансов министър в сянка в продължение на две години и изпълняваше различни административни функции, докато сътрудничките му се надпреварваха да спечелят вниманието му.
В същата група влиза и президентът на Мексико Енрике Пеня Нието, чието име отдавна не сме срещали в световния политически информационен поток; дори френският министър-председател Манюел Валс, по властова йерархия - дълбоко зависим от френския президент, но далеч по-харесван от него... физически.
Бившият датски министър на храната, земеделието и рибната индустрия Дан Йоргенсен надничаше като скрийн сейвър в компютъра на всяка средностатистическа датска секретарка, без реално тя да знае и едно негово действие или бездействие...
Хубавото от цялата тази работа със секси вида на политиците е, че той им отваря нови и доста стабилни канали за добра комуникация с масата.
Добре, че се оказа такъв красавец новият министър-председател на Канада Джъстин Трюдо, та да вземат повече хора да се поинтересуват от реалната му либерална програма.
Както обеща, Джъстин прави завой към „по-традиционните" принципи на управление на държавата си и в първия си лидерски ден заяви, че ще изтегли канадските изтребители от битката срещу „Ислямска държава".
В обещанията му са още да не забранява носенето на хиджаб на обществени места, да подложи на по-високи данъци тези, които печелят над 200 хиляди канадски долара годишно, да намали налозите на средния канадец, да приеме двайсет и пет хиляди сирийски бежанци.
Едно от най-секси обещанията му е това да легализира марихуаната по модела на Колорадо (т.е. лица над 21 години имат право да носят в себе си до 30 г марихуана и да отглеждат до 6 растения у дома си, но не и да търгуват с нея). Сигурна съм, че ако изглеждаше като наш Пеевски, поне това с носенето на хиджаб и приемането на бежанци, щеше да му донесе публично недоволство. Това с по-високите данъци не го и споменавам, защото то изобщо нямаше и да му мине през главата.
Същото се отнася и до още български държавнически и икономически елит, покриващ или не определението за мистър „Секси политик".
Пък ние, красивите и умните, да му мислим.
