В България правото винаги е на страната на персонала. Както беше впрочем и при социализма: намусени сервитьори, вечни разправии с управителите и лицемерни обществени дискусии затова как да се подобри културата на обслужване. Тя не можеше да се подобри, просто защото самата същност на онзи строй не го позволяваше.
Хората бяха "равни", продавачката в плод-зеленчука с многото пръстени на ръцете и намусеният сервитьор в ресторанта бяха социалистически труженици, също като клиентите си, а да "обслужваш" някого бе нещо съмнително и буржоазно.
Между хората липсваше дистанция, йерархия и уважение. Невероятно е, че всичко това може да се наблюдава и днес, сякаш конвулсиите на една система продължват десетилетия, след като животът й е приключил.
Щамгаст? Е, па такова нещо няма!
На крайбрежната Алея Първа са се наредили заведение до заведение. Избрах едно с голяма табела Wi-Fi-zone. И започнах често да се отбивам там. Хем да погледам морето, хем да си свърша работа на лаптопа. Колкото по-често се отбивах обаче, толкова по-намусен сякаш ставаше персоналът... Странно, не трябваше ли да е обратното, да се радват, че ме виждат пак?
Развръзката дойде един късен следобед, когато млад сервитьор тропна на масата питието ми и с трудноразбираем източен диалект ме уведоми, че: "Тази маса е заета след един час". На масата не пишеше, че е резервирана, когато сядах, мислех я за "моята" маса.
На немски се казва Stammtisch - постоянното място на редовен клиент (Stammgast). Най-после разбрах: заемах масата, на която трябваше да седнат хипотетични гости, поръчващи планини от миди или кебапчета.
Също като при социализма - нали тогава ни питаха дали ще вечеряме и не можеше да седим само на по едно питие! Днешният сервитьор (този, дето имаше трудности с българския), явно не беше чувал не само за концепцията щамгаст.
Хайде, това както и да е. Той обаче си нямаше и представа, че в Европа можеш да седиш толкова дълго, колкото решиш; и че в множество вериги американски ресторанти плащаш само първото кафе, а после на воля ти доливат от каната...
При последвалата разправия персоналът, по (пост)социалистически, зае страната на сервитьора и дори видимо засрамената съдържателка не намери и дума за извинение. "Как подбирате персонала си", попитах я. "Как го обучавате?" Все едно говорех на китайски. Как да го подбира...
Ами сигурно взема първия възможен кандидат, плаща му малко - познатата история. Ама че сервитьорството и ресторантьорството са си отделни професии, не може така без всякаква подготовка да ги работиш... Особено ако не знаеш как да общуваш с клиента?
В Австрия, Швейцария, Северна Италия и Южна Германия семейният туризъм, малките пансиони са вековна традиция, която се предава на поколенията, да не говорим за безбройните мениджърски училища по туризъм, които може да са от полза на черноморските хотелиери. На този сервитьор му липсваха не само комуникационни и езикови умения, у него просто крещеше дефицитът на уважение! А не може да обслужваш хора, които не уважаваш!
И как ли ги раздават местата по тази "алея първа"? Не трябва ли да те пратят на "алея сто и първа" при първото подобно оплакване? В същото това заведение случайно чух американци да недоволстват от начина, по който са приготвени мидите.
Дали някой някога в България ще разбере, че туризмът има репрезентативни фукнкции: чужденците не четат доклада на ЕС за България, те си съставят впечатлението именно от обслужването в хотели и ресторанти. Кой вреди на имиджа на България, не е частен въпрос, какво става по крайбрежната "алея първа" не може да бъде частен въпрос!
И пак прословутата българска тоалетна
Когато Давид Черни изобрази България като турско клекало, дори и аз малко се възмутих, позабравила че такива тоалетни все още съществуват. А и днес можете да ги откриете дори на "алея първа" - представителната алея на България! Когато обърнах внимание на сервитьорката в друго заведение, тя ми отговори с универсалната фраза "Не зависи от мен"! Добре, от нея не зависи. А от собственика?
На друго място наблизо, в Морската градина, осезаемо се носеше вонята на тоалетната. "Не знаех, че в България все още човек се ориентира къде е толетната по миризмата!", казах на персонала. "Ами така е в България", отвърнаха те.
"Вие къде живеете"? Все едно нямат нищо общо с цялата работа. Все едно не е в тяхната власт да измият тоалетната и да и сложат ароматизатори. Защо в България никой не отнася забележката към себе си? Също като съдържателката на ресторанта с безжичния интернет - "ами такъв е персоналът, такъв е манталитетът навсякъде в България".
България като оправдание затова как ти самият работиш, какви са стандартите ти към теб самия, към подчинените, към хигиената, към качеството и разнообразието на храната. Сякаш България не се състои от всичките тези отделни места и хора, които я създават!
Сигурно ще е скоро... ама ти да не се превъзбудиш от кеф сега! И по-скришно се усмихни, че бая народ ще скочи да ти избие зъбките инак ...
боклукиня!
Бе той един от коментарите по-рано си го каза човека. Изобщо кви сте вие да ходите по заведения със месечен доход под 5К евро??? Да пием за пича с 5К евро месечно!
Ами котенце кой казва че сега взимам по малко? Просто вече нямам нужда да съм барман, работя работа с нормално работно време. Да се пукат душманите. Просто когато бях барман усвоих тънкостите на професията и какво очакват да получат клиентите ми и печелех добре. Имам бакшиш от 300 $ за няколко забъркани мартинита... А у нас почти целия обслужващ персонал се държат все едно са генерални директори и клиента нещо им е длъжен. Длъжен е може би, ама надали! Докато си такъв бъди възможно най добър в работата си - това се отплаща. Като станеш директор хората ще те третират като такъв, но не и преди това. Ако нещо продължава да не ти е ясно, за останалата мудрост добита през годините от мен се плаща.
Ленче, га цъфнат налъмите в банята,тогава......
големи комици има тука бе! алах акбар е един от тях.... това,че някой ти е дал 200-300$ бакш за "няколко коктейла" изобщо не озна4ава ,че си ги заслужил-!!!!! това,че изтъкваш подобен факт те прави глупав в очите на хората....сори,за което всеки който е работил по корабите има подобни трофеи.......както и да е... ти като ходиш в любимата си гръцка тавена в гърция"когато ти е кеф",с говорещия български език чорбаджи,колко пъти му остави бакшиш от поне 100 евро? колко пъти? отговора е 0(нула)
Радостно е че си такъв разбирач говненце пуебло. Бакшиш от 100 евро ще оставя като стана милионер, за сега на сметка от 80 оставям 20. Сам смятай колко процента е това. Защото съм доволен от обслужването и от качеството. Защото всичко е ок и водата, хляба и десерта са от чорбаджията. Защото всеки път черпи по нещо, ей така за адет. Защото ми каза още 1 път - няма нужда от това, цената на обслужването е вече в цените. За дето казва - елате догодина пак. Ти от друга страна си плувай на воля между отпадъците човешки във всякакъв вид на Сънито и се имай за нещо специално. Глупаво е да защитава простотията повсеместна, но на теб явно така ти харесва.
На учените бакшиша се нарича хонорар! Още по-голям става техният бакшиш и когато лапнат и допълнителен хонорар Има държави и държави. В някои от тях е прието даването на бакшиш, в други даже е изрично забранено! И въобще за какво говорим - бакшишът е израз на добра воля, но моето мнение е, че винаги блага сума - железни врати отваря!
но моето мнение е, че винаги блага сума - железни врати отваря! --- проблемът е, че благата сума се дава накрая, когато вече са ти изпилили нервичките, и вместо те да се напънат за тая блага сума, правят всичко възможно да не им дадеш доброволно, а накрая просто си ги открадват, като те блъскат у сметкатга или с готиния лаф "немам да разваля".
еееее, не съм съвсем съгласна... Преди благата сума е УСМИВКАТА - и от едната и от другата страна! Отново ще се повторя - всичко си зависи от човека - и от двете страни. Ако отида някъде, няма значение дали е кафе, ресторант и т.н., винаги контактувам с персонала, като с човешки същества. И усмивка!Робовладелческият строй отдавна свърши! Но пък от друга страна, ако отсреща имам недоволната физиономия на някакъв/ква Орка и ме карат да се чувствам като натрапник... /това професиите дето завършват на "ьор/ьорка", са си направо работа за орки/, тогава, както казва мъжо - Уволненията на персонала са като загубата на девствеността - в началото е трудно и боли, но после започва да ти харесва...хихи
И много ме бива в уволненията Току що уволних "ахуаху" от уебкафето! На който му липсва - сори!
Работата е там, че всеки си мисли, че като стане сервитьор - ще изкара лесни пари без дори да осъзнава, че тая професия не е за всеки ... Че си е половин психология... Че когато се държиш надменно с клиента, нищо хубаво няма да ти се случи. Че ако се усмихнеш и поздравиш за Добър ден, веднага си спечелил поне още едно посещение. Че ако НЕ му треснеш поръчката сякаш клиента ти е животно, вече ставаш симпатичен. Че ако му поднесеш питието с вълшебната думичка "Заповядайте", вече ти се издигаш в очите му, и не си роб, а просто работиш честна работа (ако разбира се връщаш цялото ресто, пък клиента ако си реши - ще ти остави нещичко отгоре
преди време един специалист в областта на туризма беше казал ,че коренът на думичката услуга е... слуга . а българина няма да бъде слуга никому и никога ... коментарите са излишни, нали?
Не съм много съгласна и ще кажа защо. Всеки е слуга някому. Жената на мъжът или обратното, адвокатът на клиента, полицията, политиците на народа /хммм би трябвало/, баба и дядо на внучето и т.н. и т.н. Нишката, която трябва да съществува е взаимната удовлетвореност... Абе сега ще се изцепя: Хората заети в сферата на обслужването, трябва да минат курс наречен: Основните принципи в обслужването или как да накараш клиента да ти направи свирка.
алах......акбар..... ти никога няма да станеш милионер,така,че споко за тая работа се иска акъл,какъвто ти нямаш.....а аз къде се плацикам,си е моя работа ок? на всеки човек,който прочете внимателно написаното от теб,ще му стане ясно от коя категория мизерници си