Новината, че Николай Кобляков - известен руски предпримач и противник на режима на Путин, е задържан по предполагаема европейска заповед, със сигурност доказва свързаност на съдебно-правораздавателните ни органи с Русия извън стандартите на европейската практика.
Самият факт, че обществено значимо действия от страна на прокуратурата веднага бе покрито със следствена тайна говори само за едно - отговорните за това лица знаят, че действията им не могат да издържат теста на обществения надзор чрез прозрачност и информираност. Нека бъдем коректни, при получаване на европейска заповед по линия на Интерпол за задържане, съответната страна е задължена да я изпълни.
Това е основа да функционирането на Интерпол, който не може дискриминира между криминални лица и гонени от режима на Путин противници. И тук идва разликата в реагирането на българските правоохранителни органи и европейските. Казвам това, защото съм канил руските граждани, емигранти по неволя, които отказват да дойдат в моята "европейска" България, защото по техни канали имат информация, че у нас съществува реална опасност да бъдат задържани и екстрадирани в Русия, където ги чака саморазправа.
Първият въпрос, ако има такава поръчка от Интерпол, защо самата организация не е отклонила желанието на Русия да бъде задържан и предаден Кобляков. Не е тайна, че руското следствие и прокуратура издават огромно количество заповеди, които Интерпол остава без последствия.
Втория въпрос е защо българската прокуратура, преди да изпълни подобна поръчка не направи елементарно проучване по своите канали и тези на международните си връзки, като се убеди, че Кобляков напълно покрива понятието политическо преследвано лице и за него има реална опасност, ако се изпълни съдебната поръчка от Русия.
Правното основание се крие в Европейската конвенция за правата на човека и подчинения режим на Рамковото решение за приложение на споразумението за изпълнение на подобни съдебни поръчки.
Защо в другите европейски столици Кобляков няма да бъде задържан, а у нас реалността е друга? Отговорът е прост - там преди да задържат, самите изпълнители на съдебната поръчка търсят политически мотиви, за да не допуснат нарушение на правата на конкретния човек и неволно да станат инструмент в политическите саморазправи на отделни режими.
Задължението да се спазват правата на лицата, срещу които чужди държавни следствени органи лансират преследване е неотменимо и абсолютно. Ако това важи за поръчки по линия на Европол за страните от ЕС, то с още по-голяма сила важи за поръчки по линия на Интерпол за страни извън ЕС. Трето, вместо да пишем петиции и да създаваме групи за обществен натиск за да призоваваше държавните институции да си свършат работата, което отнема наша енергия и време - по-добре да решим въпроса принципно, за да се чувстват политически преследвани лица у нас с гарантирана лична сигурност и неприкосновеност.
Преследваните от режима на Путин руски граждани, които без съмнение ще се увеличават в контекста на санкциите на ЕС и репресиите на режима, трябва да знаят, че у нас могат да се движат свободно и безпрепятствено - спокойни, че дългата ръка на московските служби няма да ги застигне.
Това е не само българската традиция, която е приютила над 40,000 белогвардейци и гонени от съветския режим, но и в по-ново време дисидентите.
Архиважно е за самите нас, защото не са един или два случаите, когато Москва се саморазправя със свои политически противници, като им повдига обвинения и изпраща Интерпол заповед за арест под всякакви предлози - данъчни нарушения, обвинения в убийство и други тежки престъпления. Прочетете казуса ЮКОС и решението на абритражния съд в Хага.
Нужна ни е тотална промяна в специалните служби и правораздавателните органи за да се европеизират практиките и реакциите им и да не се срамуваме. Другата новина е "храброто" решение на Комисията по защита на конкуренцията, по иск от местната структура на "Газпром" - "Овергаз" - да осъди "Булгаргаз" за "злоупотреба" с монополно положение. За да не изпаднете в шоково състояние - да, именно газовият монопол „Газпром", договорите с които не оставят никакво или почти никакво място за маневриране на "Булгаргаз" на вътрешния пазар обвинява и получава присъда от Комисията по защита на конкуренцията.
Обвинението на КЗК, която иначе мълчи като риба по всякакви други крещящи случаи, е че "Булгаргаз" е предлагал договори, в които контрагентите на дружеството е трябвало да декларират предварително какви количества природен газ ще използват през следващата година. Дружеството е задължавало клиентите си да заявяват количества природен газ за следващата година по едностранно наложени указания и таблици със заложени в тях формули.
Та нали това е огледално отражение на условията по договора за доставка със същата тази "Газпром". Как и за чия сметка "Булгаргаз" при монопол на вноса да бъде либерална по надолу по веригата? Именно затова Европейската комисия отклони искането на дъщерната на "Газпром" "Овергаз" по същия повод и го върна за решение на местна почва. На ЕС се готви санкция за злоупотреба с монополно положение на „Газпром" в размер до 10 милиарда евро. У нас осъждаме местната национална компания.
Другото обвинение е, че „Булгаргаз" е принуждавал клиентите си да продължат срока на сключения между тях договор без възможност за преговори и обсъждане на клаузите в него. Това безспорно е недопустима практика, но да не би "Булгаргаз" да се ползва с подобна свобода спрямо майката на "Овергаз" и да може да преговаря клаузи и условия извън минимални отклонения от заявените и потребени количества предната година и в рамките на ценови преговори, които по-скоро приличат на диктат.
Да не би "Булгаргаз" да има свободата да не подпише договор с "Газпром"?
Комисията за защита "от" конкуренцията, както сполучливо я наричат мои колеги, от дълги години спи здрав сън. Вместо да съди само "Булгаргаз", Комисията по защита на конкуренцията отдавна трябваше да осъди "Газпром" и неговата местна структура за злоупотреба с монополно положение по примера на литовския Съвет за конкуренция, който осъди "Газпром" на 48 милиона долара за високи цени (над пазарните) и препятствуване на навлизането на конкурентни доставки. И това ще стане, но не при тази "пленена" от интереси Комисия. Две новини с един корен - нашите слаба воля и зависимости.
