Седейки в офиса на един порутен хотел, на един смотан остров, в едно не толкова красиво море, се заслушах в една песен от т.нар. българска поп музика и ми се насълзиха очите. Без грам лицемерие или шовинизъм.
Избягах! Избягах от моята родина, преследвайки и аз не знам какво - успех, реализация. Shit! Аз избягах, но България не избяга от мен. И сега си живуркам по странен начин, изключила сивото си вещество, защото извън пределите на родината не ти трябва. Никой не те напряга, нещата се случват, ти си ходиш роботизиран на работа и туй то! Ама наистина!
Искам да разкажа какво е да си само момиче в т.нар. ЧУЖБИНА. Е, гадно е, с излизането от самолета, в който имаше повече българи, отколкото на мач Левски-ЦСКА, ме удари една гореща вълна по носа, заби се в белите ми дробове, и ако се замисля, още си е там.
И така, та значи аз съм на двадесет и пет години, с две висши образования, 3 чужди езика и не знам дали за някого е важно - много прочетени книги, неколкократно разбито сърце и една чудна усмивка.
Та слязох аз с цялата си прелест (и емоционален багаж) на въпросното летище, и се огледах. Вече споменах тежестта на въздуха, и видях малко плешиви палми, много мургави хора, досущ приличащи на нашите "алтернативни българи", както е модерно да се казва, и ми се дорева, ама истински.
Това ли е? В София си имам и роми и плешиви палми, тук-там даже и кон с каруца. Ама не, аз ще успея! Сам самичка! Преглътнах буцата в гърлото си, хванах си такси със съмнително изглеждащ шофьор и казах адреса на предварително намерената работа чрез агенция във България (между другото, доста скъпо удоволствие, тези хора са милионери, честно) и потеглих.
Мислено "благодарих и благослових" Бойко Борисов, барабар с всичките му министри и замковци, тези преди него и тези след него, които направиха така че да виждам семейството си по Skype, да търся късмет навънка и да плащам чужди данъци.
"Благодарих" и за перспективите, които ни завещаха всички, които изнасилваха прекрасната ми държава, докато хората, опитвайки се да свържат двата края, оскотяха до степен имбецил.
Както обясних на една приятелка от Унгария, не знам къде ни е проблемът, човек до човек сме прекрасни хора, заедно нещо не се случва.
Ама ние си го знаем, не сме добри в отборните спортове!
Така започна моята драма.
Не те разбирам, честно. Не ми харесва тук, не ми харесва и там. Ами отиди някъде, където ти харесва. Нали в крайна сметка си напуснала България, за да си търсиш щастието. Щом не се чувстваш щастлива в офиса на хотела, явно там не е твоето място. Ако бях на твое място, използвайки няколко различни критерия щях да си направя един вид "класация на дестинациите", за да знам къде искам да отида. 1. Искам да се развивам професионално: 1,2,3 страни, където образованието би ми влязло в употреба. 2. Искам да си живея спокойно: 1,2,3 страни, където животът е лек, монотонен и спокоен (Скандинавските например). 3. Искам държава с топъл климат: 1,2,3 4. Искам да отида на място, където хората няма да гледат на мен като на втора ръка човек: 1,2,3. 5. Искам да съм в държава, където се говори един от езиците, които владея: 1,2,3. 6. Искам да мога скоча на самолета и след 3 часа да съм си в София: 1,2,3. 7. Искам да съм на красиво и екзотично място: 1,2,3. Всичко е въпрос на приоритети. Просто трябва да набележиш своите и да видиш коя държава отговаря на тях - тогава ще разбереш кое е твоето място. Аз така направих и се оказа, че моето място си е в България (пред Куба, Белиз, Филипините, Испания, Холандия и Нова Зеландия). И бъди по-смела! Все пак си само на 25 - животът е пред теб. Карай го по-приключенски - търси си работа на място вместо с агенции и подобни глупости. Щастието не те намира само - ти си го преследваш.
Е не! Прекалявате вече!
А така! Обичайте Родината, майката ви. ...
Само едно се чудя, като имаш 2 висши и 3 езика що не можеш да си намериш работа в България, а си тръгнала по няк'ви порутени хотели по разни смотани острови??
Стига бе, аз пък съчувствам на авторката. Представяш ли си да идеш в чужбина някъде на мйната си и да си тананикаш пак песен на Графа примерно....мъка
ЮЕсЕй! Взела си 10 годишна виза, какво се оплакваш?
@Десен, липсват й на момичето нашите роми...тя за това си поплаква... Дано прочете коментара на @2tougherty и миряса...
Самоубийството е единствения изход!
Охххх, пак ли статии пълни с оплаквания от "живота в ЧУЖБИНАТА", беее Ами не "бягайте" бе! Стойте си в БГ и стига сте ревали! ЧУЖБИНАТА е за СИЛНИ хора! И аз съм "сама момиче" с висши, докторат и с чужди езици, ама се справям и не пискам по форуми!!!
Вера страхотно написано! Най добрата статия за емиграция, без съмнение, която съм чел. Точно, ясно и категорично написано с свежо неангажирано яувсрво за хумор, което не пречи на критичната визия към неаргументирани еднопосочни залитания ! Очаквам с нетърпения следващата ти статия! Твой искрен почитател Ф.( да не се чете Стоичков)
Мислех,че след Лондон и Париж - Берлин е на ред, но пак ни изненадаха...в очакване на драма затаявам дъх
Хаха пишат се есета на кило по някаква тема и после последователно ни замеряте с тях, или? Каква е тая офанзива?
Ей тва открих в Дира днес: http://dnes.dir.bg/news/imigranti-pesen-britanetz-10986110?nt=4 Поздрав за братчеда от Кардиф, пияндето от Париж и отстровната полиглотка!
С Фалконети съм съгласен. +1 от мен за коментара му. Изглежда ми искрена статия и ме кара да се чувствам кофти за момичето, дори и да не съществува. Боли ме кура кой е острова и дали е остров. От мене следното: Не се притеснявай, няма как да се чувстваш иначе. Недей слуша Минки от Холандия, Ганки от Канада и Пенки от Испания. Няма как да не ти липсва нещо, ако 25 години от живота ти са минали на едно място. Аз съм бил и така и иначе. С образованиЯ, великолепнИ квалификациИ, прекрасна работа и успех в повечето неща с които се занимавам и ... пак съм се чувствал като куче в чужд двор. Доста време. Там пък където съм израсъл, с няколко кредита за да уча и пари за един хот-дог на ден съм бил щастлив. По някакъв мазохистки начин, но е така. То е подсъзнателно, не зависи от това колко печелиш, колко имаш и колко си способен. И е нормално. Поне за умните хора. Тъпаците, макар и образовани тъпаци, се чувстват добре навсякъде. За съжаление. Късмет ти желая и достатъчно средства да си идваш по-често в България.
Галка, аз като ти гледам начина на изразяване ... чудя се и тази работа как си я намерила. На диспечерка в градския транспорт ми звучиш, ама то там пък езици не искат, освен някоя майна на турски да извъртиш.