СРС-ата навлязоха в забавно-развлекателния жанр. Шеф на митниците се опитва да звъни на ЕГН. Премиерът не знае името на този, за когото ходатайства, и го нарича "момчето, къде рита топката с мене, от аерогарата", но като един редови ейч ар му взема ЕГН-то и го праща на шефа на митниците по СМС. После шефът на митниците се оправдава пред публиката като пред детска градина, че премиерът просто проверявал дали някой не е незаконно уволнен.
Междувременно вадачите на СРС-ата пращат първите си СРС-серии на свои експертизи в чужбина, понеже не вярвали на меверейските. То едва ли изобщо някой вярва на обясненията, че нещо е манипулирано, само защото е презаписано. А сериалът със СРС-ата продължава ли продължава - според някои медии поне още 7 записа чакали ред за огласяване.
Докога ще я караме така? Сигурно чак до изборите. Каква е крайната цел? Нека първо видим какво всъщност се случва при ваденето на СРС-та.
Тези въпроси вече не стоят
Въпросът с автентичността на записите пред никого не стои сериозно - чуват се автентични гласове, с още по-автентични изрази.
Не стои и въпросът с незаконноста - интересът към съдържанието решително надделява.
Не стои и въпросът с разпространението на нещо недопроверено - дори БНР в рамките на един час в сряда - след 12 ч и след 13 ч, излъчи цели два пъти и трите разговора Борисов-Танов-Манченко.
Вече не стои и въпросът за разграничение между сериозни и несериозни медии, защото няма значение кой е първоизточникът на огласяването на СРС. Дори държавните медии отказват да спазват "остарели" правила, защото така или иначе цялата информация съществува - даже и никоя медия да не я бе огласила, тя щеше да бъде качена в някой сайт за виедо-споделяне, или където и да е в интернет. И с огромна скорост след "Гласове", записите и стенограмите им бяха мултиплицирани из нета.
Фактът обаче, че всички СРС-та излизат през журналистите Дачков и Патрашкова, които пък са свързани с Алексей Петров, освен всичко друго, снема и въпроса кой има интерес от всичко това. И фокусът остава върху голото съдържание на записите.
На едно голо съдържание
Най-парадоксалното в цялата ситуация е, че при целия медиен уют, в който живее управлението на ГЕРБ, когато медиите масово са сведени до проста фуния за безкритично ретранслиране на премиерски и министерски слова и телодвижения, фунията, пак в простата си функция на фуния, се оказва двупосочна и праща в лицето на управляващите цялата канализационна маса. Независимо от кого и откъде е била изпусната.
С всяко следващо СРС картинката на властта става все по-нелицеприятна, с тенденция към отчайваща. Първо се посяха съмнения за покровителство над контрабанда, но досега основното разголване е към моралния облик на властта, която задкулисно действа против елементарни юридически и етични норми, управлява дебелашки и шуробаджанашки.
И вече не е важно дали изобщо някое следващо СРС ще уличи премиера или някоого от неговия управленски екип в крупна далавера - след "посятото" досега все по-голяма част от публиката е убедена, че управляващите правят такива неща, както и всички преди тях.
А и дори да има такова СРС, то вече ще звучи по-убедително, отколкото ако с него директно се започне компроматната война. Бронезащитата с манипулации на записите вече е паднала или силно изтъняла при оправданията с предишните СРС-та.
Целта обаче едва ли е едно ключово СРС да уличи, когато ми дойде времето, директно в крупна далавера премиера, вицепремиер или съпредседател на групата на ГЕРБ. Защото дори и да има такова СРС, със СРС-та престъпления трудно се доказват - не само в съда, но и пред обществото. С поредица от множество и "по-невинни" СРС-та обаче се постига нещо много по-трайно - необратимо повяхване на довчера светъл образ.
Рухват надежди и доверие, замества ги отчаяние, отвращение и политическа апатия. И до изборите политическото тяло на ГЕРБ и неговите най-първи току виж доста залиняло.
Това навярно е и крайната цел на сериала със СРС-ата. А кому това е изгодно - очевидно на мнозина. Кръгът на печелившите може да е много по-широк от кръга на организаторите на СРС-сериала, затова този въпрос не е толкова важен.
И управляващите е крайно време да разберат, че главният въпрос не е кой и с каква цел режисира филма, а защо те са главните герои на този филм. Защото да разобличаваш лошите като лоши не те прави непременно добър - добрият може да бъде разобличен от лошите като също лош, докато лошият най-много да стане още по-лош от разобличенията на добрия. Съвсем очевидно е кой е големият губещ в тази ситуация.
Дали пък финалната идея не е да заживеем съвсем омаломощени в един напълно лош политически свят?
@ No name Това и трябваше да направим. Всеки който се е осрал, трябваше да остане извън парламента, респективно политиката. И ако ВСИЧКИ гласуваха, костовци, станишевци и догановци нямаше да ги спаси и твърдият електорат. Но хората ги мързи веднъж на 4 години да отделят 30 минути, да си упражнят правото на глас. А то е правото им да участват във власта. И като дойдат пак избори, това трябва да направят медиите, вместо да дават интервюта с псевдо статистици, политолози и всякаква подобна партрийно-платена измет.
abe хора,всичко е фалшификати бре! та ббб е най-честния човек на света....да го уеба...всъщност той е нечовек
Аааа, не давай такива идеи - сега ББ може да каже, че е проверявал лоялността на Танов и сие - дали случайно не се поддават на лоши влияния
@no name така е - няма нужда от СРС-та, за да вижда и чува човек по-важното. За всеки разумен човек е ясно, че настоящото правителство, както и досегашните е от градино-заграния тип. То цялата работа е донякъде процес, който един път започнал не можеш да го спреш лесно. Много хора говорят как държавата и държавното се е превърнало в единствен начин за замогване в очите на хората, но който го говори прекалено се оказва я от ДС и му запушват устата, я виновен, че се е възползвал и той от това, от което всички се възползват (ама него го фащат) и въобще той излиза виновен за онова, срещу което мрънка и така забелязвате ли как всичките ни политици, които се извъртат в парламента избяагват темата - че частната инициатива пък май и инициативата изобщо няма вече стойност в очите на мнозинството българи. Най-близокото, до което се стига е смътна приказка за стимули на дребния бизнес, които разбира се нямат никакъв смисъл при цялата рестриктивно-разрешителна политика и тотално объркани служители на държавните агенции. Като ги гледаш всички такива не можеш да не се поддадеш на чувството, че май всичките са една партия - как й е името няма значение, разликите доколкото ги има идват само от кръга близки познати и кой им е по-мил. В чест на истината по-простичките народни хора от тия управления дори се имат откровено за честни, те дори не осъзнават, че самоубиват всички ни. То няма лошо да си простичък човек, лошо е за другите, ако ти дадат важна роля извън натуралнатат ти среда. Въпроса е какво да правим от тук нататък? Никой няма да допусне наистина различни на власт или дори близо до нея, ако трябва дори ще създадат партийка с дадено име наполовина за да ни объркат съзнателно, наполовина защото ония, които я създават наистина си мислят, че могат да направят кариера с някой нов лозунг - то при нас и заговорите не са точно заговори (Визирам явления като Атака, Приатската партия и още много други от миналото и настоящето). Имаме ли шанс за нещо? Аз гледам към царя, знам че мнозина ще ядосам с това, но не виждам кой друг има шанс да се промъкне във власта, а за него не съм убеден, че каквото стана с НДСВ е истинската картинка. О, нямам илюзии, ясно ми е, че човека има доста сериозни слабости, че може и да е зависим, но поне като следя какво говори имам чувството, че е единствения който хем мисли за нещо по-различно, хем няма да могат да го бутнат в 3-та глуха с евтин номер. Дали ще го направи не знам, пък и покрай възрастта му е редно да мисля дали наследниците му ще го направят, но ако не друго има нещо небългарско в него (всичко ;) ), а ние май се нуждаем болезнено от нещо такова, но все пак нещо, което можем да приемем за българско макар и с уговорки. Проблемът е, че като министър председател или президент от него полза не може да има и, ако наистина той остане единствения шанс за представителност на властта в българия ще се наложи да се обявим за монархия. Не бързайте да ме обвинявате в пристрастност, просто направете хладнокръвна равносметка - при настоящите играчи има всички шансове над половината народ да не желае да гласува за никого от тях, никой от тях не може да посмее да отвори вратата за нови неизвестни, създаването на нов светец след Бойко изглежда много сложно, фалшифицирането на изборите не може да е неограничено. Като цяло ситуацията е патова, политиците ни са блокирани от връзките и зависимостите си, не могат да нарушават интереси, а не могат дори и да искат да променят нещата значително, без да нарушават интереси. Остава пътя на внимателен баланс с надеждата да се наместят нещата, но възможен ли е? Дали дори ходът на БСП с ГЕРБ не се оказа автогол, който прави играта на въже невъзможна? Не знам дали съм прав, но ако попаднем в такава ситуация ставаме страна, в която и властта и опозицията взети заедно нямат позволението да представят народа, веднъж осъзнато по-широко това много лесно може да ни тласне по надолнището и да го намали още повече с всички произтичащи от това последствия. Рокадата остава като, че ли единствено ход, защото всички бунтове и преврати изискват наличие на някаква организирана сила, а такава няма - има полиция, но точно тя е навсякъде във власта, армия на практика не съществува, така че забравете Пиночет, различни граждански движения и да има никой не знае за тях... От чисто рационални подбуди би било добре да има поне още един вариант - та какво правим, предложения?
Има един принцип - Гонка по УСТАВ. Ако на премиера му стиска (демек да е обладан от действителен и честен мерак за промени) може да вгорчи живота и мишия рахатлък на всички дребни политически мишоци. Как? Много просто - като ги погне по УСТАВ. Нооооо, за да се случи това премиера трябва да се откаже от шурей, баджанак, авера дето рита топка с него, оня и пр. Много е просто и ефектно. Ако го направи - евала! Обаче както беше писал покойния Хайтов в "Диви разкази" - "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го напавиш" и още една сентенция пак от там - "За разбойник, айов, са иска дупе, ама яко дупе а не тричаво, като моето и твоето!" Дали иска премиера, дали може премиера и дали дупето му е яко или тричаво ще разберем съвсем скоро.
Чичо, ми то се е разбрало отдавна. Тричаво си му е дупето, ти човек дето сутрин казва едно, на обед отива при Уорлик или където го пратят и после се извърта следобед, за да му остане време да порита и да се чувства велик до вечеря, ти на такъв човек дупето за мъжко ли го имаш? Ако си спомняш и преди какъв беше, същия мекушко, той не може да излъже дори, а един политик (а и воевода) трябва да може. За нищо не става момчето, тия СРС-та можеше да ги обърне в своя полза с две думи и стискане на зъби. А устава ... той че не го знае, не го знае, че да гони по него, но още по-важно е, че си пада по малките отклонения, дето служат за млаки луксове, а знаеш как е - отпуснеш ли малко ще ти изядат ръката. Генерал с душа на редник - това е Бойко, хем е на чело, хем го интересува само блясъка на униформата - битките други да ги планират, той да блести, че да има каква светлина да отразяват. Само, че така не става, и с добри намерения не става и с лоши, тъй че какво ли пък го говорим - по умряло куче камък фърляме.
MacAllister Дам, царя дойде с хубави идеи, но без хора за екип, с които да ги реализира. Имаше си и международните контакти. Получи подкрепа, и я пропиля. И се изтече в канала. Не мога да се сетя за някой негов министър, който да свърши нещо смислено. Може би Шулева само, с минималните осигурителни прагове, донякъде пипна укриването на осигуровките. Ако тогава беше поискал монархия, можеше и да я получи. Хората тъкмо бяха разочаровани от сини и червени. Идеи нямам, лошото е, че и алтернатива на сегашните няма, пък и да има, няма как да вземе властта. Алтернатива, като организация, не личност, точно царя е пример, че една лястовица пролет не прави.
MacAllister, години наред ги наблюдавам. Давам, дори и доверие на кредит. Но после винаги съм съжалявала. Костов - голяма надежда, демокрация, евроинтеграция, европейски граждани да станем, развита пазарна икономика... Резултат: Разграбване на предприятия по за един лев, икономически кръгове, Министър 10%, подайгъзец на западни интереси, АЕЦ, либийските сестри и т.н. За Царя - голяма надежда, за един европейски, интелигентен човек, с програма, с обещания за 800 дни, с млади кадри от чужбина. Повервахме му! И какво...НИЩО. Взехме си горите, плащахме луди консултантски на сина му, а младите му министри - хотели, заиграване с дълга и ред други глупости. Станишев - даже вече и не беше надежда. Поредния на наш гръб - безброй далавери. Бойко - поредния месия, ама сега виждаме и чуваме и се чудим от къде ни е дошло. Дори бях съгласна да изтърпя простотията му, само и само той да наложи ред в тази държава и силна ръка. Уви! По мек е от попарен кренвирш! МАЙ ПАК ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СИ КУПУВАМЕ ЦАР ОТ ВЪН, ЧЕ МАТ`РЯЛА ТУКА Е ЗЛЕ!