СРС-ата навлязоха в забавно-развлекателния жанр. Шеф на митниците се опитва да звъни на ЕГН. Премиерът не знае името на този, за когото ходатайства, и го нарича "момчето, къде рита топката с мене, от аерогарата", но като един редови ейч ар му взема ЕГН-то и го праща на шефа на митниците по СМС. После шефът на митниците се оправдава пред публиката като пред детска градина, че премиерът просто проверявал дали някой не е незаконно уволнен.
Междувременно вадачите на СРС-ата пращат първите си СРС-серии на свои експертизи в чужбина, понеже не вярвали на меверейските. То едва ли изобщо някой вярва на обясненията, че нещо е манипулирано, само защото е презаписано. А сериалът със СРС-ата продължава ли продължава - според някои медии поне още 7 записа чакали ред за огласяване.
Докога ще я караме така? Сигурно чак до изборите. Каква е крайната цел? Нека първо видим какво всъщност се случва при ваденето на СРС-та.
Тези въпроси вече не стоят
Въпросът с автентичността на записите пред никого не стои сериозно - чуват се автентични гласове, с още по-автентични изрази.
Не стои и въпросът с незаконноста - интересът към съдържанието решително надделява.
Не стои и въпросът с разпространението на нещо недопроверено - дори БНР в рамките на един час в сряда - след 12 ч и след 13 ч, излъчи цели два пъти и трите разговора Борисов-Танов-Манченко.
Вече не стои и въпросът за разграничение между сериозни и несериозни медии, защото няма значение кой е първоизточникът на огласяването на СРС. Дори държавните медии отказват да спазват "остарели" правила, защото така или иначе цялата информация съществува - даже и никоя медия да не я бе огласила, тя щеше да бъде качена в някой сайт за виедо-споделяне, или където и да е в интернет. И с огромна скорост след "Гласове", записите и стенограмите им бяха мултиплицирани из нета.
Фактът обаче, че всички СРС-та излизат през журналистите Дачков и Патрашкова, които пък са свързани с Алексей Петров, освен всичко друго, снема и въпроса кой има интерес от всичко това. И фокусът остава върху голото съдържание на записите.
На едно голо съдържание
Най-парадоксалното в цялата ситуация е, че при целия медиен уют, в който живее управлението на ГЕРБ, когато медиите масово са сведени до проста фуния за безкритично ретранслиране на премиерски и министерски слова и телодвижения, фунията, пак в простата си функция на фуния, се оказва двупосочна и праща в лицето на управляващите цялата канализационна маса. Независимо от кого и откъде е била изпусната.
С всяко следващо СРС картинката на властта става все по-нелицеприятна, с тенденция към отчайваща. Първо се посяха съмнения за покровителство над контрабанда, но досега основното разголване е към моралния облик на властта, която задкулисно действа против елементарни юридически и етични норми, управлява дебелашки и шуробаджанашки.
И вече не е важно дали изобщо някое следващо СРС ще уличи премиера или някоого от неговия управленски екип в крупна далавера - след "посятото" досега все по-голяма част от публиката е убедена, че управляващите правят такива неща, както и всички преди тях.
А и дори да има такова СРС, то вече ще звучи по-убедително, отколкото ако с него директно се започне компроматната война. Бронезащитата с манипулации на записите вече е паднала или силно изтъняла при оправданията с предишните СРС-та.
Целта обаче едва ли е едно ключово СРС да уличи, когато ми дойде времето, директно в крупна далавера премиера, вицепремиер или съпредседател на групата на ГЕРБ. Защото дори и да има такова СРС, със СРС-та престъпления трудно се доказват - не само в съда, но и пред обществото. С поредица от множество и "по-невинни" СРС-та обаче се постига нещо много по-трайно - необратимо повяхване на довчера светъл образ.
Рухват надежди и доверие, замества ги отчаяние, отвращение и политическа апатия. И до изборите политическото тяло на ГЕРБ и неговите най-първи току виж доста залиняло.
Това навярно е и крайната цел на сериала със СРС-ата. А кому това е изгодно - очевидно на мнозина. Кръгът на печелившите може да е много по-широк от кръга на организаторите на СРС-сериала, затова този въпрос не е толкова важен.
И управляващите е крайно време да разберат, че главният въпрос не е кой и с каква цел режисира филма, а защо те са главните герои на този филм. Защото да разобличаваш лошите като лоши не те прави непременно добър - добрият може да бъде разобличен от лошите като също лош, докато лошият най-много да стане още по-лош от разобличенията на добрия. Съвсем очевидно е кой е големият губещ в тази ситуация.
Дали пък финалната идея не е да заживеем съвсем омаломощени в един напълно лош политически свят?
