След като се видя, че критиците на либертарианството в България не са прочели достатъчно по темата, Webcafe реши да ни предизвика с вносна статия. Да видим дали либертарианците наистина не можем да отговорим.
Предизвикателството, което Майкъл Линд отправя, е: "Защо няма либертариански държави? Ако либертарианците са прави в твърденията си, че разбират как най-добре да бъде организирано едно съвременно общество, защо се получава така, че нито една държава в света в първите години на XXI век не е организирана на база принципите им?"
Напълно съм съгласен с автора, че днес няма либертариански държави; напротив - дори и западните страни, които дължат просперитета си на времената, в които държавата не се е намесвала в икономиката, започват да прилагат все повече политики на интервенционистко "благоденствие". Но самият въпрос не е предизвикателството, което г-н Линд е очаквал да отправи. Както отбелязва Том Уудс: "90% от либертарианците дават отговор на този въпрос поне имплицитно."
Не е изненадващо, че не съществуват либертариански държави. За да се случи това трябва управляващите да се откажат да преразпределят ресурси, да въвеждат протекционистки ограничения и рестриктивни закони. С други думи - да сдадат властта си.
Урокът от Великата френска революция, гражданската война в Сирия и продължаващите вече седмици протести срещу тройната коалиция е, че те стават много инати, когато някой поиска такова нещо от тях. Тоест не можем да очакваме, че либертариански държави ще се появят, като белокрили политици с ореолчета слязат от небето и започнат да отменят законови рестрикции и икономически бариери - малко вероятно е политиците да гласуват срещу себе си и срещу привилегиите, които имат. Положението не се подобрява от факта, че управляващите по цял свят са и командващи силовите структури.
Политиците и бюрократите не просто се стремят да запазят вече придобитите власт и правомощия, а да ги увеличат. Според теорията на публичния избор, развита от икономистите Тълък и Бюкянън (Нобелов лауреат), бюрократите преследват не публични (или „общи") цели, а свои собствени. Целите на бюрократите могат дори да са в конфликт с тези на останалите. Както казва Мизес: "От гледна точка на бюрократите, всяка мярка, която увеличава държавния бюджет, е прогрес."1 Силовото намаляване на разполагаемия доход на индивидите няма как да е нещо добро за тях самите.
Политиците изземват средства под формата на каузи
Политиците знаят това и обличат причините за изземването на повече средства в каузи, които изглеждат общественополезни - например войната с наркотиците в САЩ (за която през 2010 г. са унищожавани по $500 всяка секунда, по данни на The Office of National Drug Control Policy) или заплахата от международен тероризъм. Щом това е така, защо хората не протестират срещу разширяващите се правомощия на бюрократите и намаляването на собствените им свободи? Отговорите са два:
1) всички искаме сигурност - когато убедиш мнозинството, че нещо пряко го застрашава (терористите, дрогата и т.н.), много по-лесно ще е да го заблудиш, че трябва да изземваш повече от неговите средства и да отнемаш свободата му. Този трик е стар - още Джон Кенет Гълбрайт в "Анатомия на властта" обяснява как американската армия използвала СССР като оправдание за астрономическите си разходи. Но изключително успешен.
Примерите са много - от стотиците камери в Лондон до нарастващите правомощия на силовите структури в Русия и САЩ след терористичните актове. Анализът на Уилям Блос показва, че: "... увеличаващото се полицейско наблюдение е намалило индивидуалната защита на частната собственост и е повлияло на различни аспекти на частния живот."2
2) сумата, която се изземва от всеки индивид, е малка - както казва Том Уудс: "Индивидуалната цена за тези, които плащат за привилегиите, е толкова незначителна, че широката публика няма интерес да се обедини срещу тях. Допълнителни 25 цента за галон портокалов сок не е достатъчно, за да се съпротивляваш срещу него. Но допълнителна печалба от $100 милиона на година определено си струва лобирането." Сумата не просто е малка, но и при преките данъци тя не се изземва директно.
Данъкоплатците не ходят до бюрата на НАП, за да платят подоходния си данък. Тъй като не се наблюдава т.нар. pain of paying3, мотивът за съпротива допълнително се намалява. Затова голяма група от хора са не просто склонни доброволно да дават на държавата в името на първото условие, но и приветстват идеи като прогресивното подоходно облагане. Което идеално обслужва желанията на политиците да преразпределят повече.
Според френският икономист Фредерик Бастиа "държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали." Политиците не са единствените, които защитават държавата на благоденствието. Различни социални групи, облагодетелствани от държавните политики, също няма как да са съгласни с либертарианските възгледи. Няма как да обясниш на земеделците в Родопите, че субсидиите за тютюн са вредни или на офицерите, че 20 заплати накуп при пенсионирането им определено не е най-оптималният начин да се разходват тези средства.
Алтернативната цена
Дори и хора, които не са пряко облагодетелствани от тези преференции, са склонни да ги защитават. "Ако нямаше държава, която да дава пари, какъв щеше да е поминъкът на хората в Родопите?" На първо място, чрез държавното подпомагане се създават условия за производството на стока от която малко хора имат нужда - в противен случай пазарната й цена щеше да е достатъчно висока, за да привлече повече хора в производството.
Защитниците на политическите преференции никога не отчитат алтернативната цена. Държавните харчове, както всички други покупки, имат две страни - видима и невидима. Видимата част на субсидиите за тютюнопроизводителите е "поминъкът". Невидимата - изземването на поминъка от други части на обществото, което плаща данъците за социалната политика на управляващите. Или: за да се произвежда тютюн в Родопите, не се произвежда памук край Раднево. Държавните "помощи" създават безработица, която обаче няма как да бъде забелязана. Затова е трудно обществото да бъде убедено в съществуването й.
Държавните помощи са следствие от властта на администрацията да определя "правилата на играта"; власт, заради която управляващите са ухажвани от лобистки групи за извличане на ползи. Те обикновено се проявяват под формата на субсидии за дадено производство, търговски бариери или данъци. Ползи от тях извличат само заинтересованите групи, но те вредят на цялото общество и изкривяват икономиката.
Ако трябва да се върнем на цитата на Том Уудс, $100 милиона си струват лобирането. Ако се въведе мито за внос на домати, за да се защити "родния производител", това ще намали чуждата стока, но ще направи всички ни по-бедни, защото ще трябва да плащаме за по-скъпите домати.
Ако се въведе акциз на тютюневите изделия, това ще е добре за родните производители, които предлагат по-евтини марки, но ще намали продажбите на вносните цигари. Лобистки натиск се наблюдава дори и в момента в България - синдикатите опитват да извоюват от чиновниците гарантиран размер поръчки, като заплашват с обща миньорска стачка.
Обединението "Произведено в България" до неотдавна се бореше за търговски рестрикции на вноса. Земеделското лоби иска субсидии. Социални групи опитват да използват властта на бюрократите за да получат преференции за себе си (като забраната за тютюнопушенето). Но всяка една от тези мерки директно ще навреди на всички нас.
Ще купуваме по-скъпи тениски, ще плащаме по-скъп ток от ТЕЦ-овете, ще потребяваме само родни домати, вместо ние самите да разполагаме с парите, изхарчени от държавата за субсидии и ще бъдем по-малко свободни да разполагаме със здравето си както намерим за добре.
Крони икономиката
Но освен чрез директната вреда, лобизмът има и индиректна. В книгата си "Rent-seeking" Гордън Тълък описва и индиректния. При него се унищожават средства от лобистите за "ухажването" на управляващите. Конкуренцията между различните групи да извлекат ползи от администрацията допълнително изкривява икономиката и намалява благосъстоянието - тези ресурси биха могли да се използват по-продуктивно за производството на стоки и услуги, отколкото когато са въвлечени в "производството" на политическо статукво.
Крони икономиката (crony economy) също се среща само при силна държава и не съществува на свободния пазар. При нея се облагодетелстват хора, свързани с управляващите, а не най-добрите и най-квалифицираните. "Кронизъм" е икономическото название за "шуробаджанащина".
Това е толкова често срещано явление у нас и едва ли са необходими много обяснения защо от този страничен ефект на властта страдаме всички. Законодателната сила на държавата е единственият начин за създаване на непоклатими монополи, често в следствие на лобиране, кронизъм или и двете.
Примери за такива структури в България са БДЖ, НЕК, НЗОК. До неотдавна пощите също бяха законово защитени от конкуренция и всички знаем колко некачествена услуга предоставяха. БДЖ продължават да съществуват извън нашата действителност и да предлагат на пътниците си бавни, мръсни и разпадащи се влакове, именно защото компанията е защитена от конкуренция и защото някой друг (ние) плащаме сметките й.
След като показах част от вредите на силната "социална" държава на благоденствието, нека видим какви други пропуски има г-н Линд. "Ако либертарианците са прави в твърденията си, че разбират как най-добре да бъде организирано едно съвременно общество ..." Това е формулировка, която напълно пропуска същината на либертарианството.
Не сме социални инженери
Либертарианците не сме социални инженери. Никога либертарианец не би казал нещо като "аз разбирам как по най-добър начин да се изгради обществото." Такива твърдения са присъщи за тоталитаристите и социалните дарвинисти. Именно те, а не либертарианците, се впускат в проектиране на "най-доброто общество".
Резултатите от действията на лидери, самообявили се за всезнаещи, са ни добре известни: икономически крах и осакатяване на обществото (нацистка Германия, автаркизма на фашистка Италия, СССР).
Либертарианците защитаваме идеята за самопроектиращото се общество - всеки индивид печели или губи положението си в обществото чрез своите собствени способности (или чрез наследство) и винаги може да преуспее или да пропадне, като няма бариери пред социалната мобилност или предварително установени от плановик социални слоеве.
Публикуваният от Webcafe автор твърди, че, тъй като либертарианството не е изпробвано, аргументите за него са нестоятелни. "Ако социализмът е дискредитиран от провала на комунистическите режими в реалността, защо либертарианството не е дискредитирано от пълната липса на каквито и да е либертариански режими в реалността? Комунизмът опита и се провали."
Но това всъщност е още една точка в подкрепа на либертарианството, а не срещу него - след като антиподът му не води до резултати, защо да не пробваме нещо различно, което и без това не се е случвало в развито общество?
Доводът му, че държави като САЩ, Канада и Япония са постигнали висок стандарт на живот без да са либертариански, е едностранчив. Западна Европа и САЩ дължат високото си развитие не на държавната намеса и на програмите за „социална защита", а на предприемачеството на индивидите. Дори Линд би признал, че предприемачество няма как да се случи в тоталитарна държава; т.е. напредъкът на тези страни е плод на свободата на индивидите да се развиват.
От това развитие се облагодетелстват силните социални държави - повече индустрия означава повече данъци, които да финансират чиновническите апарати, устремени към превръщането на света в по-добро място за живеене чрез рестрикции, създаване на монополи и субсидиране.
Държавата не харчи по-ефективно от нас
Да се защити тезата, че държавата трябва да преразпределя парите на данъкоплатците, означава да се приеме, че тя харчи по-ефективно от индивидите. Но всички доказателства сочат, че бюрократите и политиците разходват чуждите средства неефективно - за свои облаги и за облагодетелстване на свързани с тях хора (крони икономика). Линд пропуска и реалната, и алтернативната цена на компонента G в БВП - колко инвестиции не са били направени в частния сектор и колко стоки и услуги не са били произведени заради чиновническите интервенции.
Нямаме доказателство, че увеличаване на G води до увеличаване на реалното благосъстояние на нацията. Напротив - по време на Голямата депресия, въпреки огромния ръст на правителствените покупки в САЩ, потреблението на домакинствата и инвестициите се срива тотално, въпреки номиналния ръст на БВП.
Статията на Линд завършва доста фаталистично: "Според CIA World Factbook, САЩ харчат повече за образование от Мавриций - 5.4% от БВП през 2009, в сравнение със само 3.7% в Мавриций през 2010 г. Срещу тези допълнителни разходи, които са в основната си част публични, САЩ могат да се похвалят с ниво на грамотност от 99 процента, в сравнение със само 88.5% в икономически по-свободния Мавриций.
Детска смъртност? В икономически по-свободния Мавриций има средно около 11 смъртни случаи на 1000 родени бебета - в сравнение с 5.9 в недотам свободните икономически САЩ. Смъртността сред родилките в Мавриций е 60 на 100 000 раждания, в сравнение с 21 в САЩ. Икономическата свобода изглежда идва с цената на загубата на човешки животи."
Високата детска смъртност в никой случай не е следствие от по-високата свобода в държавата. Как Линд ще обясни, че в абсолютистка Франция всяка втора майка е умирала по време на раждане4 и е съществувала висока детска смъртност5, без хората да са били свободни? Както и нивото на грамотност, детската смъртност е обвързана с високия жизнен стандарт.
Графика 1: Детска смъртност в света
Източник: The Population Reference Bureau.
Свободата е предпоставка за постигане на благоденствие, а не негов източник. Високата детска смъртност се дължи на жизнения стандарт, който е по-висок в САЩ, отколкото в Мавриций.
Високото ниво на грамотност също е свързано с високия жизнен стандарт. Това ясно може да се види от следната графика:
Графика 2: Грамотност в Англия от 1580 до 1920 г.
Източник: "Exceptionalism and Industrialization: Britain and its European Rivals", Грегъри Кларк.
В края на XVI в. едва 30% от мъжете и около 8% от жените (към 1640 г.) са били грамотни. Индустриалната революция повишава значително качеството на живот. Към нейното начало, разликата в нивата на грамотност между двата пола в Англия е огромна - повече от 30%. През средата на XIX в., когато тя приключва, тази разлика е едва няколко процента. Но ефектите от повишения стандарт на живот не свършват с края й. В периода от 1860 до първата половина на XX в. тази разлика изчезва и близо 100% от населението е грамотно.
Линд е прав, че не съществуват либертариански държави, но изводът му, че тази „имагинерна утопия" няма да проработи е напълно грешен. Със сигурност разсъжденията му ще пожънат успех сред разсъждаващите едностранчиво и достигащи до грешни заключения етатисти. Но това е поредната статия, която се опитва, по твърде елементарен начин, да злепостави либертарианството. Изглежда, то може да бъде „компроментирано" само с грешни съждения, непознаване на историята или неправилното й тълкуване.
1 "Бюрокрацията", Лудвиг фон Мизес, стр. 48.
2 "Escalating US Police Surveillance After 9/11: An Examination of Causes and Effects", Уилям Блос, 2007.
3 The pain of paying е ефект, при който хората се чувстват по-зле, когато реално виждат как парите им намаляват и усещат раздялата с тях - например при плащане в кеш, а не чрез кредитна карта.
вж.: "The Pain of Paying", Дан Ариели
4 "Pregnant Fictions: Childbirth and the Fairy Tale in Early-Modern France", Холи Тъкър, 2003 г.
5 "Women in Preindustrial Society of Europe", Грегъри Кларк
Хари "...Не си струва да се влиза в спор по същество с либертарианец, защото той лукаво ви въвлича в спор между съществуващо и въображаемо, той винаги ще представи красиви и привлекателни аргументи, срещу вашите само реални..." Това май ми прилича на "с ваште камъни по вашта глава". По същия начин като някой изобличава комунизма му викат, че това нашто не било истинския комунизъм, ама я виж онова дребно проблемче при капитализма. Тоест сравнение на идеала с реалността, в което въображаемия комунизъм винаги печели. Сега гледам че баш от това се оплаква уважаемия другар. А истината е много проста и очевидна - по-либералните страни винаги са по-благоденстващи от по-социалистическите. Това можеш и с ръка да го пипнеш и с език да го вкусиш. Ако в социалистическа икономика има какво да сложиш на езика си изобщо де
"...Да не би тлъстият американец да работи повече от гладния китаец, та за това да е благоденстващ? ..." Ти май си живял в землянка досега щом е нужно да ти се обясняват елементарни неща, но нищо де, днес сме добри и ще опитаме Производителността на труда на "тлъстия американец" е далеч по-голяма от тази на гладния китаец и оттам идва разликата в приходите. Знам че неграмотните комунета ги дразни много фразата "производителност на труда", но няма как да минем бе нея. Най-прост и нагледен пример - сам се сещаш, че "тлъстия американец" с модерните си трактори ще изоре повече от гладния китаец с добичето си. И това дето прехвърлят по-неквалифицираната работа като сглобяване на Айфони на гладните китайци също не е случайно. За всичко си има икономически причини, но празноглавия соц-философ си обяснява всичко само по един начин: "В Германия им плащат повече, на мене ми плащат по-малко, да не съм по глупав от германеца"
@Роуън С това със субсидирането изби рибата направо. Верно заслужаваш да ядеш гаечни ключове с такова елементарно непознаване на икономиката и законите и. Силно ти предпоръчвам тоя продукт за самообучение: http://www.amazon.com/The-Politically-Incorrect-Guide-Capitalism/dp/1596985046 http://www.amazon.com/Politically-Incorrect-Guide-Socialism-Guides/dp/1596986492/ref=pd_bxgy_b_text_y Явно ще трябва да се почва от А и Б
Сглобяването на айфони е НЕКВАЛИФИЦИРАНА работа (или поне слабоквалифицирана) и затова се изнася да я вършат други. По-рационално е. Що не вземат американците да си изместят развойното звено в Китай, а да си оставят сглобяването при себе си тогава? Що не дават автомобилните фирми ние в България да им измисляме новите модели, а те да си шият калъфките за седалките само? Значи реална работа е тая дето от нея излиза домат или излиза айфон. А тия дето седят на бюро и измислят нещата не вършат реална работа. Ясно що си толкова озлобен и откъде идват заблудите ти тогава
"...Тази система наложена на целия свят е ГЛОБАЛИЗЪМ...." Има много лесно решение за борба с тая система - висок зид около вашто село за да не влезе чужденец и катинари на всяка врата за да не си покаже носа някой пък навън. Тотална изолация. В Корея са преборили глобализма тотално. Е, пасат трева като не стига храната, но няма глобализъм Баси колко примитивни мозъци има, просто съм изумен
"Либертарианците защитаваме идеята за самопроектиращото се общество - всеки индивид печели или губи положението си в обществото чрез своите собствени способности (или чрез наследство) и винаги може да преуспее или да пропадне, като няма бариери пред социалната мобилност или предварително установени от плановик социални слоеве." Имам въпрос, въз основа на този абзац. Самопроектиращото се общество за мен е абсолютна утопия, която, подобно на социализма, не отчита изобщо особеностите на човешката психика. Но нека за момент си представим, че такова е възможно. Какво място, в такова общество, имат хората, които са неравнопоставени по рождение - с психически или физически дефекти, които ограничават възможностите им за проспериране до минимум /да не кажем, че при тях такива изобщо липсват/? Не съм плановик на социални слоеве, но съществуването на такива хора е факт. Те са изначално "губещи" ли?
Говедо Такава каша ти е в главата, че съмнявам се някой да може да разбере какво точно питаш за да ти даде и отговор. Някак смешно е да плачеш за половин Америка дето уж била без пенсии, при положение, че може да дойдеш да видиш как реално цяла соц-България е без пенсии. Тоест има ги, ама реално ги няма. Символични са. Въобще май целия тоя спор за соца срещу либертарианството е точен пример за как не виждаш гредата в своето око, но виждаш сламката в чуждото. Само остава специалиста Бойчев да дойде отново да ни каже за капиталистическо Хаити
За никой не е тайна, че едрите капиталисти в България са пряко свързани с БКП, и те в момента са най-големите привърженици на либертарианството - осигурени бъднини на наследниците им, 100% власт и 0% публичен контрол чрез възможността да си закупят всички институции, които не могат да се закрият. Каква прекрасна картинка ще настане - старите, болните и останалите неравностойни ще измрат поради нерентабилност, всички останали ще бачкат като роби 365 дена по 16 часа (от 12-годишни докато умрат), и една шепа несменяеми царе и родовете им, които притежават всички производствени средства и институции, ще ни продават и купуват като добитък, и ще ни захвърлят, като решат, че сме ненужни. Те ще притежават полицията, армията, те ще събират данъците, ще се разледват сами за "корупция". Май даже т.нар. комунистически строй (макар и не много по-различен), изглежда по-хуманен
Ами компаниите и сега си прецакват служителите: http://www.cracked.com/quick-fixes/5-creative-new-ways-businesses-are-screwing-over-employees/ Смятайте какво би станало при премахване на всички регулации.
абдуктор Замислял ли си се някога над следното: Ако тия дето държат всичко са само една шепа, а всички останали сме бедни роби, които издъхваме от експлоатация на работните си места (о чудо, даже имаме работни места), кой ще купува продуктите от компаниите на тези лоши капиталисти. Как ще функционират те изобщо? Или целта им е да изтребят чрез експлоатация всичките си клиенти и работници чрез безмилостна експлоатация и мизерия и по тоя начин реално да се самоубият
Как ще функционира ли? Точно както при соца - чрез терор, но с частна полиция, частна армия, частни затвори и частни институции, и вместо партията майка Господ-Бог ще е Капиталът, който при липса на регулации най-обича да се събира на едно място.
абдуктор Май точно при 100% регулация (през соца) имаше събиране на капитала на едно място - държавата. А не при липса на регулации. Дали пък не си противоречиш? И май истинската експлоатация я има при тоталитарните системи, а не при капитализма. Да ти задавам ли пак неудобния въпрос защо всички по онова време искаха да избягат в Германия, а никой германец не дойде в соц-лагера ? Въобще ти какво работиш та така те експлоатират 365 дни по 16 часа? Да не се окаже, че си просто на мързелива работа в някой офис, но си гледал филми просто
Вашият "идеален либерален свят" е нещо като сферичния кон във вакуум Кой в тоя идеален свят ще приема законите и кой ще следи дали се изпълняват? Кой ще взема мерки ако не се изпълняват, и как? Как ще се избират хората в тия институции, как ще се финансират? Ако е с данъци - кой ще събира данъците? Кой и как ще се грижи за инфраструктурата, за околната среда? Или вие се надявате на добрата воля и морала на едрия капитал? Доста наивно.
Daniel, един от твоите примери не е верен. За някои цели съществува САМО Майкрософт! Windows НЯМА конкуренция за голяма част от софтуера, той просто няма версия за други операционни системи. Да не говорим, че като купиш по-скъп лаптоп си принуден да купиш и Windows 8 или MacOS (но не и Linux).
"Не, Лельо Ог (любим мой герой на Пратчет Усмивка ), не са изначално губещи. Стивън Хокинг доста добре се справя, според мен." Хм, не е по същество, но благодаря за отговора. И тъй като тази вещица е упорита, да продължим. Стивън Хокинг не е с ментални недъзи, а и всеки не може да е Стивън Хокинг, нито Джони Вайсмюлер, примерно. Не е и необходимо. Но какво, все пак, се случва в нашето саморегулиращо се общество на щастливи индивиди, с тези, които са неравнопоставени по рождение? А с тези възрастни, които вече съществуват, например в България, но въпреки желанието си, нямат физическите способности? С децата-сираци? Изобщо вярвате ли си, че нивото на обществен морал е такова, че да ни позволи щастлива саморегулация? Мишел Фуко е писал интересни неща някога, свързани са с наличието на институциите, насилието и т.н. Макар да не ми е любимец, препоръчвам го за четене, заради определени процеси в обществото. Свободолюбив индивид съм, поне така мисля, не харесвам съвременната държава, а и като всяка вещица не обичам да ми се бъркат в ... магиите. Но повече не харесвам крайностите в обществата, винаги нещо се изражда - я психиката, я друго. Саморегулиращото се общество е крайност, поне както си го представям. А, да, няма нищо лошо да има и въпроси, на които либертарианците не могат да отговорят.