Като цяло сканирането на мозъка показва това, което сме знаели отдална за емоциите ни: някои от тях са положителни, а други - отрицателни. Щастието например е положително - когато хората са в добро настроение, те са склонни да демонстрират по-голяма активност в определени региони от лявата страна на мозъка. Емоции като депресия и тревога са отрицателни - и като цяло повишават активността в региони на мозъка отдясно.
Ами гневът: положителен или отрицателен е? Отговорът може и да не е толкова очевиден.
Има разминаване например между психологическата литература, която традиционно определя гнева като отрицателна емоция, и мозъчното сканиране, което твърди, че мозъкът може да приема гнева като положителна информация.
Уникалното да се разяриш
"Има нещо уникално в гнева," коментира Хенк Артс, психолог в университета в Утрехт, Холандия. "Понякога той има отрицателни ефекти, но също така има и положителни чувства, които те мотивират да правиш неща, които харесваш. Искахме да разберем какви точно биха могли да са условията за това."
Някои скорошни изследвания изтъкват положителните качества на гнева, но Артс и други експериментални психолози от "Лабораторията на целите" към университета в Утрехт са искали да проучат въпроса по-задълбочено.
За новото си изследване, наскоро публикувано в Psychological Science, те представят компютърни изображения на различни обекти от рода на химикалки и чаши на повече от 200 участници, докато показват гневни, изплашени или лишени от изражение лица в ъгъла на екрана.
След това, за да проследят ефекта на тези несъзнателни асоциации, участниците са били запитвани дали желаят обекта, показан на екрана. Някои от тях също така са били помолени да стиснат дръжка колкото може по-силно.
Резултатите са показали, че участниците в изследването като цяло не демонстрират желание към предметите, свързани с изплашените лица - очакван резултат предвид негативното естество на този тип емоция. Що се отнася до хората, подложени на кратко демонстриране на гневни лица, те не само са били склонни повече да желаят въпросните предмети, но и също така са стискали дръжките по-здраво, което показва, че са имали желание да положат усилия, за да получат обектите.
Гневът и страхът вървят ръка за ръка
"Резултатите бяха изненадващи," коментира Артс. "Обикновено гневът и страхът вървят ръка за ръка - гневът предизвиква у хората страх. Но ако тези две емоции бъдат разделени, те имат различни ефекти, когато бъдат свързани с обекти."
Вероятно дори още по-изненадващи са резултатите от последвало изследване, което в момента предстои да бъде публикувано. Използвайки почти същата конструкция на изследването, учените от "Лабораторията за цели" са си задали въпроса дали демонстрирането на гняв би имало ефект върху възприеманата стойност на асоциираните обекти. И се оказва, че хората са склонни да платят повече за химикалки, съчетани с гневни изражения на лицето.
Не е напълно ясно защо гневът мотивира подобно поведение. "Гневните изражения биха могли да бъдат възприемани като предизвикателство," коментира психологът Филип Гейбъл, който не е участвал в новото изследване.
Разгневи се, за да победиш
Но Артс предлага алтернативно обяснение - такова, до което той достига след гледане на записи на шесткратния победител в "Тур дьо Франс" Ланс Армстронг. "Има една снимка на този човек близо до финалната права - и на лицето му се вижда гняв, но също така и определена решимост," казва той. "Това, което е интересно, е, че изражението на гняв почти напълно се покрива с лицевото изражение на решимост."
Необходими са допълнителни изследвания, казва Артс, за да се установи дали ключът за мотивацията е някъде между гнева и решимостта. Но засега той подчертава, че участниците в изследването сами по себе си не са изпитвали гняв - а "само възприятието за гняв, което ние сме задействали."
Тази граница между изпитване на чувство за гняв и възприемане на гняв отвън е решаващ фактор. Както изтъква професорът от университета "Уисконсин-Медисън" Леонард Берковиц, гневът "може да бъде свързан с порив да увредиш, а понякога дори да унищожиш целта му."
И все пак възприятието на гнева изглежда е нещо коренно различно. Друго изследване, публикувано в същото издание, продължава в насоката за употреба на гнева като средство за мотивация. То показва, че лидерите се справят по-добре в мотивирането на екипа си за по-голяма ефективност, като демонстрират гняв.
Но само ако членовете на екипа им от самото начало са склонни да имат ниски оценки в областта на взаимното разбиране. По-разбиращите се едни други членове на екипа са реагирали по-добре на лидери със сходни нагласи, които са демонстрирали щастие.
Интригуващи са поне две от последиците от тези наблюдения. Представете си практическото приложение. Дали например заместването на усмивката на Роналд Макдоналд с намръщено изражение, или наемането на гневни мениджъри би накарало част от нас да купуваме повече и да работим по-усърдно?
Възможно е. Но надали би ни допаднало.
