Дълбоководният риболов е "океаноцид"

Около 300 кораба в света унищожават дълбоките морски и океански води, най-големия източник на биоразнообразие на Земята, твърди журналистката и създател на филми Клер Нувиан. Те премахват дълбоководните хилядогодишни коралови рифове и дънни образувания в търсене на новата си доходна плячка: малобройни скъпи видове риба, изключително уязвими към прекомерен лов заради дългия си живот, бавното си развитие и късното си възпроизводство.

Целият дълбоководен улов без изключение се продава на богати индустриализирани страни, които със сигурност не се нуждаят от такава риба. А тралирането в дълбоки води продължава, въпреки научния консенсус колко разрушителна и недалновидна е подобна практика.

Директно игноририрайки научните наблюдения и противно на здравия разум, тралирането на дъното и до момента не е прекратено. Нещо повече - тралиращите флоти получават големи държавни субсидии, като реално гражданите с данъците си плащат за това огромни кораби да съсипват последните незасегнати диви територии на планетата, допринасяйки за безпрецедентен "океаноцид" - най-голямото и бързо извършвано екологично престъпление на всички времена, твърди Нувиан.

Дълбоките океански води са дом на огромно разнообразие от животински видове, включително милиони нови видове, които до момента още не са открити. При дълбоководното тралиране 98 до 100 процента от всичко, намиращо се на дъното, бива изтръгнато - както дънни образувания и корали, така и различни видове животни, разказва журналистката.

По изчисления на биолози, "разумният" риболов в дълбините на централната част на Тихия океан би означавал всеки кораб да улавя не повече от една риба дневно. Бизнес-логиката естествено принуждава инвеститорите да "събират" цели популации от риба, вместо да прибягват към разумния им улов. По същата логика се извършва и уловът на китове или извличането на горива като нефта - основния невъзобновяем енергиен източник.

Дълбоководното дънно тралиране е резултат от колективен провал в разумното управление на продуктивните региони и рибните запаси в плитките води, е констатацията на Нувиан. Според нея не повече от 10 риболовни държави, отговорни за 80 процента от дълбоководния улов, прикриват малобройни, но изключително разрушителни действия на частни компании - и дори им осигуряват подкрепа под формата на субсидии за горива.

Според авторката на няколко филма за океанското биоразнообразие, най-подходящата стъпка за разрешаване на проблема би била държавите да изкупят траулиращите кораби и като признание на причинените от тях екологични вреди да се заемат с унищожението им. Другият възможен вариант е, в случай че основните занимаващи се с тралиране флоти продължат дейността си въпреки научните доказателства и здравия разум, да бъде изискана резолюция от ООН, която да наложи забрана върху дълбоководното дънно тралиране, която да обяви дълбоките региони на океаните за защитени морски зони.

По нейни думи, в такива случаи риболовните компании, възнамеряващи да се възползват от достъпните за всички природни ресурси, биха били задължени да създадат научнообоснован план за управление, доказващ, че техните действия няма да застрашат биоразнообразието и редките видове. Това би направило възможно и правителствата, ангажирани с дълбоководния риболовен бизнес, да потърсят обществено одобрение за субсидирането на тралиращите флоти чрез публични референдуми.