Културната олимпиада 2019

Да творим щастие заедно на брега на вдъхновението и да споделим София. Горе-долу така звучат слети слоганите на българските градове, измежду които ще бъде избрана Европейската столица на културата през 2019 г.

Градовете- кандидати се готвят за домакинство като за Олимпиада. Всеки от тях се бори за разрешаване на проблемите си, привличане на туристи и инвеститори. Задължителните инвестиции преминават през инфраструктура и трансформация на градското пространство.

В надпреварата за град, който да представи България, останаха София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Победителят ще подели домакинството с италиански град - Сиена, Лече, Равена, Перуджа, Матера или Каляри.

Той ще представя и страната, и Европа през 2019 г. Избраният град ще получи парична награда в размер на 1.5 млн. евро, която ще бъде изплатена три месеца преди "домакинството", за да подготви културната си програма. Средствата, които всеки от градовете кандидати влага в подготовката си, надхвърлят многократно тази награда.

Независимо кой ще се сдобие с титлата "Европейска столица на културата", ще я носи само една година, но може да се възползва от създадените възможността да спечели позитиви и за в бъдеще, а не да завещае десетки рушащи се съоръжения, каквито остават често след олимпийски игри.

Избраният град ще донесе положителни ефекти и за отпадналите конкуренти, и за целия регион. София кандидатства заедно с Югозападния регион, Пловдив - с Южен централен регион, Варна -  със Североизточния регион и Велико Търново - Северен централен регион.

Тази година е важна за кандидатите, защото предстои Министерството на културата да посочи свой фаворит за културна столица. Градовете-кандидати трябва да предоставят апликационни форми в Министерство на културата до 21 юли.

В началото на септември градовете ще бъдат посетени от членове на журито, което трябва да реши кой от кандидатите да препоръча на министерството.

Трансформации на мислене и пространство

София има намерение да бъде от градовете в близо 40-те процента административни столици, които са станали и Европейски столици на културата. Без да се залага на нова инфраструктура, градът и регионът се насочват към трансформации - съществуващи занемарени сгради и пространства да се превърнат в места за показване и създаване на изкуство.

Подобно намерение декларира и Пловдив - там вече се развива проектът Градски мечти.  Той е проектен „клъстер", в който действащи автори ще преобразяват изоставените сгради в града в паралелен град на изкуството - екипи от граждани, артисти, архитекти и бизнес организации ще работят върху устойчивата промяна на тези пространства.  Въпреки че има петилетка до 2019 г., в Пловдив вече работят над проектите.

На друг тип промени разчитат Велико Търново и Варна. "Творим щастие" е слоганът на старата българска столица, която ще заложи на философско-етичното понятие за щастие.  Според тях индексът на щастието ще измести брутния вътрешен продукт, като обяснителен механизъм за онова, което се случва с държавите и обществата и на тази трансформация залагат. За Варна кандидатурата е тяхната „олимпиада".

За града това са сериозни инвестиции не само в културна и градска инфраструктура, но и в манталитет. Трансформацията, която очакват при евентуалното избиране на града за столица на културата, е в полза на хората - желанието местните жители да бъдат по-сплотени, със самочувствието, че обитават едно привлекателно и интересно място. Въпреки тези идеалистични идеи, двата града също очакват промени в градските зони.

Проекти, проекти

Към момента все още е трудно градовете-кандидати да имат точна представа какво ще направят при евентуалния си избор. Все пак подготовката за Европейска столица на културата отнема години и в случая ще започне през 2015 г., след като стане ясен градът, който ще представя България и Европа през 2019 г.

София има желание и да изпробва алтернативни модели за управление, финансиране, създаване и разпространение на културата, която от своя страна да бъде мост между хората. Предвиждат се около 200 проекта в културната програма "Сподели София",, организирана в три сезона и девет "споделени" програми. Почти една четвърт от проектите са планирани в Югозападния регион извън София.

"Титлата Европейска столица на културата се присъжда не на идеално изглеждащи, богати и устроени градове, а на такива с потенциал", вярва екипът, който подготвя кандидатурата на Варна. Градът е домакин на повече от 30 различни фестивали и панаири, част от които - международни. Извън тях са предвидени и 200 и 500 проекта, които да изведат публиката и извън залите. Черно море също ще бъде включено в програмата, но как ще се случи това, се пази в тайна.

Велико Търново ще вложи думата "щастие" или нейни синоними в тематичните проекти, а за Пловдив програмата със слоган "Заедно" се състои от 4 платформи - Обединение, Трансформация, Възраждане и Релакс, заедно с 13 проектни клъстера, всеки от които обхваща редица малки и големи проекти.

Сред задачите, които Пловдив си поставя, са разбирането и приемането на културите и традициите на различните етнически групи, децентрализация на културния живот и включване на силно маргинализирани групи в културния живот на града.

Колкото повече, толкова повече

Ако до момента 15% от всички хотелски нощувки в България са в София, то столицата ще се стреми към повече. Целта е да се излезе от стереотипа на летния морски туризъм и зимния ски туризъм и културното предлагане и съвременното изкуство да бъдат поставени в във фокуса на вниманието. Важен елемент от кандидатурата е развиването на потенциала на София като международен образователен център за студентска и преподавателска мобилност.

Към момента София е единственият претендент, който споделя прогнозата си за приходи - около 650 000 евро приходи от билети за организаторите на събития, а половината от самите събития ще бъдат с безплатен достъп, за да се се привлекат нови публики.

Столицата планира да привлече около 8 милиона евро от спонсори - както за инициативата като цяло, така и за конкретни проекти. Предвидени са близо 90 млн. лева оперативни разходи и 192 млн. евро за културна инфраструктура.

Това, че София административно е столица на България, според екипа, който подготвя кандидатурата, не трябва да бъде проблем. Те дават пример с една от настоящите културни столици - Рига, която е и административна столица на Латвия. Градът работи по съвместни програми и с отпаднали кандидати, които да бъдат включени в културната програма за 2019 г.

За Велико Търново последната година е донесла 30 на сто ръст в туризма, което оказва влияние и върху други индустрии като услугите, логистиката и транспорта. Освен престиж, градът очаква титлата да се материализира и в ползи за бизнеса и хората.

Първоначалният бюджет на кандидатурата е 80 млн. лв., а за културна инфраструктура - 25 млн. евро, за събитието - 80 млн. евро. Очаква се финансиране и от европейските институции и българското правителство.

Пловдив все още не прави прогнози за очакваното увеличение на туристическия поток, но опитът на предишните столици показва, че всяка успява да запази ръст от 10% в туризма в годините, след като градът е бил носител на титлата. Туристическият потенциал на града е много голям заради летището и добрите транспортни връзки с други летища и големите градове.

Очаква се около 10% финансиране за артистичната програма от частни инвеститори.  Инвестициите, които са развити на първия етап от състезанието, са 14 млн. евро. Предвидените оперативни разходи са в размер на над 22 милиона евро.

В периода между 2015 и 2019 г. Варна планира инвестиции в размер на 68 млн. евро, като екипът, който разработва кандидатурата, посочва, че сумата е сравнима със средствата, които италианският град Генуа е отделил през 2004 г., когато е бил Европейска столица на културата.

Отделно Варна планира да вложи 31 млн. евро в изграждане и подобряване на културната си инфраструктура (театри, библиотеки, зали и др.) и близо 170 млн. евро -  за подобряване на градската среда.

Кандидатът има обща платформа и подписан меморандум за подкрепа на нашата кандидатура с 12 града, свързани с Варна - Добрич, Балчик, Каварна, Бяла, Провадия, Девня, Аксаково, Шабла, Мадара, Велики Преслав, Плиска. Голяма част от културните проекти, предвидени за 2019 г., ще се проведат в тези градове.

Варна очаква туристически поток не по-малък от средния за Европейска столица на културата - около 2-3 милиона души по време на инициативата.

На всяко евро - шест

Според наблюдения на опита от икономическите ползи, които съпътстват инициативата, те трайно водят до подем на местния бизнес. Различни проучвания сочат, че всяко инвестирано евро в Европейска столица на културата носи възвръщаемост между 6-10 евро.

Големият въпрос, който стои пред всички кандидати, е какъв ще бъде приносът на държавата в бюджетите на четирите селектирани града. Очаква се през следващите месеци Министерство на финансите да обяви с колко ще бъде подкрепена Европейската столица на културата, независимо от това кой град ще спечели.

Новините

Най-четените