Иран и водещите световни сили подписаха историческо споразумение, което донесе силни надежди за мир, но и доста подозрения. Техеран се съгласи да отвори своята тайнствена ядрена програма за международни наблюдатели, а в замяна икономическите санкции на Запада ще отпаднат за следващите шест месеца.
Победа за дипломацията, за Иран, за САЩ след 30 години замразени отношения - такива коментари идват от американските медии. Говори се за исторически пробив, предотвратяване на пагубна война и триумф на дипломатическите ходове пред силовите.
Най-лошото - сценарият за военен конфликт - изглежда поне отложено, ако не предотвратено. След половин година Иран и "шесторката" (САЩ, Великобритания, Германия, Китай, Русия и Франция) трябва да подпишат „финално" споразумение, което да гарантира, че Техеран никога няма да се сдобие с атомна бомба и да я освободи от бремето на вече непоносимите икономически санкции.
Не толкова бързо
След като еуфорията от подписването премина, тепърва предстои трудната част. Американската политическа действителност далеч не е толкова розова, тъй като предстои Конгресът да одобри обещанията на президентската администрация, а там не липсват скептици.
Причината - американските законодатели просто не вярват на ислямската държава, която винаги е твърдяла, че обогатява уран единствено за мирни цели - покриване на нуждите от електричество на населението. И някои от тях заплашват да обезсмислят усилията на Обама, като не одобрят свалянето на икономическите ограничения срещу Иран.
Със серия от интервюта държавният секретар Джон Кери опита да увери, че ислямската държава няма как да не спази поетите ангажименти, защото в противен случай ще бъде наказана с още санкции, които вече и без това осакатиха икономиката й.
Става дума за цялостен пакет от 7 милиарда долара - по оценки на Белия дом, които ще се върнат в иранската икономика, най-вече по отношение на износа на петрол, автомобилостроенето, търговията с ценни метали и други сектори.
Френският външен министър Лобан Фабиюс също коментира, че санкциите срещу Техеран могат да отпаднат най-рано през декември. „Необходимо е решение на европейско ниво. Очаква се това да стане през следващите седмици", допълни той.
Отделно от ЕС и САЩ, ООН също трябва да вземе решение за временно отменяне на санкциите. Единствено в Иран споразумението изглежда без опозиция. „Много съм щастлив от това споразумение. Надяваме се целият свят да разбере, че нашата ядрена програма е единствено за мир, а не за война", коментира жител на Техеран пред CNN. Иранските преговарящи бяха посрещнати с цветя и тълпи от хора, празнуващи по улиците.
Единственият недоволен
Израел остана с горчив вкус от сделката, определейки я като „историческа грешка". Премиерът Бенямин Нетаняху подозира, че Иран - големият му враг, който иска унищожение на еврейската държава - няма да е искрен по време на 6-месечния преходен период. Да не споменаваме дългите и объркани преговори със Северна Корея, чийто сценарий може да се повтори.
Израел е близък съюзник на Вашингтон, но в случая с Иран историята има железни аргументи - американците организираха преврати, подкрепяха бруталния режим на Саддам Хюсеин и изглаждането на ужасяваща полицейска държава, снабдяваха го с логистични съоръжения и химически оръжия по време на ирано-иракската война.
На практика сигурността в региона е сериозно разклатена, тъй като следовоенен Ирак рискува да попадне в нова спирала на насилие, Афганистан е нито стабилен, нито надежден регионален партньор, а Сирия кърви от три години в най-голямата хуманитарна катастрофа от Студената война насам.
Вълната на промяната
Хасан Рухани, новият президент на Иран, управлява от 100 дни, но вече върви към изпълнение на едно от предизборните си обещания - възстановяване на външната политика на ислямската държава. Това може да се окаже силен коз във вътрешната битка срещу хардлайнерите, включително и по отношение на укрепване на гражданското общество и човешките права.
Пробивът по отношение на САЩ не стана без благословията на аятолах Али Хаменей, който коментира след това, че „ядрените права" на Иран са признати от международната общност.
В миналото неведнъж духовните лидери на Иран твърдяха, че Вашингтон нарочно иска да държи държавата им слаба и зависима. От времето на Рейгън - и 444-дневната заложничестка криза в американското посолство в Техеран през 1979 г. - САЩ протяга ръце към Иран, но без резултат.
Барак Обама упорства и сключи сделка с опърничавата държава на аятоласите, въпреки съпротивата на Израел, Саудитска Арабия и вътрешната опозиция. Когато дойде на власт, Обама говореше за директни мирни преговори с Иран - и никаква нова война.
Да не забравяме, че това е страна с богати петролни залежи, сложна и силно развита разузнавателна мрежа, териториална близост до Китай, подкрепена от Сирия, „Хизбулла" и шиитски организации в региона. Към днешна дата временното споразумение е единствената победа, макар и не само негова, в региона на Близкия изток, коментира Al Jazeera.
Колкото до американците - те с последователност защитават дипломатическото решение на казуса „Иран", а не нова война. Далеч не е сигурно, че такава няма да има. Предстои да бъде извървян дълъг път, докато Иран и Западът си повярват взаимно. Но поне от миналата седмица насам този път води към преговори, сигурност и стабилност.
