Преди години бях на конференция в Амстердам, която си беше истинско вавилонско стълпотворение от журналисти. Там с огромна радост намирам македонката Марина, която работи в някаква телевизия в Скопие.
Зарадвах й се, все едно си открих сънародник и за следващите три дни си станахме най-добри приятелки. Холандската столица е едно много подредено и спокойно място, толкова много, че чак ти се плаче. Малко балкански безпорядък и гръмогласие винаги ти идват добре в такава ситуация.
В свободното от лекции време обикаляхме града и обсъждахме всичко друго, но не и колко романтична част от българската история е Македония и кои от нашите царе и интелектуалци македонците смятат за свои.
Повече ни интересуваха презентациите на конференцията, коя от нас е писала по-интересен материал преди да дойде и какво можем да направим с наученото тук, като се върнем по редакциите си. А, и за гаджета и банди ставаше въпрос, но враждите от историята ги бяхме оставили да почиват в мир.
Говорихме си на английски, но от време на време исках да й кажа нещо за лютеницата или компота например и се сещах, че няма такива дума на английски. „Do you know what лютеница is?" - питам аз. „Да, да" - отвръща ми тя на чист български.
Така веднъж по вечерно време се озовахме в един от най-долнопробните кофи-шопове на града. Все пак сме от Югоизточна Европа, спим в евтини хотели и нямаме много евро за трева. Заговорихме се с бармана, който ни пита откъде сме. Македония и България, казахме ние на английски. „О, аз съм от Турция!", ухили се до ушите той. „Баклава, баклава!" - отвърнахме ние. Така му се радвахме, все едно никога славяните от Балканския полуостров не са били под турско робство. „Hello, комшу!" - поздравихме го и двете. Той ни каза, че след малко ще дойде и неговият „girlfriend". А гърлфреднът се оказва... сръбкиня. Страшно парти стана.
Бяхме се събрали почти целите Балкански съединени щати. Доволни да се видим насред големия стар, подреден и цивилизован европейски град. И никаква неприязън нямаше у нас към другия. Ние бяхме най-обикновени лежерни градски хора. Сближаваше ни това, че всички до един знаехме какво е лютеница, компот и баклава насред всичките тези фалафели в Амстердам. (Много фалафели, много шиш-таук, много нещо. Като навсякъде в Западна Европа.)
Днес се чудя дали да не се обадя на Марина да я питам каква е тази история с мегаломанските статуи из Скопие. Първо Александър Македонски като основател на нацията. Сега пък и цар Самуил, техен цар... Но ми е неудобно да зачеквам тази тема с нея, за да не разваля хубавия спомен от кофи-шопа. Какво я интересува? Пък и мен, да си призная. Това не е нашият свят. Нашият свят прилича повече на онова събиране на балканците насред Амстердам.
А пък и цар Самуил вече съм го делила с други македонци и стана доста грозно. Преди още повече години с моя приятелка от гимназията и двама македонски студенти по право, които открихме на плажа, щурмувахме дискотеките на Несебър и Слънчев бряг. С тях общувахме всеки на собствения си език и се разбирахме идеално. Докато танцувахме и нямахме възможност да си говорим заради силната музика - беше също така приятно, както в кофи-шопа в Амстердам. Но един ден седнахме да обядваме, решихме, че е време да проведем някакви разговори, не само да подскачаме по дансинга. И тогава стана страшно.
Те първи започнаха. Бедата беше, че се оказаха много начетени и подковани, а пък ние с моята приятелка не се интересувахме нито от история, нито от политика. Откъде го измъкнаха тогава този цар Самуил, вече не помня. Ние се зарадвахме, че знаят историята ни, а пък те се обидиха, че наричаме Самуил „наша история". Ех, като се ядосаха! Като изпъкнаха вените на шията им и като закрещяха...
Тогава за първи път с почуда установих, че и Братя Миладинови, и Вапцаров, и Яне Сандански, и Даме Груев и който се сетите още прочут българин от югозападния регион - всичките били македонци, дето българската комунистическа пропаганда си ги била присвоила. Дори Паисий Хиледнарски! А това, че написал „История Славяноболгарская", пак било комунистическа манипулация.
Чакайте бе хора, Василий II, дето се е бил със Самуил, е наречен от трети, независим източник „Българоубиец", задето ни ослепил войската. Значи Василий се е бил с българи, не с македонци - опитах се да мобилизирам аз беглите си познания по история и сравнително силната си логика. Пък и какво ми пука, дайте да ходим да танцуваме. Нищо не помогна. Платихме сметката, обърнахме се мълчаливо в две различни посоки и лятното ни приятелство свърши.
И сега на същия този Самуил, дето го размазал Българоубиеца и изпуснал страната изпод византийска власт, македонците му вдигат паметник насред Скопие. Толкова голям, колкото ние не сме направили на основателя Аспарух, строителя Омуртаг, покръстителя Борис и победителите Симеон и Иван Асен II. Само че паметниците понякога не са просто памет, а фалически знаци на надменната власт. Но могат да бъдат и бизнес, и манипулация, и имперско високомерие. Затова не трябва да се взимат насериозно.
В родния ми град Пловдив насред разкопания римски стадион на Джумаята - емблематично пловдивско място, се издига едно мижаво паметниче на дядото на македонската нация Филип Македонски. Той за малко да скара пловдивчани и много изложи навремето кмета, дето разпореди да го построят.
През 2004 г. тогавашният градоначалник Иван Чомаков гръмко обяви, че ще прави паметник на бащата на Александър Македонски, защото община Солун дала на община Пловдив 30 000 долара и поръчала с тях да вдигнат статуя на точно този човек. Пловдивчани не го искаха, а още повече се изнервиха, когато започнаха да питат как точно са изхарчени парите и дали нещо не е присвоено и откраднато. А Чомаков се изнервяше повече и от тях, когато почнеха да го питат за фактури.
Имало е период, в който Филип Македонски е бил прекръстил Пловдив на себе си - Филипополис. Но това е само частичка от хилядолетната история на един от най-старите градове в Европа, който е връстник на Троя. И на пловдивчани никак не им се иска заради едни 30 000 долара да им натрапват някой за основател.
И само 7 години по-късно се оказа, че областната управа иска да мести паметника, защото пречел на реставрацията на римския стадион, за която сега пък Норвегия отпуснала 750 000 лв. От тях 5000 по план били заделени за махането на нежеланата от града статуя. Разни управници, разни идеали. А пловдивчани са все така нехайни за дребнавите им битки, които често се водят и през паметници. Прекалено древно място обитават, за да се впечатляват от такива битовизми.
Но пък докато се случваше всичко това около Филип в Пловдив, в Скопие изникна паметник на сина му Александър. И на Самуил. И до 2014 г. правителството е планирало да построи още символи на промакедонската пропаганда в хубавата им столица. Да не мислите, че подбудите са по-различни от тези, с които бе побит Филип Македонски насред римския стадион на Джумаята? Или мотивите за вдигането на Альоша на Бунарджика, паметника на Съветската армия на пъпа на София? Всеки политически манипулатор си гони интереса, който няма нищо общо с интереса на обикновените хора.
Лошото е, че тези дребни партизанщини могат да станат опасни мегаломанщини и някога ми развалиха лятната почивка на морето. Заради тях не можахме с едни мои македонски връстници да си поделим цар Самуил и престанахме да танцуваме заедно, макар да ни беше приятно. Да си бяхме говорили за баклава, компот и лютеница, а не да дърпаме историята като късо одеяло, което не стига за двама.
Години по-късно в Амстердам си бях научила урока. И с балканските ми приятели в кофи-шопа предпочетохме да се зарадваме на еднаквостите си, вместо да си образуваме омраза заради някаква си овехтяла пропаганда.
Та нека вдигат паметник на Самуил в Скопие. Аз не смятам да се впечатлявам и вълнувам от това. Имам най-сериозно намерение да продължа да си живея на Балканите с комшиите от всички околни страни в същия дух, в който си прекарах времето в кофи-шопа в Амстердам. Защото когато общуваме лично, като хора - всичко е наред, само разбирателство и близост. Но тръгнем ли да контактуваме през амбициите на разни политици, на които не им пука за нас - ето ти го проблемът. И се питам - докога ще им се връзваме?
До Белия татко: Явно се възбуждаш като ме обиждаш. Няма страшно -извращения всякакви. Но ми спести патетиката си. Щяла съм да отвратя един приятел на България. Не ме разсмивай. 20 години България е толерантна към типично детските ексцесии на така наречените макидонци. Те обаче вместо да узряват, все повече се пъбаркват, защото започват да си вярват, че са прави, че след като няма санкции, могат да си разиграват коня. В политиката няма приятелство, Бели татко, има интереси, а втренчването на Македония в измислената си псевдомитология, вече не ни върши работа, особено откакто шиптърите я превземат, бавно, но сигурно. Прочетох много внимателно какво е написал Игор. Част от думите му не са лишени от логика и добронамереност, но в политиката няма как и вълкът да е сит и агнето цяло. В политиката един жест, трябва да е съпроводен от съответния жест. България призна Македония, но псевдодържавицата вместо да оцени жеста, взе да ни показва среден пръст. С две думи, изпуснахме правилното възпитание на детето, сега ще трябва да го превъзпитаме. Лошото е, че нямаме политици, способни на истинска стратегия. Не зная доколко знаеш история, но явно не се интересуваш от сегашна такава, иначе щеше да знаеш, че нашите шебеци, политиците НИ, на няколко пъти се уплашиха да приемат някои конкретни предложения на гърците за Македония, защото много ги беше страх, че ще ги накажат господарите им от Белия дом. П.П: И забележи, че за разлика от теб, не те обиждам.
Абе, мило дете, ти не помниш ли как в статията за евтаназията те защитих? Не изпитвам никакво удоволствие да те обиждам, напротив. Харесвам те, когато си права, и не те понасям, когато се понасяш на сърфа на емоциите си. Прости ми, аз съм мъж, не разбирам емоциите. Мисли логично. Кога в този форум си чела мнение на македонец? Ето, идва един човек. Той е безкрайно добронамерен към българите. Благодари ни, че сме признали първи държавата му - което е така. Ние първи ги признахме. И след това казва, че не иска да се рови в политически борби и проганди. Иска да ни е приятел. Точно същото разказва и авторката на тази статия. Че когато си говори с македонци за политика - не става. Когато се освободят от политиката - българи и македонци се разбират. Какво не разбра от това и защо искаш да дълбаеш, където не бива? То е все едно мъжът ти да ти признае, че ти е изневерил, ти да му проситиш, но след това години наред да му вадиш това събитие, за да го накараш да изхвърли боклука точно по времето, в което дават по телевизора Шампионската лига. Ами не е човешко това. Знай си историята. И аз си я знам. Ама работи за разбирателството. Не за конфликта.
My Majesty,не съм екстрасенс,за да си представя твоя син силует с очертание на анимационна котка като привлекателна жена,която би възбудила някого,а общуването ти е отвратително.Понятие нямаш от етика и дипломатичност,поведението ти е улично-махленско-"аристократично. Та ти и за духачка не ставаш.
Ахааа, разбрах, за да върви трафик към сайта, аз трябва да казвам на черното бяло Разумните хора, Бели татко, не се разбират с недомлъвки, нито по заобиколен начин. Сяда се, спори си, излагат се фактите и доказателствата, стига се до истината и се взема принципно решение. Заобикалянето на проблема не го решава, отлага го. Има два вида жени, първия вид се примирява и приема изневярата - смята я за нормална, вторият вид не я приема, просто защото не приема глупостите, че на мъже му било вродено,бил ловец и т.н. Ако ме иска, ще се контролира и ще си сваля гащите само пред мен. Иначе аз не го искам. И аз не съм сляпа за чуждата мъжка красота и дадености, но като съм с един човек съм с него и не мога да го направя за резила.
@My Majesty: Пријателке, поентата на мојот пост беше дека сакам да и одадам признание на авторот на овој преубав и вистинит текст. Вистината не е во политиката, вистината е во реалниот живот. И доколку јас и ти можеби некаде се сретнеме како на пример во АМстердам верувај ми дека последното нешто за што ќе зборуваме е политиката!!! Напротив и мене и тебе ќе ми е помило да зборуваме на јзик кој го разбираме отколку да “кршиме“ раце со некој Французин или Грк... а тоа дали Самуил е мој или твој ич не ми е гајле и ништо нема да ми смени во животот. Мојот идентитет е мој идентитет. Никој не може да ми каже како да се викам и како да се чуствувам. Мојот прадедо беше роден 1895 година во Кукуш (Грција) , бил тепан и затваран од Србите во 1922 година затоа што се кажувал дека е Македонец, во 1941 бил тепан и затваран од Бугарите затоа што се кажувал дека е Македонец...верувај ми коренот не можам да го заборавам ... и да и тој го зборувал овој јазик на кој сега ти пишувам. Но немам ништо против Бугарите ниту Србите ниту Грците туку имам против политиката која за ситни гласови добиени на националистички основи сака да остане на власт за да може на крајот од мандатот да си замине од удобната фотелја со некое милионче евро повеќе на контото... а јас и ти пак ќе биеме обична ракија ... Твојот револт кон политиката на македонските власти е наполно оправдан и можам да го разберам, затоа што и покрај тоа што први не признавте нашите власти повторно и повторно и повторно брзаа да си подадеме рака со српските служби заборавајќи дека истите тие служби (НЕ СРПСКИОТ НАРОД) имаат најголем интерес да се тепаме со Албанците, а оние кои можеби ни мислеа арно ги заборавивме. Но и самата кажа дека во политиката нема фер па и затоа не треба да се лутиш затоа што можеби сме ве подзаборавиле... Поздрав до Белијот Татко, твоите постови се одраз на вистински човек и пријател и би ми било чест да седнам со луѓе како тебе
Игоре,хареса ми твоя отзив,искрен,честен,приятелски,да пием по едно.На здраве!
До Igor: Виждам, че ти си консенсусна личност и имаш критичен поглед към голяма част от безобразията на нашите и вашите политици. За историческа истина още обаче с теб не можем да спорим, защото за нея човек трябва да е готов да се откаже от някои заблуди. Но това не става насила. Благодаря за добрия тон.
Игоре, искам да те поздравя с тази песен - един българин и една македонка пеят песен, която никога няма да деля с теб. Тази песен си е наша, балканска. http://www.youtube.com/watch?v=3Rj4LFxWPv0 Брат, винаги си добре дошъл в България. Харесвам македонци като теб.
@sake Епа да пиинеме по една пријателе ... ама да не биде на “голо“ нека биде со добра шопска ракија @белија татко Многу ми е драго што голем дел од Македонците и Бугарите делат исто мислење. Имам неколку пријатели Македонци кои живеат во Софија и кои работат таму и од нив слушам најголем дел убави работи за Вас, се надевам дека така и ќе остане и дека во иднина ќе имаме прилика да седнеме заедно @my majesty Во историја не сакам да се мешам. Сакам да ја читам но останувам само на читање. Мислам дека тоа е една иста приказна раскажана од повеќе усти и на крајот истата приказна завршува на друг начин од секоја уста. Имаш право да мислиш дека сме “однародени блгари“ или дека сме “един народ вав две држави“ и јас го ценам твојот став но не се сложувам со него. Навистина не гледам како мислиш со факти да ми докажеш дека не сум она што сум!?!?!? Историјата не е математика за да на крајот ставиме знак на равенство... Дали си читала српска историја??? Јас сум ја читал и сум ја учел... се разликува и од нашата и од вашата и според неа на пример тие се вистинските победници... 2 + два=4 ... ама и два + 2 = 4 На крајот се се сведува на човекот, се почнува од човекот и се завршува со него... сакам да ти кажам дека без разлика кој какви ставови има и кој што мисли за одреден проблем секогаш е битно да го цениме различното ид а се научиме да живееме со тоа така и животот ќе ни е поубав и поинетересен
Игоре, когато имаше в България Music Idol и там участваха великолепни македонски певци. И накрая останаха една българка и един македонец. Аз, дето съм българин, гласувах за македонеца, щото беше много по-добър певец. А всички си мислеха, че ние ще гласуваме с национализма си. Нищо подобно. Много харесвах аз македонския певец, беше по-добър от нашето момиче.
Хубава статия. Поредното доказателство че няма такова нещо като "етническа нетърпимост" по default. Тя винаги е подклаждана от заинтересовани страни. Жалко е че толкова много хора биват манипулирани по толкова елементарен начин.
Е, това, което османците за 5 века не го постигнаха, любимият на повечето коментиращи тук Коминтерн го постига. Обречена територия, с още по-обречено народонаселение. Заличиха ви критичното мислене, изличиха стремежа ви да търсите истината, подмениха ви чипа без дори да се усетите. Комунистката го е написала в заглавието - Съединени балкански щати. И Еленка -губернатор на туземното население. Ми що пък не, всяка държава си има времеви лимит, явно ни е дошло времето да дърпаме шалтера.
Дядо Саке, много искам да те видя след година-две ,прекарани сред твоите така любими "братя", дали ще пееш същата песен!Само леко да ти подшушна, че докато ти таиш такава братска обич и любов към тях, те те МРАЗЯТ. Мразят те, защото си "бугарин", защото не си като тях, и защото това най-добре умеят!!!
@sailor: Никој никого не мрази, тоа е само поради тоа што доволно не се познаваме само заради предрасудите створени во минатото. Дали некогаш си имал некаков проблем од македонците??? Дали мислиш дека држава од 2 милиона народ може некако да прави проблеми на Бугарија или Грција или Србија кои имаат по 8-10 милиона народ и кои се по 4-5 пати поголеми од Македонија? Што може Македонија или Македонците да направат за да изведете заклучок дека ве мразиме... да ве нападнеме или да ве освоиме Не сакам да солам памет тука или да се правим дека сум како некој обединтел па да убедувам некого дека не го мразам или го сакам... Еве една моја лична историја: Се до 1996 година никогаш не имав можност да запознам Албаец и кон нив гледав со презир и злоба. КОга во 1996 отидов да студирам во Скопје запознав еден човек од Тетово кој беше албанец и со кого се дружевме 5 години. Заедно пиевме, јадевме, излегувавме. И тој беше ист како мене млад човек со свои идеали и свои цели во животот и не му пречеше што сум Македонец нити пак на мене што тој е Албанец. Сакам да кажам и дека моето мислење кон албанците се смени затоа што стана јасно дека разликите се во политиката а не во луѓето ....
Защо Игор и Белия татко не се вземат най-накрая, че да мирясаме всичките?