От началото на българския бунт изминаха 45 дни. Какво бе най-важното в досегашното развитие на протестната вълна? И какво би трябвало да направят протестиращите сега? Предлагаме Ви мнението на един германски експерт.
Николай Цеков разговаря с д-р Марко Арнд, шеф на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер".
Първите седмици на българските протести сякаш останаха незабелязани от чуждестранните медии. "Проблемът при медийното отразяване в Германия не е в пресата. Част от водещите германски ежедневници като "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" следят бунта от самото му начало.
Проблемът е в изоставането на телевизиите. Когато шествията са мирни, телевизиите явно не виждат поводи за широко отразяване на случващото се в София", посочва в тази връзка шефът на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" д-р Марко Арнд.
Що се отнася до случилото се на 40-ия ден от протестите, той казва: "С блокадата на парламента във вторник вечерта протестите достигнаха ново ниво на ескалация. Въпреки че блокадата бе мирна и пасивна, в такава ситуация полицията винаги ще бъде принудена да действа в полза на сигурността на работата на парламента. Такъв би бил случаят и във всяка друга държава от ЕС.
Само че полицейската намеса доведе до кървавите сблъсъци. Затова съветвам протестиращите да продължават по същия начин, по който се държаха преди този ден. Нека критикуват правителството мирно и с много хумор и креативност. Желая им също така да издържат."
Според д-р Арнд, истински важното в досегашното развитие на протестната вълна е поведението на президента Росен Плевнелиев. "Позицията и поведението на президента ме впечатляват и са достойни за голямо уважение. Решителните му изказвания в защита на правото на протестите на българите ясно сочат колко много неща не функционират нормално в България. Сега подобна позиция е много необходима за страната", изтъква германският експерт.
Две опасности пред България
Поредният дразнител за протестиращите се оказа предложеното от правителството увеличение на външния дълг с един милиард лева. "Смятам, че това всъщност е следизборен подарък за тези, които гласуваха за сегашната управляваща коалиция. Според мен тези пари ще бъдат използвани за мимолетни "социални придобивки", но не и за трайно подобряване на социално-икономическите условия в страната.
Този милиард няма да загроби България, но правенето на подобен тип дългове ясно показва тенденцията в цялостната политика на социалистическата партия, чиито приоритети са доста по-краткосрочни в сравнение с хоризонта на правене на бюджетната политика на която и да е дясна партия.
Освен това няма никаква гаранция, че който бърка по този начин в "кацата с меда", няма да се изкуши да го направи отново и отново. А това представлява сериозна опасност не само за балансирания досега в България бюджетен дефицит, но и за общата финансова стабилност на страната", отбелязва д-р Марко Арндт.
Той съзира и друга опасност за България, този път насочена към бъдещата представеност на протестиращите в едно ново Народно събрание. "Фейсбук не е партия и затова горещо препоръчвам на хората, които се организират и участват в протестите, да помислят за някаква форма на политическо представителство. Защото в противен случай по ирония може да се потвърди тезата на сегашните управляващи, че "едни нови избори няма да донесат някакви промени".
За какви промени всъщност ще може да се говори, ако след евентуалната оставка и последвалия вот, хората, които са успели да постигнат своята цел за свалянето на сегашните управници, отново не получат някакво реално участие във вземането на решенията за бъдещето на тяхната страна и техните деца?", пита риторично в заключение шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
Германско решение за България?
Той смята за неуместни критичните реакции на управляващите в София по повод изявленията на посланиците на Германия и Франция за положението в България. "България стана членка не просто на един съюз, а на семейството на европейските народи. Изглежда обаче, че за шест години европейско членство българските правителства не са осъзнали, че вътрешната им политика е част и от вътрешната политика на Евросъюза.
Затова намирам за абсолютно нормално живеещите в общия европейски дом да изказват становища, когато виждат, че нещата при новата съседка не вървят добре. Ето защо безусловно се присъединявам към декларациите на германския и френския посланик", декларира шефът на софийското бюро на германската фондация.
Д-р Арнд коментира и една друга актуална българска тема: "Опитах се да се запозная подробно с българското изборно законодателство и да го анализирам. Да си призная, оказа се много сложна материя. За разлика от българския кодекс, германският избирателен закон е по-честен спрямо избирателите, тъй като дава по-големи шансове на по-малките партии."
Според германския експерт, рискът при приложението на германския модел в България се крие в усложненията при съставянето на правителство, защото в такъв случай в парламента ще влизат повече партии.
"Смятам обаче, че проблемите в България не могат да бъдат решени като с магическа пръчка само с един нов изборен кодекс. Защото институциите в страната например днес могат да се нарекат демократични, но не такова е положението с елитите, където промяна през последните 23 години практически почти няма. А това означава, че новите демократични институции остават кухи, те не са изпълнени с живот.
Именно това е причината очакванията на протестиращите в България да се разминават с действителността. Ето защо от предишните социални протести българите преминаха към протести за ценности, нужни на цялото гражданско общество", констатира германският експерт и добавя, че след смяната на системата от диктатура към демокрация, в България сега трябва да се състои и смяна на елитите, за да дойдат хора, които да прилагат европейски норми в българската политика.
