Преди дни в Швеция, либерални и LGBTQ активисти се озоваха в ситуация да протестират срещу гей-парад само защото организаторите са от дясното политическо пространство и най-вече защото планът беше този път прайдът да мине и през имигрантския квартал в северен Стокхолм. Около 75 % от населението там е съставено от мюсюлмани, които, както знаем, никак, ама никак, не обичат гейовете и техните паради.
И така, по „Скалата на привилегията", към която ще се върнем по-късно, вярващите в исляма се оказаха по-назад от хората с различна сексуална ориентация. Либералните шведски активисти и „сошъл джъстис воини" не очакват от мюсюлманското малцинство толеранс към гейове и лесбийки и смятат, че организирането на прайд на „мюсюлманска територия" е проява на расизъм.
Да, правилно чухте - расизъм.
Според тези хора ислямът е раса, а здравословното желание всички общности в Швеция да приемат хората с различна сексуална ориентация и техните права е равно на терор върху, хм, как да го кажем - „специфичните културни особености на виктимизирани религиозни малцинства".
В крайна сметка прогресивните активисти, сред които и представители на LGBT общността заплашиха с контра-шествие (звучи ли познато?) срещу гей-парада, който не трябвало да минава през мюсюлманския квартал „за да не ги дразним". Очевидно във „виктимизационния индекс" (изфабрикувана либерална глупост) мюсюлманите имат предимство пред гейовете и са по-репресирани. Затова получават златен медал от „Олимпиадата на потиснатите".
„Олимпиадата на репресираните" е мултикултурно, постмодерно състезание за професионални жертви на патриархално потисничество, расизъм, сексизъм, културно присвояване и, разбира се, ислямофобия.
Непоносимите хаштаг активисти дори заявиха, че „расисткият гей парад" трябва да бъде забранен от властите, а организаторите му заслужават арест. Помислете малко върху това. Попийте тези мисли.
Състезанието от кръговете на „Олимпиадата на репресираните" продължава в САЩ с все по-странните действия на движението #BlackLivesMatter, вдъхновено от няколко случая, при които невъоръжени чернокожи мъже бяха убити от полицаи по време на конфронтация.
Сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс, демократичен социалист и активист за граждански права от 50 години, участвал в шествията на Мартин Лутър Кинг, е систематично обвиняван в „бяла привилегия" (да!) и расизъм, и е тормозен от двайсет и няколко годишни шумни активистки на хаштаг движението #BlackLivesMatter по време на своята кампания за президентските избори в САЩ догодина.
На два пъти той беше прекъсван по време на реч и буквално изместван от подиума от бесни млади дами, които излизаха на сцената и обвиняваха всички присъстващи граждани, които нямат афроамерикански произход, в расизъм и „бяло превъзходство".
Бърни доброволно и смирено се изместваше встрани, изчаквайки активистите да обиждат на спокойствие. Но това не беше достатъчно. Те искаха от него да рецитира имената на всички чернокожи жертви на полицейско насилие от последните години, а ако някой дръзне да спомене пред тълпа на #BlackLivesMatter, че все пак „всички животи са важни", то той автоматично е освиркан и етикиран като гнусен расист.
Пак от САЩ е най-комичният скорошен пример за „Олимпиадата на репресираните".
В левия политически спектър се натрупаха мнения на коментатори, които осъждат и се възмущават от модният тренд бели жени да си правят афропрически. Съвсем на сериозно и в съвсем (уж) легитимни медии това беше обявено за „културна апроприация". С други думи за присвояване на характеристика на репресирана малцинствена група, което си е жив и дишащ расизъм.
И обратно - чернокожите жени, които си изправят косите са определяни от същите тези коментатори като жертви на доминиращата бяла култура и натиска да изглеждат по определен начин. Т.е, каквото и да става, белите са лоши, а малцинствата са потиснати жертви.
Тези три удивителни примера за развод с критичното мислене са само малка част от мазохистичната мозайка на съвременния либерализъм. С потрошен морален компас, мотивирани от емоции, вина и възмущение, мразещите Запада западни интелектуалци, преподаватели, студенти, журналисти и активисти изграждат потресаващо погрешен и отдалечен от реалността наратив.
Един паралелен свят, в който чувствата са по-важни от фактите, а етикети като „расист", „сексист" и „ислямофоб" са достатъчни да прекратят всяка рационална дискусия преди да е започнала.
В земята на мекия расизъм на ниските очаквания към малцинствените групи се прилага друг стандарт, защото никой не очаква от тях да споделят ценностите на секуларната демокрация, превърнала Западния свят в най-проспериращата цивилизация в човешката история. За днешните либерали в основата на всяко зло е „белият човек". Тероризмът е резултат от геополитката на САЩ и Израел, а религията няма нищо общо.
Ужасяващото третиране на жените в Близкия изток е културна особеност, а истинската мисия на западните феминистки е да изчистят компютърните игри и рекламите от сексистка образност.
Единственото заслужаващо внимание насилие в обществото е това, което полицаите упражняват върху чернокожите.
Статистиките нямат значение, фактите са политически некоректни и следователно ненужни и расистки, постмодернизмът и културния релативизъм владеят светогледа.
Само белите могат да бъдат расисти, само мъжете могат да са сексисти.
Удобен, моден свят на нонсенс, в който другото мнение е не просто грешно, а лошо, неморално, крайнодясно и трябва да бъде регулирано от властта.
Професорът по еволюционна психология Гад Сад е един от най-забавните критици и разобличители на съвременния прогресивизъм и обича да се гаври с идиотските идеи на днешните западни левичари. „На мен ми се разминава с някои по-остри критики към исляма и феминизма, например, защото по скалата на привилегията съм много назад - аз съм евреин от арабски произход с кафяв цвят на кожата и наднормено тегло. Не могат да ме пипнат".
„Политически коректните активисти имат вредни и заблудени идеи за езика и социалните отношения. Те създават професионални „жертви", които очакват, че никой няма право да ги обижда или да накърни идентичността им с думи. Това изгражда атмосфера, в която всеки стъпва на пръсти, внимавайки да не извърши углавно лингвистично престъпление.", казва още той.
Според бившия либерален политически апаратчик, активист и автор от Ню Ингланд Никълъс Гороф ставаме свидетели на вече ортодоксално, наложило се мислене в съвременното ляво, което той дефинира като нео-прогресивизъм. Според това светоусещане най-валидните и ценни гледни точки и перспективи в обществото идват от най-маргинализираните групи.
Оттам се поражда и тази „Олимпиада на потиснатите", в която всеки се опитва да покаже колко много е репресиран.
Никълъс твърди, че това е философия, вкоренена в емоциите и доминирана от идеята, че ако се чувстваш по определен начин за даден въпрос това е достатъчно легитимен аргумент за съставяне на мнение, равен по стойност на рационалното осмисляне на същия въпрос. Представителите на тази нова ортодоксалност взимат собствените си емоции и представи за идентичност и ги смесват с усещането за праведност, типично за всеки политическия активист, който се бори за кауза или промяна.
Най-опасната характеристика на съвременните прогресивни воини за социална справедливост и техния свят на професионални жертви и идентичности е твърдото им желание да ограничат свободата на словото.
Те лобират за прокарването на закони за „реч на омразата" дори в САЩ, проектирани с цел да зашият устата на всеки, който каже нещо критично за възгледите на либералните левичари и воини за социална справедливост.
Реч на омразата е тази, която не им харесва и която те сметнат за обидна. Оруелският ужас на цензурата, двумисълта, новговора и авторитарната дистопия се разиграва пред очите ни като фарс под формата на хаштаг активизъм и „Олимпиада на репресираните".
Да видим сега къде Вие се намирате по „Скалата на привилегията"
Вие сте бял хетеросексуален мъж? Отидете в ъгъла и се засрамете. Веднага! Вие сте носител на привилегия, расизъм и сексизъм, заради такива като вас светът е ужасно място!
Вие сте бяла хетеросексуална жена? Не прекалявайте с оплакването. Да, вие сте жертва на западния патриархат, но се наслаждавате на бялата привилегия и не може да оцените борбата на хората с различен цвят на кожата.
Вие сте бял хомосексуален мъж? Не е зле, но все пак можехте да не сте бял. И да не сте мъж.
Вие сте цветнокожа жена с нетрадиционна сексуална ориентация? За това говорим! Вие сте истинската жертва на дискриминация в репресивната бяла западна култура. Продължавайте борбата, Ние сме с вас, вече мислим за хаштаг.
Вие сте мюсюлманин? Бинго! Печелите! Извиняваме се за кръстоносните походи, Израел, войната в Ирак, американският империализъм и разголените жени в нашите страни. Обещаваме, че никога повече няма да рисуваме карикатури на пророка Мохамед!
О, извинявай, че пропуснах! Искаш ли кърпичка? Имам!
Докс,радвам се,че си доловил "тънкажа''в статията.Как "левите"нео-либерали щели да опропастят ''добрият'' неолиберализма като цяло. Да,ама словосъчетанието десен нео-либерал е класически нонсенс. Либералите винаги са били леви,крайно-леви и радикално леви,поради простата причина,че винаги са били изразител на всякакъв вид малцинствено мислене.Тяхна е заслугата да издигат малцинствата/от всякакъв вид/в култ и да създадат ефективен политически механизъм за постоянен натиск върху условното мнозинство,което е аморфно/неорганизирано/по дефиниция и много лесно за фрагментиране.На фона на тази фрагментация изпъкват рязко очертани,добре организирани малцинствени групи,които винаги могат да послужат за извиване на ръцете на управляващата партия или още по-добре-коалиция от партии.Според случая. Виждаш,че една шепа хора/БХК/от експерти,адвокати и обикновени еничари може да блокира цяла една държавна машина,а това е само логистичната част на малцинствените групи. Все пак,не мога да не отдам дължимото на Лебовски.Открехва завесата към нео-либералната ''кухня''.Няма как да забравиш думите на Гад Сад.... „На мен ми се разминава с някои по-остри критики към исляма и феминизма, например, защото по скалата на привилегията съм много назад - аз съм евреин от арабски произход с кафяв цвят на кожата и наднормено тегло. Не могат да ме пипнат". Не се занимавай със Свински.Той е малцинствена група от една биологична единица.Всъщност,не знам дали единицата прави група,но карай да е весело.Латентният не прощава на никого...
Да, Конспи, сигурно си прав. Понятията ляво и дясно вече са до такава степен размити, че употребата им в какъвто и да било контекст вече се оказва неподходяща. Аз винаги съм оприличавал дясното с една малцинствена група, обособена не на расов, религиозен или подобен признак /това тях въобще не ги интересува/, а на един друг - имотно-финансово-властови. Напливът към Европа от юг и югоизток вече придобива грандиозни размери. Явно някой от тази малцинствена група е преценил, че добрата, стара и изстрадала Европа трябва да страда още. За това и подготвят грандиозна патаклама. За да се случи тя, обаче, коренното население на Европа трябва да бъде подтикнато към това, защото се оказа, че в последните 30-на години то е станало много послушно, хрисимо и тихо. Но пак казвам - дано да бъркам /за патакламата най-вече/. Педи 2-3 години Путин направи официално изявление, като каза, че в Русия живеят руснаци и се говори руски език. Ако някой иска да работи, яде и живее в Русия, е длъжен да научи руски език и да спазва руските закони. Ако иска Шариат - да си вдига чуковете и да отива там, където това е закон. Тогава като се емнаха - леле-е-е, какъв диктатор, какъв сатрап, каква нетолерантност и т.н.. Сега гледам, че някои от коментиращите тук правят подобни на Путин изказвания /като кака Фридка, например/, т.е. разучават и репетират по новите партитури.
Като чета някои коментари се ужасявам от факта, че не е схванат смисъла на статията. Исках да напиша коментар но се почуствах репресиран от тъпотията излъчвана от някои коментари. Затова се отказах.
@Frida Добре казано.
Како Фридке, Нещо си се оплела май. Не бързай. Първо - би ли обяснила кой и с каква цел експлоатира възпитаваната от десетилетия толерантност на масите в демократичния запад и с каква цел? И това, видиш ли, предизвикало видиотяването на масите. Видиотяването е нещо, към което масите проявяват склонност навсякъде по света. Второ - "много шум за нищо" ли е на запад да застрелват от упор невъоръжени чернокожи, при това и деца? "Много шум за нищо" ли е през месец-два сблъсъци и метежи с полицията във Фъргюсън, примерно? А пък авторчето иронично подхвърля фразата "Единственото заслужаващо внимание насилие в обществото е това, което полицаите упражняват върху чернокожите". Сякаш иска да каже "Ае стига бе! Какво толкова! Голяма работа!" Аз поне така го разбирам. Трето - можеш ли да дадеш точни характеристики на "комунистическите тактики" /за последните 25-6 години/, на които определени кръгове на запад подражавали? Виж, како, всеки път се дърпам, когато усетя крайност, истерия или липса на усет за граници, за баланс.
лебовски, добре пишеш, ама си има достатъчно добри български думи за "секулярен" или "наратив"... някак си не е сериозно
При все че съм донейде съгласен с тезата в статията, написаното наистина е прекалено повърхностно. Типично за Хлебовски, всъщност - той никога не е разглеждал в дълбочина проблемите, по които пише. Иначе може би щеше да се сети, че #BlackLivesMatter в САЩ съществува отчасти заради разпасаната им полиция, която първо стреля, после пита и едва след това мисли. Особено ако става дума за човек от етническо или расово малцинство. Помним бунтовете в Балтимор тази година - започна се след (поредното) неоправдано убийство на негър от полицаи. С което, разбира се, не ги оправдавам. Бунтовете, де. Обаче за всичко си има причина. Може би и мюсюлмани/хора от арабски произход нямаше да подскачат, ако не ги приемаха по дефолт за терористи, кой знае?
Драконе, за арабите/мюсюлманите нямаше дефолт до Мюнхен 1972. Оттогава насам всеки нормален бял човек трябва да опъне 3 реда razor wire между тях и семейството си и имуществото си.
Човек, живял съм в съседство с мюсюлмани и не сме имали никакви проблеми. Хора от турски произход и с турски имена са идвали вкъщи, за да ми помагат за училище. Хайде да не ги поставяме всичките под общ знаменател, бива ли?
Како, Казах ти да не бързаш, а ти ... . Спокойно, ще ги разучиш новите партитури. Има време. Ами Русия, Унгария, Чехия, како, демонстрират именно това - че не искат да се самоунижават и никога не са правили изявления против толерантността. На това, обаче, т.нар. западни "демокрации" отвръщаха, че не били толерантни, полит-коректни, не били цивилизовани и т.н. Просто тия мантри вече си свършиха работата - т.е., съсипаха държавите и ги превзеха от вътре. Сега трябва да се вземат мерки пък малцинствата да не надигат глава много, защото ще пречат на новата власт. Е за това става дума и за това пише "големият" Лебовски. Вече се навлиза в друг етап. А относно тоталитаризма и дебатите ще ти кажа следното: За нормални и естествени неща, како, дебати не се водят. Виж, когато започнат да ги "дебатират", това е сигурна индикация, че нещо не е наред. Сигурна индикация, че извратеността отново надига глава. И, мола те, како, недей тука да намесваш ИДИЛ. Набий си в главата, че ИДИЛ е съзнателна креатура на САЩ, с конкретна гео-стратегическа цел - съсипване на Европа, Русия, а с това и проблеми на Китай.
Благодаря како Фридке! Друг едва ли щеше да даде толкова изчерпателни характеристики по мой адрес. Това с "повелителят на последната истина" ми хареса. За това и ти пък недей чак толкоз! Всичко най-хубаво, како Фридке!!!
Дракон с кисело зеле | 25.08.201523:45 Човек, живял съм в съседство с мюсюлмани и не сме имали никакви проблеми. Хора от турски произход и с турски имена са идвали вкъщи, за да ми помагат за училище. Хайде да не ги поставяме всичките под общ знаменател, бива ли? ................ Драконе, и аз съм живял на моменти при подобни условия, обаче... Начина на живот на мюсюлманите не се различаваше много от нашия - като се почне от облеклото, образованието, храната. Спазваха си техните обичаи и празници. Яли сме от техните курбани, ние ги черпехме с яйца по великден! В никакъв случай не бяха някаква капсулована общност - децата си играехме заедно, ходехме на училище заедно... По спомен имаше доста смесени бракове.
Драконе, не ни замайвай със сладки спомени за приятелство, добросъседство и мирно съвместно съществуване. Спомени за отдавна отминало време. Впрочем, добросъседски отношения е имало и между жителите на Батак и помашките села. Пасли си овцете по същите поляни, въртели алъш-вериш. До 1876г. В наше време ислямът все по-ясно осъзнава възвръщането на силата си, вече без оръжие. Налице е масова инфилтрация и капсулиране вътре в бялото европейско общество, подпомагана от ступора на това общество, което си напява мантрите и упорито отказва да погледне истината в очите. Съгласен съм, че 99% от арабите/мюсюлманите няма да се юрнат да колят, стрелят или залагат бомби. Но един процент стига. И те ще имат поне 10% ятаци, а останалите ще извръщат поглед ако случайно видят приготовления. И мирните и кротки съседи ще си казват "аферим, ашколсун, евалла" Помните ли пакистанския терористичен рейд в Бомбай през 2008. Половин година по-късно минавах оттам и прочетох в местен вестник, че труповете на бандитите още лежат в моргата, понеже местният мюфтия или аятоллах или каквато е там длъжността му отказва да ги погребе в мюсюлманските гробища, защото не били мъченици за вярата а най-долнопробни убийци. Докато не видим подобно отношение у всички, арабите/мюсюлманите са заподозрени по дефолт.
Дедо, още нямам трийсет години. Отдавна отминалото време не беше толкова отдавна. И благодаря, че потвърждаваш думите ми. Само дето процентите не са деветдесет и девет, а деветдесет и девет цяло и много деветки след десетичната запетая. Няма нужда тях да ги мерим със същия аршин, с който мерим престъпниците. Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна. Колко индонезийски религиозни терористични организации знаеш?