Как исках да се върна в България, но ми попречиха

Всичко започна преди 2 години, когато Eвропейската организация за изследване на насилието в психиатрията ме помоли да организирам симпозиум в България. Тогава имах възможността да се запозная с директорката на психатричната болница "Иван Рилски" в Нови Искър - д-р Цветеслава Гълъбова, която точно по това време беше направила документални филми за отчайващото състояние на болницата, с надеждата че ще получи разбиране и сътрудничество от Министерството на здравеопазването, за да бъдат преместени болните в друга сграда с по-човешки условия на лечение.

Симпозиумът така и не се състоя, но аз бях истински шокирана от условията, при които психично болни хора се лекуват в България. Оказа се, че директорката така и не получи желаното сътрудничество от страна на министерството, а аз направих отчаян опит да помогна като писах за ситуацията на г-н Юрген Шефтлейн, който работи към отдел "Психично здраве" в Европейската общност.

Той отговори че реформата в психичното здраве е национала отговорност и Европейската общност избягва да се намесва при определянето на национални приоритети, но затова пък има европейски фондове, които би трябвало да се използват за тази цел.

За съжаление, големият парадокс е, че такива проекти трябва да се финансират частично от българското социално министерство или това за регионално развитие. Но поради незаинтересоваността на бившите управници от належащите проблеми в психичното здравеопазване, тези европейски фондове не се използваха.

Чувал е нещо по въпроса

Затова когато бившият вече премиер на България - г-н Бойко Борисов, дойде на работно посещение и среща с български студенти в Хага през май 2011, аз използвах възможността да го попитам дали му е известно в какви условия се лекуват психично болните в Нови Искър.

Той отговори, че е чувал нещо по въпроса, но броят на психично болните с всяка година се увеличава и това струва много пари на държавата. Аз отговорих, че това не решава проблема и тогава той ме покани да се върна в България, за да помогна за реформата в тази област.

Когато аз реагирах с ентусиазъм на неговото предложение, той ми препоръча да изпратя автобиографията си на министъра на икономиката и енергетиката г-н Трайчо Трайков. (Преполагам поради факта, че здравният министър не присъстваше на тази среща).

Аз успях да се свържа със г-жа Милена Ценова, ръководителка на кабинета на г-н Трайчо Трайковq и тя ме увери че кандидатурата ми ще бъде препратена в здравното министерство. За съжаление, след една година не получих ни вест, ни кост от там, затова реших да припомня за моето огромно желание да съдействам с експертизата си, натрупана след 14 години обучение в Холандия за реформата в областта на психичното здраве, както и за обещанието на премиера.

Затова писах на заместник-министъра на здравеопазването г-жа Десислава Димитрова. Разбрах, че тя със сигурност е получила моето писмо, но отговор от нея така и не получих. С това ми стана ясно че политиката на бившия премиер за т.нар. интеграция на млади експерти от чужбина е пълна демагогия, заблуда за наивници, лов на гласоподаватели.

Българският експеримент

Тогава ми беше предложено да се включа към екипа "Психично здраве" с ръководител д-р Хинков към Националния център по общественно здраве и анализи (НЦОЗА) който се води експертизно звено към Министерството на здравеопазването, поради доброто ми представяне година по-рано в техен семинар.

Реших да се подложа и на този експеримент, затова отидох септември м.г. да преговарям с директора доцент Грива (бивш заместник министър). Той обеща да ме назначи на постоянен трудов договор, ако отида да си преведа и легализирам дипломите. И понеже аз милеех все пак за българското здравеопазване, отидох до Холандия, за да ми поставят апостил и платих една месечна заплата за превод и други разходи. Но за съжаление, обещаният постоянен договор така и не получих.

Първо бях назначена 3 месеца по заместване от декември 2012 г. и после още 2 месеца - пак по заместване, защото, по думите на директора - доцент Грива, нямало постоянни места. Много спорен въпрос, защото по време на временното ми назначаване, бившият зам.- министър от кабинета на ГЕРБ и бивш директор на НЦОЗА, д-р Минчо Вичев, беше зачислен като постоянен докторант към центъра.

Питам се каква е ползата за българското общество да инвестира в повишаване на експертизата на един бивш министър, който по закон трябва да се пенсионира идващите 2-3 години, вместо да бъде назначен един млад експерт който има желанието и експертизата да помогне.

Критерий за назначение: вуйчо владика от управляваща партия

Истината е, че няма полза за обществото, но не това е водещият критерий за назначава на нов персонал, както би трябвало да бъде във всяка държавна организация. Политически интереси и шуробаджинащина са определящите фактори.

Колкото до заплащането, което ми бе отредено, то беше унизително ниско, 10 пъти по-ниско от това, което получавах в Холандия за същата екпертиза, въпреки че България отдавна е част от европейската общност и това предполага донякъде изравняване на стандарта. Такова изравняване е видно, но по отношение само на разходите, но не и на приходите.

По изключение ми се плащаха 200 лева допълнително за докторантурата, тоест докарах ги до 600 лева нето доходи. Казвам по изключение, защото, за да са легитимни тези 200 лева освен превода на дипломите и техните заверки в МВнР, бе необходимо да преведа моята дисертация на български, за да я гледа комисия от български "експерти" и те да преценят дали докторантурата е валидна, за да се регестрира в НАЦИД.

Това, че дисертацията представлява пет публикации в елитни англоезични научни списания, които могат да бъдат намерени в интернет и че вече съм защитила дисертацията си пред чуждестранна комисия от 10 професора, истински експерти по темата, което се доказва от дипломата, не е достатъчно за българската бюрокрация. И докато на запад времето се измерва в парични единици, в България то е относителна величина, и хората очевидно нямат нищо против да ти губят времето - както и своето.

Самозапалванията - и реакцията на държавата

Моето временно назначаване съвпадна точно с трагичната поредица от самозапалвания в България. Необходими ми бяха доста усилия, за да убедя шефа д-р Христо Хинков (бивш зам.- министър), че е необходимо да се организира семинар за това какъв пагубен ефект може да има начинът, по който медиите отразяват самоубийствата.

На моята инциатива да подготвя подробна презентация за това какви са медийните практики в други страни, базирана на научни изследвания и доказателства, той каза, че това е излишно, защото екипът за няколко часа може да се събере и да сформира мнение по въпроса.

Тоест сформиране на експертно менение от национална значимост в България става за няколко часа, докато балъците от чужбина инвестират месеци да изследват този проблем. За щастие експертното правителство, сформирано от президента Плевнелиев, оцени необходимостта да се вземат спешни мерки за спирането на тази поредица от самоубийства и одобри моята презентация.

Семинарът, назован "Превенцията на суицидното поведение и ролята на медиите - практически утвърдени европейски и световни практики", се проведе на 10 април под егидата на Министерството на здравеопазването.

На този семинар шефът ме представи като презентаторката (изпълнителката), а не като инициаторката, но това бе най-малката липса на признание, защото след това бях подложена на сериозна екипна критика, че съм оставила граматична грешка в думата "героизъм". Но истината е, че не ставаше дума за граматичната грешка, а за самия героизъм, да не би да остана с погрешното впечатление, че имам сериозен принос за този успешен семинар.

Откъде идва тази злоба и завист у българина

Дори презентацията, която според шефа уж беше излишна в началото, и за която инвестирах толкова време и усилия, изведнъж стана екипна и аз вече нямах авторски права върху нея. Питам се откъде идва тази злоба и завист у българина, чувства се застрашен поради лична несигурност или поради това, че през комунизма ни заблуждаваха, че хората са равни като потенциал и права, с което потребността да се мачкат хората с по-прогресивно мислене е станала общоприета практика?

Какъвто и да е отговорът на този въпрос, практиката е пагубна, защото страната се нуждае именно от прогресивно мислещи специалисти, и по-малко от хора с политическа принадлежност, за да оцелее.

И понеже не желаех да тъна в постоянна мизерия поради ниските доходи, написах проект за изследване на насилието при психично болни хора и за развитието на превентивна програма. При финансирането на този проект, Европейскта общност цели едновременно да стимулира интегрирането на научни изследователи на нова месторабота, както беше в моя случай.

Условието е тези научни изследователи да бъдат интегрирани от институцията, където ще извършват изследването като доказателство за това е назначаването на постоянен договор. Написах този проект, защото получих обещание както от д-р Хинков, така и от директора на НЦОЗА доц. Грива, че ако получа финансирането, ще ми дадат постоянен договор (заради който първоначално си преведох дипломите, но така и не дойде).

При последния ми разговор с д-р Хинков, той каза, че вече няма постоянни позиции, но евентуално мога да говоря с директора и да му предложа някаква сума от полученото финансиране, за да ми уреди постоянен договор. На моят очевидно наивен въпрос не е ли достатъчно, че ще докарам нова експертиза, обществено полезна работа и популярност за института, д-р Хинков ми отговори, че директорът трябва да има лична облага.

Според мен това се нарича корупция, а и, доколкото знам, целта на Европейската общност не е да интегрира корумпирани директори в собствените им институции, а млади експерти от чужбина. Ето как изчезват европейските пари, без да бъде свършена необходимата работа.

Прекратявам опитите за интеграция

И понеже аз отказвам да следвам така дълбоко заложените работни принципи на демагогия, корупция, шуробаджинащина и бюрокрация, които са пагубни за страната, прекратявам и моите упорити опити за интеграция.

Защото, докато Европейската общност предоставя средства за интеграция на млади специалисти завършили в чужбина, въпросът е дали българските правителствени организации желаят и са готови да интегрират тези специалисти.

Очевидно е, че докато старата генерация не се махне от ръководните позиции, чието мислене и начин на работа е сериозно покварено от 45 години комунизъм и още 24 години псевдодемокрация, времена, през които тези "позлатяващи" за някои принципи на демагогия, корупция, шуробаджинащина и бюрокрация и други непрофесионални подходи успяха да залегнат дълбоко в основата на всяка държавна организация, поле за изява на млади чуждестранни специалисти в тези организации няма да има. Просто защото те не споделят тези работни принципи.

По стечение на обстоятелствата, разполагам с холандско гражданство, което ще ми осигури попътен вятър при отплаването от това блато, но истински съчувствам на останалите няколко милиона българи, които не могат да напуснат родината, за която толкова милеех и все още милея, защото, ако бъдем обективни, родината ни е прекрасна. А държавната система сериозно боксува благодарение на безскрупулни управници, целящи главно лични облаги.

За съжаление, от моето заминаване ще загуби най-уязвимата група от българското население, а именно хората с психични заболявания, защото трите съвместни проекта с професори от Англия и Швейцария, които изявиха желание за сътрудничество, няма да бъдат осъществени.

Цената

Без да осъзнаваме, цената, която българинът е принуден да плати, за да стане работна част от тази ръждясала машина, е много по-висока. Системата изисква да ръждясаш, тоест да жертваш някои морални принципи и ценности, за да се сработиш, което води до масов цинизм и апатия, емоционално изгаряне, особено когато се оказва, че и духовният водач - Българската православна църква, е въвлечена в безскрупулни игри.

Освен прогресивното обедняване на населението, това поражда чувства на страх, безнадеждност и безверие, а общество без морални ценности не е устойчиво на промените на времето. Неслучайно Гогол описва пълната бездуховност в Русия през 19 век и назовава романа си "Мъртви души". Както е казал Юлий Цезар "На някои хора душата им умира преди физическата смърт", а аз, както и много други млади хора, искам и имам правото да живея пълноценно и свободно в родната ми страна. Затова истината трябва да бъде казана, иначе положителна промяна никога няма да настъпи.