Всичко започна преди 2 години, когато Eвропейската организация за изследване на насилието в психиатрията ме помоли да организирам симпозиум в България. Тогава имах възможността да се запозная с директорката на психатричната болница "Иван Рилски" в Нови Искър - д-р Цветеслава Гълъбова, която точно по това време беше направила документални филми за отчайващото състояние на болницата, с надеждата че ще получи разбиране и сътрудничество от Министерството на здравеопазването, за да бъдат преместени болните в друга сграда с по-човешки условия на лечение.
Симпозиумът така и не се състоя, но аз бях истински шокирана от условията, при които психично болни хора се лекуват в България. Оказа се, че директорката така и не получи желаното сътрудничество от страна на министерството, а аз направих отчаян опит да помогна като писах за ситуацията на г-н Юрген Шефтлейн, който работи към отдел "Психично здраве" в Европейската общност.
Той отговори че реформата в психичното здраве е национала отговорност и Европейската общност избягва да се намесва при определянето на национални приоритети, но затова пък има европейски фондове, които би трябвало да се използват за тази цел.
За съжаление, големият парадокс е, че такива проекти трябва да се финансират частично от българското социално министерство или това за регионално развитие. Но поради незаинтересоваността на бившите управници от належащите проблеми в психичното здравеопазване, тези европейски фондове не се използваха.
Чувал е нещо по въпроса
Затова когато бившият вече премиер на България - г-н Бойко Борисов, дойде на работно посещение и среща с български студенти в Хага през май 2011, аз използвах възможността да го попитам дали му е известно в какви условия се лекуват психично болните в Нови Искър.
Той отговори, че е чувал нещо по въпроса, но броят на психично болните с всяка година се увеличава и това струва много пари на държавата. Аз отговорих, че това не решава проблема и тогава той ме покани да се върна в България, за да помогна за реформата в тази област.
Когато аз реагирах с ентусиазъм на неговото предложение, той ми препоръча да изпратя автобиографията си на министъра на икономиката и енергетиката г-н Трайчо Трайков. (Преполагам поради факта, че здравният министър не присъстваше на тази среща).
Аз успях да се свържа със г-жа Милена Ценова, ръководителка на кабинета на г-н Трайчо Трайковq и тя ме увери че кандидатурата ми ще бъде препратена в здравното министерство. За съжаление, след една година не получих ни вест, ни кост от там, затова реших да припомня за моето огромно желание да съдействам с експертизата си, натрупана след 14 години обучение в Холандия за реформата в областта на психичното здраве, както и за обещанието на премиера.
Затова писах на заместник-министъра на здравеопазването г-жа Десислава Димитрова. Разбрах, че тя със сигурност е получила моето писмо, но отговор от нея така и не получих. С това ми стана ясно че политиката на бившия премиер за т.нар. интеграция на млади експерти от чужбина е пълна демагогия, заблуда за наивници, лов на гласоподаватели.
Българският експеримент
Тогава ми беше предложено да се включа към екипа "Психично здраве" с ръководител д-р Хинков към Националния център по общественно здраве и анализи (НЦОЗА) който се води експертизно звено към Министерството на здравеопазването, поради доброто ми представяне година по-рано в техен семинар.
Реших да се подложа и на този експеримент, затова отидох септември м.г. да преговарям с директора доцент Грива (бивш заместник министър). Той обеща да ме назначи на постоянен трудов договор, ако отида да си преведа и легализирам дипломите. И понеже аз милеех все пак за българското здравеопазване, отидох до Холандия, за да ми поставят апостил и платих една месечна заплата за превод и други разходи. Но за съжаление, обещаният постоянен договор така и не получих.
Първо бях назначена 3 месеца по заместване от декември 2012 г. и после още 2 месеца - пак по заместване, защото, по думите на директора - доцент Грива, нямало постоянни места. Много спорен въпрос, защото по време на временното ми назначаване, бившият зам.- министър от кабинета на ГЕРБ и бивш директор на НЦОЗА, д-р Минчо Вичев, беше зачислен като постоянен докторант към центъра.
Питам се каква е ползата за българското общество да инвестира в повишаване на експертизата на един бивш министър, който по закон трябва да се пенсионира идващите 2-3 години, вместо да бъде назначен един млад експерт който има желанието и експертизата да помогне.
Критерий за назначение: вуйчо владика от управляваща партия
Истината е, че няма полза за обществото, но не това е водещият критерий за назначава на нов персонал, както би трябвало да бъде във всяка държавна организация. Политически интереси и шуробаджинащина са определящите фактори.
Колкото до заплащането, което ми бе отредено, то беше унизително ниско, 10 пъти по-ниско от това, което получавах в Холандия за същата екпертиза, въпреки че България отдавна е част от европейската общност и това предполага донякъде изравняване на стандарта. Такова изравняване е видно, но по отношение само на разходите, но не и на приходите.
По изключение ми се плащаха 200 лева допълнително за докторантурата, тоест докарах ги до 600 лева нето доходи. Казвам по изключение, защото, за да са легитимни тези 200 лева освен превода на дипломите и техните заверки в МВнР, бе необходимо да преведа моята дисертация на български, за да я гледа комисия от български "експерти" и те да преценят дали докторантурата е валидна, за да се регестрира в НАЦИД.
Това, че дисертацията представлява пет публикации в елитни англоезични научни списания, които могат да бъдат намерени в интернет и че вече съм защитила дисертацията си пред чуждестранна комисия от 10 професора, истински експерти по темата, което се доказва от дипломата, не е достатъчно за българската бюрокрация. И докато на запад времето се измерва в парични единици, в България то е относителна величина, и хората очевидно нямат нищо против да ти губят времето - както и своето.
Самозапалванията - и реакцията на държавата
Моето временно назначаване съвпадна точно с трагичната поредица от самозапалвания в България. Необходими ми бяха доста усилия, за да убедя шефа д-р Христо Хинков (бивш зам.- министър), че е необходимо да се организира семинар за това какъв пагубен ефект може да има начинът, по който медиите отразяват самоубийствата.
На моята инциатива да подготвя подробна презентация за това какви са медийните практики в други страни, базирана на научни изследвания и доказателства, той каза, че това е излишно, защото екипът за няколко часа може да се събере и да сформира мнение по въпроса.
Тоест сформиране на експертно менение от национална значимост в България става за няколко часа, докато балъците от чужбина инвестират месеци да изследват този проблем. За щастие експертното правителство, сформирано от президента Плевнелиев, оцени необходимостта да се вземат спешни мерки за спирането на тази поредица от самоубийства и одобри моята презентация.
Семинарът, назован "Превенцията на суицидното поведение и ролята на медиите - практически утвърдени европейски и световни практики", се проведе на 10 април под егидата на Министерството на здравеопазването.
На този семинар шефът ме представи като презентаторката (изпълнителката), а не като инициаторката, но това бе най-малката липса на признание, защото след това бях подложена на сериозна екипна критика, че съм оставила граматична грешка в думата "героизъм". Но истината е, че не ставаше дума за граматичната грешка, а за самия героизъм, да не би да остана с погрешното впечатление, че имам сериозен принос за този успешен семинар.
Откъде идва тази злоба и завист у българина
Дори презентацията, която според шефа уж беше излишна в началото, и за която инвестирах толкова време и усилия, изведнъж стана екипна и аз вече нямах авторски права върху нея. Питам се откъде идва тази злоба и завист у българина, чувства се застрашен поради лична несигурност или поради това, че през комунизма ни заблуждаваха, че хората са равни като потенциал и права, с което потребността да се мачкат хората с по-прогресивно мислене е станала общоприета практика?
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, практиката е пагубна, защото страната се нуждае именно от прогресивно мислещи специалисти, и по-малко от хора с политическа принадлежност, за да оцелее.
И понеже не желаех да тъна в постоянна мизерия поради ниските доходи, написах проект за изследване на насилието при психично болни хора и за развитието на превентивна програма. При финансирането на този проект, Европейскта общност цели едновременно да стимулира интегрирането на научни изследователи на нова месторабота, както беше в моя случай.
Условието е тези научни изследователи да бъдат интегрирани от институцията, където ще извършват изследването като доказателство за това е назначаването на постоянен договор. Написах този проект, защото получих обещание както от д-р Хинков, така и от директора на НЦОЗА доц. Грива, че ако получа финансирането, ще ми дадат постоянен договор (заради който първоначално си преведох дипломите, но така и не дойде).
При последния ми разговор с д-р Хинков, той каза, че вече няма постоянни позиции, но евентуално мога да говоря с директора и да му предложа някаква сума от полученото финансиране, за да ми уреди постоянен договор. На моят очевидно наивен въпрос не е ли достатъчно, че ще докарам нова експертиза, обществено полезна работа и популярност за института, д-р Хинков ми отговори, че директорът трябва да има лична облага.
Според мен това се нарича корупция, а и, доколкото знам, целта на Европейската общност не е да интегрира корумпирани директори в собствените им институции, а млади експерти от чужбина. Ето как изчезват европейските пари, без да бъде свършена необходимата работа.
Прекратявам опитите за интеграция
И понеже аз отказвам да следвам така дълбоко заложените работни принципи на демагогия, корупция, шуробаджинащина и бюрокрация, които са пагубни за страната, прекратявам и моите упорити опити за интеграция.
Защото, докато Европейската общност предоставя средства за интеграция на млади специалисти завършили в чужбина, въпросът е дали българските правителствени организации желаят и са готови да интегрират тези специалисти.
Очевидно е, че докато старата генерация не се махне от ръководните позиции, чието мислене и начин на работа е сериозно покварено от 45 години комунизъм и още 24 години псевдодемокрация, времена, през които тези "позлатяващи" за някои принципи на демагогия, корупция, шуробаджинащина и бюрокрация и други непрофесионални подходи успяха да залегнат дълбоко в основата на всяка държавна организация, поле за изява на млади чуждестранни специалисти в тези организации няма да има. Просто защото те не споделят тези работни принципи.
По стечение на обстоятелствата, разполагам с холандско гражданство, което ще ми осигури попътен вятър при отплаването от това блато, но истински съчувствам на останалите няколко милиона българи, които не могат да напуснат родината, за която толкова милеех и все още милея, защото, ако бъдем обективни, родината ни е прекрасна. А държавната система сериозно боксува благодарение на безскрупулни управници, целящи главно лични облаги.
За съжаление, от моето заминаване ще загуби най-уязвимата група от българското население, а именно хората с психични заболявания, защото трите съвместни проекта с професори от Англия и Швейцария, които изявиха желание за сътрудничество, няма да бъдат осъществени.
Цената
Без да осъзнаваме, цената, която българинът е принуден да плати, за да стане работна част от тази ръждясала машина, е много по-висока. Системата изисква да ръждясаш, тоест да жертваш някои морални принципи и ценности, за да се сработиш, което води до масов цинизм и апатия, емоционално изгаряне, особено когато се оказва, че и духовният водач - Българската православна църква, е въвлечена в безскрупулни игри.
Освен прогресивното обедняване на населението, това поражда чувства на страх, безнадеждност и безверие, а общество без морални ценности не е устойчиво на промените на времето. Неслучайно Гогол описва пълната бездуховност в Русия през 19 век и назовава романа си "Мъртви души". Както е казал Юлий Цезар "На някои хора душата им умира преди физическата смърт", а аз, както и много други млади хора, искам и имам правото да живея пълноценно и свободно в родната ми страна. Затова истината трябва да бъде казана, иначе положителна промяна никога няма да настъпи.
Много точно отразяване на българската действителност в аспект на държавната администрация и политика базирайки се на личен опит и асимилирайки симтомите на фундаменталното деградиране на материалната и душевна коректност и солидност.Стига се до заключението ,че въпросът е фуректно коректен и се нуждае от циркулация даваща правото на времеви генетичен резонанс с постигане на пълна промяна на въпростните проблеми и футуристични решения с подходяща хибридна рационалност доминираща сегашната изкривена представа за хармонична житейска дейност.
Д-р Ирина Георгиева разбирам болката ви. За съжаление България е прекалено пропаднала държава и една птичка пролет не прави. Не може да очаквате,че може да обзавеждате и градите къщата ако основите й са изгнили. Аз забелязах същата злоба, завист и отвратително отношение дори и от близки хора като направих голямата грешка да кажа колко пари получавам и със какво точно се занимавам. България става за 1-2 седмици почивка, да видиш роднините и да си заминеш от където си. Аз лично много се надявам нормалните да победят но те са прекалено малко а и с протестиране няма как да стане, трябва да се плаща с кръв. Колкото и да боли да си признаем ние не сме готови да се върнем и да плащаме с кръв в родината си защото сме свикнали на един по-добър и спокоен живот.
Не, че злоба или нещо. Мързи ги бееее.Мързи ги да работят, та две не виждат. Ако някой друг тръгне да се напъва и да инициира проекти, гледат да замажат положението, щото ще трябва и те да работят. Ако някой пък успее да свърши нещо, си присвояват заслугите щото хем ги мързи, хем им е кеф да ги четкат колко са работни. Тъжно, но факт.
Имам два проблема с тази статия: Първия - защо си мислиш, че точно ти си човека от който "тези" хора имат нужда, защо точно ти имаш подобни експертизи и поради каква причина, всеки учил някъде в чужбина си мисли, че България си умира за неговите знания и неговите знания са напълно приложими в една друга реалност (в случая в България) Второ - Вярвам, че не разбираш квинтесенцията на проблема - няма достатъчно пари, няма достатъчно кадри, няма разбиране на проблема от обществото. Най-тъжното е, че толкова сме освирепели от заблуди (нямаме пари, нямаме хляб, някой друг ни е виновен и т.н.) отнасящи се до нас, че напълно игнорираме хората с реални проблеми инвалиди, психично болни, сираци, бездомни и т.н. Напълно съм съгласен с мнението ти за корупция, "старите пушки" и безумната бюрокрация по всички нива. За съжаление хората в администрацията не се борят с това, а по-скоро се нагаждат, всички останали са в частния сектор и отново игнорираме проблема поради незнание или незаинтересованост.
stizi - по първия проблем - а защо пък да не е тя? Човек само с желание дори е по-добре от никой. Няма пари, няма неам кво си не е оправдание.С пари и баба знае.Друг е въпроса,че дори да се опиташ да направиш нещо винаги има поне десет изрода, които да ти сложат прът в колелата.
То и с пари е трудно, защото когато се намерят, комисионата започва от 30% нагоре. После идват договорите с фирмите на жените на местните велможи. При тези обстоятелства е съвсем нормално да няма пари. Колко хора или организации биха дали милион за някаква кауза, като знаят, че над половината няма да стигнат до целта?
Експертизата ,знанието дразни ,а и е опасно да се държат подобни хора в близост,понеже са персонална заплаха.Инициативността е равносилна на наивност ..........абсурдно нали.За жалост е така. Вече убеждението ми , че българите от чужбина не сме желани в собствената ни страна е твърдо.А не сме желани ,защото: -носим новото ,което би размърдало блатото -пречим на обикновените кариеристи и роднини ,с това че знаем и можем, иначе тук никой не би ни плащал, -ако ни дадат истински избирателни права бихме станали фактор при всеки политически избор, при това фактор ,който не може да се купи или манипулира А протестите какво биха променили ,не знам , искрено се надявам да променят нещичко ,но до момента на дневен ред не е поставен нито един важен проблем. Да речем либерализация на трудовия пазар, оптимизация на банковия сектор,оптимизация на съдебна система.................за здравеопазването да не говорим . Има грамади от работа ,които тепърва предстои да се свършат . Личното ми убеждение е ,че точно хората получили образование и опит в ЕВРОПА могат да помогнат .
Горката. Толкова ентусиазъм и инициаивност- за нищо! Много жалко! Много.
"Първия - защо си мислиш, че точно ти си човека от който "тези" хора имат нужда, защо точно ти имаш подобни експертизи и поради каква причина, всеки учил някъде в чужбина си мисли, че България си умира за неговите знания и неговите знания са напълно приложими в една друга реалност (в случая в България)" Отговорът е В статията, само трябва да се чете внимателно. Швейцарският и английският професор са щели да работят по общ проект с НЕЯ, и ТЯ е щяла да доведе европейски пари за интегриране на специалисти завършили в жужбина в родината си. ТЯ лично е получила уверения от България за постоянна работа, а не си е просто мислиля, че "някой си е умилар за нейните знания, само зашото била завършила в чужбина". Излъгали са я, че имат нужда от нея, имат нужда от парите кото ТОЧНО ТЯ е щала да им докара. А тъжното е, че ИМАТ НУЖДА ТОЧНО ОТ НЕЯ, но тя и тези които прочетат одисеята й.... няма да се върнат и да се вържат на такива популистки лъжи....
Абе, патриотарните мишоци или платени подлоги, кой ви излъга, че в България освен хубава природа, нещо друго си струва живеенето? Ако някой може да си намери прилична работа/и като заплащане/ навън, да пали с 200 и да не се замисля изобщо! Ще ви е ... и шовинистите дето се извъдихте. Ако толкова ви беше грижа за род, народ и родина, досега да са изклани поне два парламента и отдавна да сме се оправили, ама само във форумите ви има. Е, да, и за по кафенце или биричка на безидейните и безсмислени "протести". Шибан народ от злобни, комплексирани и лицемерни мишки!
Хейтър, по-кротко; по същество си прав, но не стигай в крайности; и ти си от тази нация, така че по-скоро кажи какво да променят, а то иначе само с декларации не става; [warning C4189: ... : variable is declared but not referenced]
>боксува Буксува! Сори, не се сдържах Прекрасна статия, поздравления за огромната енергия, която авторката е вложила в описаните обществено полезни начинания.
да го уеба........ абе хора, не мога да ви разбера! как може , учени пийпълс да разговарят с боко пъмпкина,че и на всичкото от горе,да си зарежат живота и да се върнат в бг заради тиквени оферти тъпо е...........
Д-р Георгиева, за поредн път установявам, че вероятно основния ни проблем е липсата на сговор. От лозунгът изписан на Парламента се възползват само групи и групировки с нездраво користни цели. Адмирации за положените усилия, но за човек с образование във вашата сфера, би трябвало да сте по-наясно от повечето хора, че една птичка пролет не прави. Единствения начин да променим нещо е да се съберем, да се организираме и така да се противопоставим на онези няколко хиляди, който наричаме олигарси (по същество това са няколко десетки души) и мутро-прослойката под тях (няколко хиляди). Като имаме предвид, че и те са разделени на кръгове и не се долюбват, да не кажа враждуват помежду си. Не е по силите на отделния човек да пребори структура изградена дори от 2-3-ма още повече, че обикновено това са хора във властови позиции или групичка за убеждаване в голям черен автомобил, немско производство....дори вече се заговори за обособяване на "сенчести служби", но това е повече в графата "копърка", както казват таксиджиите. Та изборът си е твой, може да обикаляш по света със знанията и уменията си, може и да потърсиш как да промениш нещо, вместо да търсиш реализация, но в този случай се плаща висока цена, съизмерима с продължителността на живота ни.
Слейтър, изобщо не се разграничавам от нацията! А ако по същество съм прав според теб, което предполага да си прочел и разбрал написаното от мен, то искането за пердложение не се връзва. С този народ промяната е невъзможна!