Ако трябва да използвам каламбури, бих казала, че българското образование е опасно наклонено като кулата в Пиза и е на още една PISA разстояние от пълно рухване.
Положението обаче не предполага словесни игрички.
Резултатите от оценяването, въведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, трябваше да предизвикат кратко смирено мълчание, последвано от категорични реформи.
Реформи, които ще сложат край на доизучаването на децата по частни уроци, прединфарктните състояния в дилемата дали детето ще влезе в ЕЛИТНА гимназия и превръщането му, на детето, в копирна машина за заучени фрази.
Вместо това родители, учители, синдикати и странични наблюдатели с носталгия по едно друго време и със съмнителен правопис влязоха в режим "Оправдания + обвинения".
Призът кой е по-по-най печелят синдикатите. Ако имаше инструмент, който измерва наглостта, то синдикат "Образование" щеше да го е строшил със становището си.
В него се излага тезата, че учениците от Сингапур, Китай, Ирландия и Естония едва ли ще достигнат тройка на българските матури, което може и да е вярно, но едва ли има нормален човек, за когото да е дори леко успокояващо.
А и, продължават от синдиката, така или иначе българското образование е контрапункт на онова, което PISA изисква.
Защо българското образование трябва да е контрапункт, а не да е в синхрон със световните стандарти, не става ясно от становището. Остава загадка и към какво, ако не към функционална грамотност и справяне с живота, се стреми това обучение.
Други сметнаха, че коренът на ниските резултати на тестовете е в липсата на достатъчно строги учители.
Е, вярно е, че по широкия свят има цели образователни системи, в които ученици и преподаватели си говорят спокойно и непринудено на "Ти" и на малко име като с добър приятел, а не като с вездесъщ и недостижим цербер. Нашата не е от тия, како Сийке.
Трети провидяха причината в смартфоните, които са прекомерно често в ръцете на подрастващите. Сякаш сингапурчетата и естончетата, китайчетата и ирландчетата все още си играят не с телефони и таблети, а с тамагочита и Нинтендо.
Дали в България е занижен контролът върху употребата на смарт устройства пък е тема на един отделен и много различен разговор, който няма много общо с PISA.
Четвърти, на свой ред, директно обвиниха международното положение и го заподозряха, че само иска да ни смачка самочувствието на велика нация.
След някой и друг ден обвиненията неминуемо ще свършат и ще трябва да погледнем жестоката реалност в очите.
Докато масово се гледа на децата на България като на апендикс, незнайно защо пришит към иначе мъдрото и начетено българско общество, промени са невъзможни.
"Те", както изразително и натъртено, с ясно разграничение казват и пишат някои, са и "ние".
"Те" не са друг човешки вид, различен от този на учениците в Сингапур, Естония, Швейцария...
И докато се оправдаваме и обвиняваме илюзорни явления и врагове, образователната система няма да помръдне наникъде. Няма и причина да го прави.
Министерството на образованието няма да прояви волята за реформи, ако знае, че след всеки шумен провал на международен тест няма да обвинят него, а някой друг - я смартфоните, я пандемията, я някоя конспирация.
Затова е наложително, не, дори е спешно да спрем с оправданията. Код червено е.
В противен случай след няколко години българските ученици няма да правят разлика между PISA, Пиза и пица.
И последните виновници ще са самите те.
