Година след началото на глобалната COVID-19 пандемия светът най-накрая се доближава до намирането на ефективни средства за борба със смъртоносния коронавирус. Вече се разработиха ваксини, като много от тях имат над 90% ефикасност.
И макар поне за момента тяхното производство и разпространение да вървят трудно, много вероятно е в близките месеци процесът по имунизация да се регулира и да стане по-ефективен.
В този контекст през последните седмици все по-актуален става и дебатът за въвеждането на т.нар. ваксинационни паспорти, които да действат като начин за отваряне на икономиките и връщане към нормалния живот.
Някои европейски държави са близо до въвеждането на подобна практика.
Унгарското правителство вече активно работи в същата посока, а британският външен министър Доминик Рааб заяви, че такъв документ може да бъде приложен като средство за достъп до търговски обекти. Дания и Швеция също е в напреднал етап на обсъждане и развитие на сходни планове.
Все още не е ясно обаче доколко полезни могат да бъдат ваксинационните паспорти.
На пръв поглед плюсовете от тях изглеждат очевидни.
Преди всичко те ще позволят на правителствата да упражняват по-ефективен контрол върху границите си и да ограничат възможностите за разпространение на вируса през пристигащите от чужбина. Това ще подкрепи също така страни като Гърция, чиито икономики в голяма степен са зависими от туризма и най-вече от броя на чуждестранните туристи.
В същата насока ще се отворят възможностите за много хора да работят и пътуват спокойно, тъй като няма да е необходимо да се съобразяват с COVID-рестрикциите.
Реално погледнато цели ключови бизнес браншове разчитат на облекчение на рестриктивните мерки - международен транспорт, самолетни компании, развлекателен бизнес - всички те в момента губят приходи и са готови да приемат ваксинационните паспорти, за да нормализират отново дейността си.
Тук някъде обаче започват да се появяват съмненията и аргументите против тази практика.
Преди всичко стои въпросът с изграждането на системи за такова нещо или поне някакви общовъзприети стандарти. Всяка държава е в различен етап от прилагането на ваксинационния си план (ако изобщо има такъв), а различните страни имат и различни процедури за одобрението на ваксини.
Казано с други думи, тук се появяват различни казуси, при които вие може да сте ваксинирани с определена ваксина, но тя да не е одобрена от съответната държава и в крайна сметка да не бъдете допуснати до нейната територия.
Така се създават условия за корупция и измами - немалко хора биха опитали да платят на властите, за да си осигурят нелегален достъп през границата.
Отварят се и различни възможности за фалшификаторите на документи, които ще открият нови полета за изява, възползвайки се от хората със страх от ваксини или невъзможност за достъп до тях. Така те стават потенциални разпространители на вируса с възможност да оронят доверието в системата на паспортите.
Съществува обаче и по-голяма опасност от това.
Ваксинационните паспорти дори и да проработят ефективно, неизбежно ще създадат условия за дискриминация на големи групи хора - онези, за които се смята, че имат имунитет и с пълен достъп до обществени и частни услуги срещу всички останали, които по една или друга причина все още нямат ваксина.
Последните може да бъдат и такива с желание, но без възможност, тъй като не са в рискова или приоритетна група. Така млади и здрави хора, които не отговарят на условията, ще останат изолирани и зависещи от ефективността на местната кампания за ваксиниране.
Оттук логично следва и нов риск - обществен натиск върху здравната система.
Ваксинационните паспорти могат да бъдат добър стимул дори за онези, които в момента нямат желание за ваксина. Ако обаче се окаже, че те са твърде много, в един момент може да се получи така, че здравната система просто да няма капацитет да отговори на търсенето.
Сега държавите се справят бавно и тромаво с разпределението на ваксините, а какво ли би станало, ако желаещите се увеличат многократно, стимулирани от привилегиите, които ще получат чрез един евентуален документ?
