Аз по едно време разправях как е разумно да се гласува сега за Доган и ако не бяха толкова хора, пълни с предразсъдъци и пияни по едноходовото мислене именно ние, българите, можеше да използваме т.нар. турска партия за наша изгода.
Без Доган официално начело това е невъзможно - вариантът отпада, но идеята (вече абстрактна) си остава забавна. Повечето хора у нас страдат от самонасажданата заблуда, че политиците предлагат някакви стоки и ние избираме - т.е. че има някаква взаимна полза. Като във всяка екосистема сме взаимно зависими, разбира се, но у нас политическите сили са деградирали напълно до грижа за собственото оцеляване и това на скритите си притежатели.
Постоянното разместване на пластове води до пълна деидеологизация и посвещение на съществуването им на търговски обмен между заинтересовани и предлагащи, само че клиентите не сме ние, а шепа едри потребители и неизбежните нови фигури, зараждащи се покрай политическите размествания. Всичко останало е театър в политическия живот, включително и национализмът, включително и малцинствената партия.
Такива процеси има навсякъде, но при нас бяха подкрепени от намерението (не ми се извърта езикът да го нарека план) на върхушките от социализма да мутират държавата, така че да останат водещи и въобще in control. Това доведе до крайности, доведе дори до там, че изпълнителите на редица замисли някак си се оказаха с повече власт, отколкото който и да е от сивите кардинали е имал намерение да им даде...
Би трябвало да сте забелязали всичко това, ако не сте, значи сте останали пушечно месо - статисти, бутани за жълти стотинки да проявяват ту емоции, ту убеденост в неща, които за тези, що ги организират, са просто пореден ход в използването ни в ролята на средство за пазарене между тях. За толкова време всички планове на миналото, които за мнозина са прекалено реални, са просто минало.
Такъв е животът - средствата се превръщат в причини, изпълнителите - в поръчители, и нищо не остава просто и лесно за планиране. В крайна сметка изборите в повечето страни в света са просто традиция, наложила се във времето на по-бавните комуникации, когато фокус е бил нужен, днес това изобретение за поддържане на вътрешния мир е вече заменено от постоянната индоктринация на медиите и социалното общуване.
Ние имаме шанс, у нас изборите все още значат нещо. У нас все още изборите могат да решат кой от играчите ще има един лост или друг и това не е без значение. Това би могло да се ползва, шанс, който американецът например няма, но все пак повечето от нас предпочитат да вярват в химерите на пропагандата и да се пристискват как няма да гласуват за "рязан", как тоя ограби държавата, оня е комуниС и т.н.
Никой от тях не е това, за което се представя, единственото сигурно нещо за политиците е стремежът им да използват държавата като средство за подобряване на позициите и дори директна печалба за съответните си бенефициенти и себе си. Никой опит да се проникне в това с честност не може да успее, системата е еволюирала достатъчно, за да не го допусне по нормалния ред, а ако недоволството е прекалено силно, нищо нормално няма да може да се случи.
В тая ситуация разумно за нашите интереси - на граждани без ламтежи да бъдем владетели, олигарси и милиардери - разумно е да клатим баланса на разнообразните интереси, завързани към политическата сцена. Изкарването на светло на играчи, които предпочитат да седят в кьошето, например може да има невероятен ефект - Доган нямаше интерес да бъде съществена партия, подкрепяна предимно от българи, ако получеше много повече гласове от желаното, дори вътрешният контрол в ДПС щеше да започне да се пука по шевовете от нахъсаните да използват възможността гладници.
Имиджът на самото ДПС пред стандартния му електорат щеше да се срине заради обезсмислянето на малцинствената му насоченост... Да не продължавам - това е само малко повдигане на завесата, която сами държим пусната - просто един пример, повлиян от повода.
Давате ли си сметка в тоя случай, например, че ДПС можеше да бъде унищожено за един мандат не с рев срещу него, а с внезапна и нетърсена подкрепа? На нас ежедневно ни прилагат такива и много по-засукани номера, ако ние не започнем да отговаряме със същото, ще бъдем жертви на единствения ексклузивно ориентиран към нас продукт - фалшивите идеологии и измислени каузи.
Какво ни спира? Може би страхът, подобен на тоя, който нашия сънародник Бойко има в излишък, нежеланието да повярваме, че дори не е нужен дълбок заговор, за да ни разиграват като маймуни? Всяка власт се превръща рано или късно в самоцел, върховенството на закона е само наивен опит това да се смекчи, но и то не е измислено от гражданите, а от по-разумните политици и предприемачи, които знаят че времената се менят...
Не знам за вас, но за мен опитите да се говори в калъпи, които явно не са реалност, си е участие в заблудата и далеч няма нужда да е платено. Историята е показала, че най-добрата инициатива не идва от ламтежа за директни изгоди, а от чувстовото за шанс да се позиционираш в по-далечно бъдеще по-близо до кранчето.
Преди години ходих да помагам за ремонта на къщата на един приятел. Сред инструментариума имаше една много шантава ръчна количка: дотам разкривена, че можеше да се кара нормално само ако е наклонена с 15-20 градуса надясно. Разбира се, това означаваше, че не може да се пълни ефективно (защото като я наклониш, за да я подкараш, част от съдържанието се изсипва). Но беше толкова деформирана, че на никого не му се захващаше да я оправя – и така си я използвахме, ВСЕ ПАК вършеше някаква работа. Пък и друга нямахме. Същото е и с политическата ни система. Излиза, че за да извадим някаква що-годе полза от нея, трябва да гласуваме по тарикатски. Да се надхитряме с нейните деформации, деформирайки самите себе си. Не е това решението. Като караш количката наклонена настрани, много бързо хващаш мускулна треска. Да не говорим, че със същите (че и по-големи) усилия вършиш едва половината от работата, която би свършил с нормална количка. А въобще пък да не говорим, че една количка е замислена да се използва, когато е изправна. Проблемът не е в нас, че не се пригаждаме по тарикатски, а в количката, че е деформирана. Което значи, че или трябва да се оправи (а това става с много бой с големия чук), или трябва да се смени с нова. Иначе за Доган винаги съм твърдял, че е най-умелият политик на българския преход. И винаги съм съжалявал, че е отрицателен фактор в българската политика, а положителни такива от същия клас не сме имали.
Всичко опира до това, какво е най-правилно да поискаме, за да можем да го изпълним като гласоподаватели и да има реална полза от това. Да изхабиш 4 години просто, за да елиминираш ДПС като партия е... как да кажа, не особено ефективно. Трябва да си зададем точните въпроси и точните цели в точната последователност. Не може да отидеш да гласуваш, "за да се оправим", и то като гласуваш за хората, за които е предвидено да гласуваш и да очакваш реални резултати. Не можеш и да накараш 2-3 милиона души да дадат един и същи протестен вот, издигайки на власт, конкретен независим кандидат (Пример е Светльо Витков, за когото не биха гласували повече от 7-10% от избирателите, при каквито и да било обстоятелства). Ако приемем, че за да се оправят нещата, трябва да се почне от самите основи, значи трябва да се промени начина, по който народът делегира власт на управляващите. Нещо в системата на подбор трябва да се промени. Един, но не единствен начин е да се борим всички за мажоритарна избирателна система, при която всеки район гласува за един от няколко кандидат депутати. Чрез такава пряка избираемост нещата се променят в правилната посока. Това разбира се, е доста общирна тема за дискусия и не може да се побере в 2 изречения. Но единственият начин да се промени начина ни на управление, е да се подменят хората, които управляват не с тези, за които се изисква от нас да гласуваме, а за аутсайдерите, зад които не стоят големите финанси за предизборни кампании, интервюта, дебати, билборди, плакати... Естествено подобно изменение на статуквото изисква единомислие и постоянство от поне 10% от населението като за начало, защото промяната на статуквото е трудно нещо и започва в ума на всеки един човек в държавата.
"Не можеш и да накараш 2-3 милиона души да дадат един и същи протестен вот, издигайки на власт, конкретен независим кандидат (Пример е Светльо Витков, за когото не биха гласували повече от 7-10% от избирателите, при каквито и да било обстоятелства). ... # Но единственият начин да се промени начина ни на управление, е да се подменят хората, които управляват не с тези, за които се изисква от нас да гласуваме, а за аутсайдерите, зад които не стоят големите финанси за предизборни кампании, интервюта, дебати, билборди, плакати..." А кой стои зад Светльо Витков, запитвал ли си се? Изобщо, запитвал ли си се дали честен човек има ресурсите да направи партия? Пари, лоби, поддръжници, да му се даде трибуна? В България няма партия, която да не е пета колона на БКП и конците й да не се дърпат от ДС.
"А кой стои зад Светльо Витков, запитвал ли си се? Изобщо, запитвал ли си се дали честен човек има ресурсите да направи партия?" Къде видя пари точно в неговата кампания? Къде видя плакати и билборди? Къде го видя в дебатите по телевизията, където цените за участие започват от около 1000 лева в "малкия" дебат до няколко пъти повече в дебата на "основните претенденти". Явно не си следил нещата внимателно. Разходите им с Мицов бяха малко повече от 10 хиляди за внасяне на документи за кандидатстване и разходи за гориво и други подобни неизбежни разходи за обикалянето им из страната. Подписи за кандидатурата им се събираха от доброволци и най-вече по концерти. 10-20 хиляди за двама музиканти, които редовно имат участия не са някаква колосална сума, за да се твърди, че някой им е ударил финансов гръб.
Е ти сигурно знаеш коя му беше PR? Или това е просто някаква случайност?
Хейтър Каква е връзката между кой му е ПР и колко лева е изхарчил? Хайде сега ако обичаш пред всички нас назови един разход за кампанията на Витков, който аз или ти не можем да си позволим? Нима нямаш заделени едни 5-10 бона лични пари, скоито да се регистрираш в ЦИК? Имаш, сигурен съм. И аз имам, ама не ми се дават...... Е това е разликата между нас с теб и "гламави" като Витков