Представете си сега едно обикновено момче от Бургас. От турски произход, но повечето му приятели му казват Оги. Не си мислете, че е много по-различен от вас. На 25 е и животът е пред него.
Само че, вместо да бълва изискано цинизъм по форумите, или да прави планове как да замине за някое по-подредено място, това момче решава, че политиката е нещо важно и че на света му трябва повече справедливост и честност.
Въобще можете ли да си представите как отивате до магазина и купувате пистолет-играчка. След това с пълното съзнание, че охраната и фанатизираните подметки на един от Баш Мафиотите в бедната ни държавица ще ти е..т майката, пишеш предсмъртното си писмо и изминаваш стоте крачки до Лидера, за да покажеш на него и целия свят, че не е безсмъртен и недосегаем. И че рано или късно за всеки има отплата.
Колко от вас, патриоти, биха изминали стоте крачки до подиума докрай? В името на кауза, в която вярват.
На подозрителния, вечно сумтящ и псуващ над ракията българин този тип смелост му е непознат. Повечето побързаха да пуснат по някой фейсбук статус от рода: "Мен не мож ма излъга, тва е инсценировка, пак ни мамят нещо". И след това продължиха да си пият ракийката.
Мазният политик със златните сараи, който управлява управляващите, диктува съдбата и гласа на целокупното мюсюлманско население по помашките селца и разпределя дяловете, той ще продължи да дърпа конците и да се подсмихва ехидно.
Всъщност никой не пострада. Освен донякъде имиджа на ДПС.
И българите, които ги досрамя.
Новината утре ще остарее - и Октай ще бъде забравен.
Остава само надеждата, че още има Октайевци с идеали и вяра.
Смел до крайност младеж. Бих му стиснал ръката, и ако мога да направя нещо за да го защитя от сянката, която ще надвисне над него, както над всеки, дръзнал да се бъзика с властта, ще го направя.
На 26-ти януари, в 12 часа пред Народното събрание.
Ако някой мисли като мен, може да се присъедини.
Защото върху Октай със "заканата за убийство", законът ще се стовари с цялата си безмилостност, но озверелите орки-пазачи, които 5 минути ритаха настървено пред обективите на безучастно журналя, няма да има дори упрек.
Все пак вождът трябваше да ги види как млатят безпомощната пихтия, иначе може утре да им изстине кметското място.
Защото в тази държава най-големите престъпници се смеят ехидно от подиуми и медии, или отдавна са се изнесли навън, заедно с милионите си. И за "заканата си" ще лежи повече, отколкото лежат много убийци.
Ааааа,не!Това не го приемам.Уеб Кафето,на индианци и каубои ли ще си играем? Моля ви,да обмисляте коментарите преди да ги качвате горе.Опитваме се да се присъединим към Европа.Това,че сме в ЕС,не значи,че манталитета ни е европейски.Не смятам,че е необходимо да промотирате дивашки коментари със неандерталско съдържание.Не сме варвари.По тази причина няма да изминем никакви крачки.Нямате право да окуражавате всеки луд да грабне оръжие и да тръгне на бой.В 21 век живеем,това не е френската революция!Проблемите на един народ могат да бъдат решени цивилизовано.С протести.Не с насилие. Коментара съдържа обидни епитети,както и обиди на етническа основа.
И още нещо,коментара е написан от инфантилен идеалист.Такъв човек ли трябва да слушаме и да кимаме одобрително с глави?
И аз викам Не! Ако трябва да се възхищаваме на Оги, по същата логика трябва да се възхищаваме и съседското хлапе, което разбива коли нощем, а мен, признавам си ме е страх....да измина тия 100-ина крачки и да прасна колата в джама. А ако пък толкова държите да се възхитим на Оги, поне да беше свършил работата докрай като хората - карате ни да се кланяме на неудачници
Автора гледа на Октай и случката през наситено розови очила.
За това, че е решил ВСЕ ПАК да направи НЕЩО (ако приемем, че наистина сам си го е решил) – да, заслужава плюс. Доколкото се явява абсолютно обратното на цялото множество, което никога няма да се накани да направи каквото и да било. Че даже и устата си няма да отвори, само ще си псува наум. Но дотук с плюсовете. Другото е само със знак минус. Да си представим, че вземем Енимехмедов като модел за поведение. Какво следва – да се заредим с оръжия, взривове, запалителни материали и да започнем методично да изтребваме ония, за които цял народ знае какво представляват, но никой съд няма да ги пъхне зад решетките? Добре, ще ги изтрепем. Да предположим, че стигнем и до най-сенчестите кукловоди, и разчистим и тях. Не че не заслужават, напротив, малко им е. Но като стихнат стрелбата и взривовете, в каква обстановка ще се окажем? Френската революция с тълпите санкюлоти по улиците и площадите с гилотини? Дивият Запад, където всеки ходи с колт на колана и раздава справедливост? В Европа, в началото на 21-ви век? Това, че веднага ще ни нарекат „европейският Афганистан“ и ще се дръпнат от нас като от прокажени, е белият кахър. По-лошото е, че дори по този радикален начин да разрушим скритата система на властта и да разкараме търтеите и наглеците, ние самите няма да можем да се гледаме в огледалото, след като знаем КАК сме го направили. Демокрация не може да се гради с улично правосъдие. Това е национално самоубийство. И никакви „дойде ми до гуша“ и прочее емоционални аргументи не го извиняват. Ако допуснем другата хипотеза – че Енимехмедов е достатъчно интелигентен и уравновесен, и съвсем премислено е решил да създаде скандал, за да „хвърли камък в блатото“: да, камъните в блатото са полезно нещо. Особено когато то е дълбоко, а крякането на жабите се режисира грижливо, за да внушава хармония и спокойствие. Камъкът в блатото обаче изпръсква всичко с тиня, никой не остава чист. Това не е камъкът на Депардийо, който стресна Франция, умишлено влизайки сам в устата на плакатните социалисти и трапезните патриоти. Депардийо изпръска само себе си. Вярно, Енимехмедов направи така, че характерът и същността на ДПС отново си проличаха ясно: по опита за линч, по виковете „Убийте го!“, по последвалите изказвания на Лютви Местан, по жалките опити да се вадят политически дивиденти. Освен това предизвика едно публично препотвърждаване на връзките и зависимостите между българските политически субекти, което само по себе си носи полезна информация. Същевременно обаче благодарение на този епизод цял свят за пореден път видя България като някаква държава от Третия свят, по случайност оказала се на европейския континент. А тази тиня ще трябва дълги години да я мием всички. Ако въобще подлежи на измиване. В този смисъл последиците за нацията са нещо средно между тези от атентата срещу папата и английския език на Валентина Хасан. Даже Азис не може да предизвика такъв ефект. Е, ако вземем Енимехмедов като пример и всички замятаме камъни в блатото както ни падне, как ще изглеждаме накрая? Истина е, че все не можем да измислим ефективен начин, по който да започнем да поправяме злоупотребената ни демокрация. Но Октай Енимехмедов не може да бъде модел в това отношение. И единственото от говоренето на ДПС, с което съм съгласен, е че тоя юнак не бива да се героизира. Не заради друго, а заради нас самите. Би трябвало да можем да различаваме зърното от плявата. _________________ Що се отнася до съдебното продължение на казуса, не бива да се смесват две съвършено РАЗЛИЧНИ неща: масовата подкрепа за Енимехмедов (каквато той не заслужава) и търсенето на отговорност от „раздавачите на справедливост“ в НДК (което те със сигурност заслужават).
@AI: >> И че ако ти се повръща от тези, които решават съдбата ти, може да се осмелиш да им го покажеш. Виж, за това съм 1000% съгласен с тебе. (Предполагам, че си имал/а предвид да напишеш „съдбата ТИ“, а не „съдбата СИ“, затова си позволих да го оправя.) С едно уточнение: трябва да им го показваш така, че ДА НЕ МОГАТ ДА ГО ИЗПОЛЗВАТ ЗА ИГРИЧКИТЕ СИ. Виждаме какво става в момента – „атентатът“ даде повод на цялата политическа менажерия да пуснат разноцветните димки и да се заблъскат в гърдите какви страхотни защитници на демокрацията са. Хем ти надуват главата с театралниченето и лъжите си, хем не можеш просто да изключиш телевизора – защото човек все пак трябва да знае какво се случва в държавата, в която живее и в която растат децата му. Разпищолилият се политик се лекува единствено с трите П-та: ПРЕЗРЕНИЕ, ПРИСМЕХ и ПРИНУДА. В този ред. И то точно когато очаква да се страхуваш от него, да го боготвориш, и да му играеш по свирката. Той НЕ БИВА да бъде приеман за равен, а още по-малко – за висшестоящ (както ги приемаме, когато тръгваме да се борим с тях). Обаче за целта трябва ние самите да имаме необходимото самочувствие. Самочувствието на началник. А ние го нямаме. Там е проблемът.
Хубав коментар е написал автора, но на него, мисля че му се изплъзва нещо изключително важно. Всеки може да бъде достатъчно смел да извърши това което направи Октай, стига на намери смисъл в това. Дори и с истински куршуми. На нас, българите не ни липсва смелост – но нас ни липсва ВЯРА. Човек намери ли веднъж идеология която да осмисля някакъв акт – пък било то и просто чувство за справедливост - и повярва ли, че това може нещо да промени, то никой не може да го спре. Той си е намерил обяснение "защо", ние не можем.
Тъп материал, който не заслужава дори сериозен коментар. Само ще отбележа, че все пак случката явно е организирана от мислещи хора, които са ангажирали за целта човек от турски етнически произход, защото при цялата първосигналност на депесарския електорат, щеше да се стигне до сериозни проблеми ако извършителя беше не Октай, а Огнян.