Пак се задава сезонът на гриповете - онова "чудно" време на подсмърчане, кихане, кашляне, висока температура, треска и всякакви други подобни "удоволствия" от това да те покоси някоя болест. Градският транспорт се е превърнал в една своеобразна социална мрежа за размяна на бацили, която чака нови жертви. А потенциални жертви никога не липсват.
В такива моменти всички лекари съветват човек да мине на преглед, да си пие лекарствата, да се налива с течности и да лежи вкъщи. Уви, мнозина са тези, които не слушат...
Така в един момент можете да се окажете изложени на далеч не привлекателната гледка на колега или колежка на работата, заобиколени от натюрморт от чайове, използвани носни кърпички и 5-6 блистера различни лекарства. Седи, гледа лошо и се опитва не особено успешно да работи пуфтейки и говорейки ви носово.
Това, което довчера е било съвсем нормален човек, днес се превръща в нещо средно между Ам-Гъл и малък трол. Светът му е крив, болестта го мъчи зверски, но упорства и си седи на работното място. И ръси ли ръси бацили по околните.
Факт, има и такива шефове, които и да си с тройна бронхопневмония и да кашляш вече кръв, пак ще те очакват в 8:30 да се явиш на работното място. Има и хора, които по една или друга причина просто няма как да си позволят да пропуснат работния ден, а хоум офиса не е опция. Важни срещи, крайни срокове...
Но това са по-скоро изолирани случаи.
Все пак да останеш болен на работа е по-скоро егоистична постъпка, която не трябва да се толерира особено. Във всеки офис почти ще се намери поне един колега или колежка, които в пика на грипа си ще идват на работа, мъкнейки заразата със себе си.
А не е и като да върши нещо кой знае колко. Постоянно запушеният нос му пречи да диша, компютърът изморява очите му и те сълзят, гърлото го боли, през тялото му минават горещи и студени вълни, лекарствата му замъгляват съзнанието, но се мъчи гадината и не се предава, сякаш някой наистина ще оцени героичните му усилия, че въпреки всичко е на крак и работи. Същински Атлас, изправил болни рамене, върху които държи икономиката и цивилизацията.
Накрая и работата свършена некачествено, и колегата изморен и примрял само удължава агонията, пречейки на оздравяването. Задачите няма да избягат и ако са наистина чак толкова спешни, все ще се намери кой да ги поеме на място.
А и както казват мъдрите хора, ако работата имаше свършване, още дядо да е приключил с нея.
Стой си вкъщи... и без това навън въздухът е толкова мръсен, че най-много да ти влоши и без това отвратителното здравословно състояние. Нещото, наречено отпуск по болест или болничен, не е незаконно и никой няма да те обвини, ако го използваш. Обратното е далеч по-вероятно да се случи.
Защото дори да махнем намалената производителност на труда, остава фактът, че болните хора ръсят бактерии и вируси след себе си. Какво ще стане утре, когато друг колега с по-слаб имунитет се разболее? Или ако двама се разболеят? Или трима? Ами ако някой от тях има малко дете? Тук на кантар е не само здравето на болния, но и на тези, с които работи, и на техните семейства.
Замислете се как се ядосвате на онези непредвидливи и безотговорни родители, които пращат отрочетата си болни на детска градина, където да разсеят хубаво бацилите сред всичките деца. Е, това е почти същото, само дето болното дете е с едни поне 20-ина години (поне) по-голямо.
И факт, когато човек е болен, мисли твърде малко за такива неща, защото главата и носът му са пълни с други работи (често с едно и също нещо).
Но нека проявяваме поне малко лична отговорност. Добре е за здравето, не за друго.
Ако това беше така, не би ли трябвало да знаеш къде съм учил, къде работя, колко пари правя, или, хайде, поне какви тежки пития пия? Все пак ако обичах да се самоизтъквам, щях да съм го споменал. Поне веднъж през последните 7 години тук. Хвалил си се, прасчо, и то не веднаж, с парите си и с престижните колежи, в които си учил, без обаче да уточниш последните, защото изглежда не са дотам престижни. И от всеки твой коментар крещят претенциите ти за неизмеримото ти морално и интелектуално превъзходство над останалия плебс в кафенето. Не искай цитати, не заслужаваш да си правя тоя труд, а и всички са се начели на излиянията ти и всеки помни по нещо от тях. Не може да не усещаш, че никой не ти вярва, но не ти стига акъла да си зададеш простия въпрос, който всеки задава: щом смяташ всички за такива нищожества,защо ти е нужно да се изтъкваш пред тях? Ами защото сам не си вярваш и се мъчиш да убедиш себе си. Върви на шринк, белки ти олекне, за трети път те съветвам, вервай ми, само от добро сърце..
>Хвалил си се, прасчо, и то не веднаж, с парите си и с престижните колежи, в които си учил И затова ти не знаеш нищо конкретно за който и да било от тези аспекти на моя живот? Не знаеш име на университет, дори бегло къде съм учил, поне контитента, не знаеш дори колко цифри има заплатата ми, не знаеш точно никой от тези общи детайли, да не говорим за по-конкретни такива. Трябва да съм доста некадърен в хваленето, ако не съм споменал дори веднъж никоя такава подробност, ако не съм се опитвал дори веднъж да докажа който и да било акт на самохвалство. За да разбереш разликата можеш да помислиш за всички конкретни факти относно живота на други хора наоколо, които те охотно и многократно са споделяли. Включително теб. Без да се напъвам - беше споменал конкретната цена на скъпите (за теб) цигари, които си си бил купувал някъде си. Споделял си много други такива детайли дори без да те питат. Аз не съм. >от всеки твой коментар крещят претенциите ти за неизмеримото ти морално и интелектуално превъзходство Хей, не аз съм виновен, че дори многосричните думи затрудняват ограничения умствен капацитет на определени хора, заради което те се опитват да омаловажат изказани по такъв начин неудобни за тях идеи като просто нападнат изричащия ги на лична основа - например, като му припишат пошла мотивация, например самоизтъкване или високомерно превъзходство, често просто защото това са техни проблеми, които те автоматично проектират върху всеки друг човек.
"Това е доста евтин начин да се присмееш над алтруизма и загрижеността за добруването на обществото като цяло като просто опростенчески го приравниш със загриженост за добруването на един единствен човек (например, теб), което, от друга страна, очевидно не е кауза за никого и не се случва. С други думи, сламен човек." Братле, хич не съм загрижен за добруването на обществото. Единственото нещо за което съм загрижен е моето собствено щастие. А алтруизмът е отровата, която тече във вените на всички ви. Ти да не мислиш, че Илон Мъск, например е движен от някакви алтруистични подбуди.
???
Пасарелка, Те "работодателите" нали промениха закона и за почивните дни, там за сливането итн. И какво? от трън та на глог. Доколкото знам за 2016г. имаме само един почивен ден по-малко. А бизнесът в България е спечелил милиарди
>а след като питаш deowin дали и какво е направил за обществото, какво направи ти? Това е доста долнопробно позоваване на лицемерие. Имам пълното право да подкрепям благотворителността и да имам аргументи защо е добра за обществото ако ще никога да не съм дарявал и лев. Далеч не е така, но изобщо не мисля да придавам каквато и да било легитимност на твоя въпрос като сбъркам и тръгна да давам примери. Логическата грешка си е логическа грешка и не мисля да се държа с теб сякаш не си допуснал груба такава.
>Ти да не мислиш, че Илон Мъск, например е движен от някакви алтруистични подбуди. Каква е мотивацията на Мъск е неаргумент. >алтруизмът е отровата Според теб. Според мен далеч не е така. Отново ще повторя - в различните мнения няма изконен конфликт докато не почнеш да държиш да ги уеднаквиш, естествено с твоето.
Ами щото може да си останеш вкъщи на топло, перманентно. В производството, някои работници получават до 20 процента от възнаграждението си като бонус присъствие. Т.е. ако не отсъстваш... В изнежения но перверзен и подмолно жесток свят на офис служителите не е така. Но само който не е чувал намека "много често се разболяваш", само той ми е да измисли такава статия.
ММ Такива като теб лесно се различават, посредственността е лесно различима. Доста се навъдихте: по call центровете, претендирайки че говорите добре езици, а всъщност доста посредственно в повечето случаи, team leader-и със саморасли разбирания за управление, вишисти завърваши без капка знание... Вие нямате значение, живи или мъртви-все тая, от вас няма да излезнат тези които ще поведат държавата напред. Бедността не е порок, но едва ли ще го разберете. Има бедни хора с огромно вътрешно значение от принципите, които ги крепят. И има мноого посредственни хора претендиращи , че са нещо различно от слабохарактерният плазмодий който са. Капиш?