Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Звъня ти да ти кажа, че ти писах мейл"

Най-съкровенната мечта на работници и служители е... да бъдат оставени на мира да си вършат работата Снимка: iStock
Най-съкровенната мечта на работници и служители е... да бъдат оставени на мира да си вършат работата

Знаете ли каква е най-съкровената, почти еротична фантазия на работници и служители, на фрийлансъри и консултанти?

Пица парти в петък вечер? Не, тази е фантазията на най-корпоративните възможни шефове и същевременно на авторите на саркастични офис миймчета. Останалите изброени в петък вечер фантазираме да се приберем от работа.

А ако ще се харчат повече пари за нас, да е под формата на заплати и хонорари.

Кошница, прощавайте - гифт баскет, с брандирани материали? Хайде, не, благодаря, и без това се чудим къде да завираме и изхвърляме всичките си ненужни вещи, а и как да не виждаме логото на компанията дори в сънищата си. Отново, ако се чудите как да се изхарчат едни пари за служители, върнете се в края на горния абзац.

Новият колега да е Том Хидълстън и да шепне в ухото ми с британски акцент, когато сме останали сами в офиса привечер след работа? Опа, сори, тази е личната ми фантазия.

Най-съкровената почти еротична фантазия на работници и служители, на фрийлансъри и консултанти е... да ни оставите на мира да си вършим работата.

Ей така, простичко. Да се разберем наведнъж и в рамките на час-два по каква задача ще се действа, кой точно и с какви отговорности ще участва в нейното изпълнение, в какъв срок е редно да сме готови. И оттам нататък да започваме с практическата част.

Без ежедневна оперативка сутрин, а понякога и привечер, както практикуват в някои офиси. Без микро мениджмънт, без междинен фийдбек, при който да ти дават 10 причини защо тази идея няма да се получи добре, преди да се даде възможност да я довършиш на спокойствие и всички да видят защо всъщност ще се получи повече от добре.

Без екипна на твоя екип в 10:00 сутринта, в която си говорите как сте и кой докъде е стигнал, докато не запълните поне час време. Без екипна на другия екип в 12:00, в която само слушаш и казваш "здравейте" и "благодаря, хубав ден" в началото и в края, и си мечтаеш да се върнеш на бюрото си, ако си в офис, или се опитваш да действаш незабелязано по задачите си, ако си дистанционно.

Без работен обяд в 13:30 с клиент или партньор, на който нямате какво конкретно да си казвате, но е редно да проявявате регулярно мило отношение едни към други в името на добрите бизнес отношения, докато предъвквате салата нервно и се чудите имате ли нещо между зъбите си.

Без среща едно на едно с прекия ви ръководител в 15:00 часа, среща с двама души поред, на които вие сте директен мениджър, съответно в 16:30 и в 17:15 часа. Нищо че на последната неминуемо ще се пошегувате "колко ми е приятно работният ми ден да приключва с тебе, хе-хе".

Вярно, ще са останали между един и три астрономически часа в работното ви време, когато можете да свършите преките си задачи. Обаче няма да ги свършите, поне поради три причини.

Първо, ще имате нужда да си отдъхнете психически и емоционално от всичките тези срещи. Второ, повечето ви отговорности ще изискват постоянство, концентрация и непрекъснатост, които човек няма как да осигури между 10:54 и 11:36, а после от 14:15 до 14:45. И трето, в тези кратки времеви отрязъци вие отново ще имате друга работа. А именно да отговорите на няколкото си служебни чата, да проверите и реагирате на мейлите в поне трите си пощи, и да върнете обаждане на всеки, който ви е звънял, докато вие сте били в срещи.

Ако не пишете в чатовете, вероятно ще изглеждате неангажирани, даже направо дисоциирани от работния процес. Както и ако не сте "благодарили предварително" в писмена форма няколко пъти през този работен ден.

И най-важното: ако не сте изговорили и по телефон току-що обсъденото в мейла, или не сте се чули с някого с думите "звъня ти, защото ще е по-лесно да се разберем направо по телефон", нищо че темата за разбиране е например "получи ли брошурите" или друг дихотомен въпрос с отговор по скалата "да/не".

Може би в нормалното човешко общуване стандартът е да говорим, когато имаме нещо ново и важно за казване, в професионалната комуникация догмата по-често е да не млъкваме, да имаме първата и последната дума, както и повечето думи по средата; да сме винаги готови да се включим в ненужна среща или даже да я предложим; да "изговорим" кога ще е удобно да го "изговорим", след като вече сме го "изговорили" неколкократно.

О, да, и да преизпълним със себе си всички възможни комуникационни канали.

Например: да опишем развитието по дадена тема подробно, да копираме в мейла няколко различни пощи на реципиента си, както и няколко ваши и негови колеги, да предложим среща, в която да обсъдим описаното в мейла, да пишем на човека в чата, че сме му пратили мейл, и да звъннем да потвърдим, че е получил съобщението в чата.

Нищо че "звъня ти да ти кажа, че ти писах мейл" звучи също толкова токсично и обсебващо колкото обидено гадже, което телефонира с репликата "обаждам се да ти кажа да не ми звъниш, защото не ти говоря и ти се сърдя, ти си знаеш за какво".

Може би изпуснахме момента, в който добрият стар лаф "тази среща може да бъде имейл" се превърна в "тази среща може да бъде минимум три срещи, нишка с двуцифрено число имейли, дискусия в пет канала в чата и серия от безкрайни телефонни обаждания".

Оставам с чувството, че е модерно непрекъснато да се суетим около самите себе си и да говорим за това какво правим, как го правим и какво ще направим за в бъдеще.

Ако този път пренеса метафората с гаджетата обратно към офиса, то ситуацията стои малко като отношенията, в които нонстоп се обсъжда накъде отива тази връзка, просто за да се замаскира фактът, че тази връзка не отива наникъде, и никой от нас не знае какво точно ни е събрало и какво правим тук.

Освен че получавам уртикария от израза "хайде да се съберем да го обсъдим", също така получавам и почти сигурното предчувствие, че съотношението думи спрямо действия отново ще бъде 80%:20%. В добрия случай. И че човек отново няма да има техническото време да свърши качествено и без компромис това, за което в крайна сметка са го наели или ангажирали, в рамките на работната седмица.

О, в рамките на работната седмица ли казах? Бройте го без вторник. Тогава сме на целодневен семинар по ефективна комуникация. И без сряда, тогава има лекция за резултатите и бъдещето на компанията. И без петък, тогава е уъркшопът за нашите фирмени ценности. Щях да оставя задачките за довършване за през уикенда. Ако тогава не бяхме на тиймбилдинг, да си починем.

 

Най-четените