Бонбони

Хм ... тази статия какво трябваше да предизвика в читателя? Смешка ли трябваше да е, трагикомедия ли?

Мноу сте бавни.Аспарух е символ на българския тийнейджър,който така се е наял с бонбони,че не знае къде се намира.Колата дето го удря вероятно е мозъчен кръвоизлив от бонбоните.Или нещо такова."Слабо си спомняше и как се придвижи до столицата".Ето тази реплика показва,че тук най-вероятно е прекалил с марихуаната.Значи копелето,така се е напушил,че не мое се сети как се стига до София.Явно се е усетил да изчака,да го пусне тревата.Това със жените,символизира проблемите с алкохола.Тоест,като се напие,почва да се прави на мъж за което свидетства:"че още на първата среща се втурваше да доказва мъжкарските си способности".Демек,алкохола не му понася.Ходил е в друга държава да тества чужда дрога,обаче са му липсвали Люлинските боклуци дето си ги е зимал от кварталните наркоманчета пресъздадени от "сменящи се шефове".Само не разбрах как се поднася с десен калник.В смисък калника е бил на мястото на гумата или просто калника е започнал да дърпа колата до стигане на ПТП.

Аспарух нищо му няма. Той се оказва вампир. А Арчи е въколачка под прикритие и има либовна история между тях във втората част?..

Ето и продължението: "...- Арчи, ела тук! - жената дръпна каишката на кучето и подмина насъбралата се тълпа." Шофьорът на колата изтича до Аспарух Попов, за да види какво е състоянието му. Слава богу, жив беше. Добре, че караше бавно, та Арчи се размина с малко натъртвания по краката и с едно шоколадено петно върху сакото. - Ти що не гледаш къде ходиш, бе? - развика се шофьорът. След първоначалния шок, сега вече го обземаше гняв. - Къде си се отнесъл? Знаеш ли какво щеше да стане с мен? През тълпата премина вълна от удивление и почуда. Бяха разпознали кой бе водача на катастрофиралата кола. - Г-н премиер, извинявайте, аз такова... - замънка Аспарух Попов, докато смутено мачкаше и без това станалото на нищо сако. В този момент отнякъде се появи един журналист на свободна практика, пращащ редовно материали в сайта "Уеб Кафе". Дори веднъж му бяха публикували една статия, под рубриката "Оня, дето не Го трият" "Това е моята звездна минута" - помисли си журналистът и извади мобилния си телефон, за да документира инцидента. - Г-н Министър Председателю, бихте ли казали за нашата медия, достъпна и посещавана от цял свят, какво се случи? - Съжалявам, но стана инцидент, за който аз не нося никаква отговорност. Ако си спомняте, аз не носех отговорност и за медицинските сестри. Въобще, ние сме конструктивно правителство, няма да търсим, но и няма да носим отговорност. - Но все пак, има пострадал човек! - не спираше представителя на медиите. - Хъ-хъм, може ли и аз да се намеся? - обади се Арчи - Искам да кажа, че моето действие беше протест срещу тежкото положение на народа. Аз работех в Европа, но се върнах да помогна на страната си. Тъй като обаче мафията е превзела всичко в нашата родина, реших да стигна до крайност, но по по-различен от нормалния напоследък начин. Вместо да се самозапаля, се хвърлих под колата. Понеже, обаче, защото, в този град може да се случи всичко, оказах се точно под колата на премиера. Премиерът среса с пръсти косата си, оправи вратовръзката си и с премерен глас каза : - В дух на разбирателство и в тон с изискванията на времето, предлагам на господина позицията на заместник-министър по Европейското развитие. Нека види народа, че ние вярваме в гражданското общество. Събралото се множество заръкопляска и Аспарух Попов разбра, че най-после и на неговата улица е изгряло слънце. Извади от джоба си пакетчето с бонбони и почерпи премиера и журналиста. За хората наоколо бонбоните и без това нямаше да стигнат, така че не им предложи.

Това не е разказ, а полукадърно упражнение по творческо писане, каквито сме виждали хиляди вече. Не знам кога точно българските творци ще осъзнаят простичкия факт, че битовистичния битов битовизъм с елементи на трагизъм не е, повтарям, НЕ Е стойностен сам по себе си. Изобщо не е. Особено като е изпълнен толкова аматьорски.

Един пълен член съм сбъркал в предния пост. Неприятна работа... Въведете някаква опция за редактиране на коментарите.

Борислав Велчев "Това не е статия, а разказ. Второ. Трагикомедията не е чувство, а литературен жанр , господин Висшисте! Така че не може да се предизвиква ч читателя!" Сега ... не знам кой е писал коментара, плешото с мустачките или дамата до него, но ... Горе, в навигацията на сайта, "Разкази" не виждам. "Статии" обаче има. Второ, редно е да се чете малко по-внимателно и да се разсъждава. При мислене преди коментар, можеше да се стигне до извода, че "смешка" или "трагикомедия" се отнасят до "статия" от предното изречение, а не до "предизвика".

Дракон с кисело зеле, ако мога не един, а десет плюса ще сложа за мнението ти. Може да не разбирам грам от изкуство, но това животно "битовистичния битов битовизъм с елементи на трагизъм" е способно да ти докара викове нощем, по-успешно от кой да е хорър. Не знам защо в съзнанието ми изникнаха призраци на майумни през зимата, обърнати елхи и Слабаков..