Няма две мнения: предизборната кампания е скучна, дебатите - негледаеми, а кандидатите за европейски депутати не излизат от образа си на хора, които "не са оттук и са за малко".
На този фон обаче Бойко Борисов успя да произведе целодневно политическо риалити, своеобразно изнесено заседание на кабинета, "шоу на колела" по трасето на все така незавършената автомагистрала "Хемус" - с помощта на малко нафта, един телефон и без бюджет (ако не броим правителствения).
Facebook-каналът на премиера излъчваше на живо поредицата от инспекции на Борисов между Ловеч и Търговище, която спокойно можеше да се бори в битката за най-добър български минисериал в категория "сатира и забава". За онези, които не са успели да изгледат клиповете, прилагаме кратък, но картинен разказ в четири действия.
Главни действащи лица:
- Бойко Борисов - премиер, водач на МПС, главен пътен инспектор;
- Николай Нанков - бивш регионален министър, уволнен след тежката катастрофа край Своге през 2018 г., но запазен като ценен кадър в МРРБ заради въвеждането в експлоатация на тол-системата, родом от Априлци, Ловешко;
- Владислав Горанов - министър на финансите, възпитаник на Математичеката гимназия в Плевен;
- Томислав Дончев - вицепремиер по европейските фондове, бивш кмет на Габрово;
- Агент от НСО
- Оператор
- Строители
- Журналисти
Сцена първа:
Тойота Секвоя - един от онези луксозни SUV за Горските стопанства, които бяха дадени за ползване на НСО - се движи по трамбования път на бъдещата магистрала сред пустош между Троян и Ловеч. Камерата гледа през прозореца на задната седалка и отброява безмълвно насипите. Камъни, пръст, машини, камъни, пръст, машини. От шофьорското място започва монолог.
БОРИСОВ: Виждаш ли как го отнемат? Буквално ядат камъка.
Операторът пропуска забележката с мълчаливо съгласие, охранителят от НСО, който се вози като пътник - също. Зрителят се улавя, че кима с разбиране.
БОРИСОВ: Виждаш ли как става магистралата? Так, так, так, так! За да стане магистралата. Но те са стигнали до Правец и са спрели. Тук, както го гледаш, август месец ще го свършат. Денонощно. Това ще спестява половин час в трафика лятно време... Не е ли приятно така? Планина, ливади и след това гледаш как се ражда и как пораства.
Чува се автомобилна тромба.
БОРИСОВ: А в същото време държавният дълг намалява. А?
Секвоята минава край поредна група камиони и машини.
БОРИСОВ: Ей тука дояждат. А оттук скалата си я чукат, подготвят, и заминава за новото трасе... Цяла фабрика, виждаш ли? Път през скалата. Колко лесно изглежда, а после като отида в някое студио, ми викат "Абе стига с тия магистрали, дай да си говорим за фугата на "Граф Игнатиев". Стига, ама хиляди българи работят на тези участъци.
Операторът сваля стъклото на задната седалка, при което се чува грохот от изсипващ се чакъл. Шофьорът прави обратен завой в края на пътя, при което в кадър попада и "опашката" от делегацията - шест джипа следват пилотната кола по бъдещата магистрала.
Сцена втора:
Поредна строителна площадка. Машини, работници, костюмирани партийци. Николай Нанков разговаря с двама строители в жълти жилетки. Джипът спира, а операторът се подава през прозореца, за да "подслуша" разговора. Строителите дават рапорт на зам.-министъра, докато Борисов слуша от място в автомобила, без да слиза.
СТРОИТЕЛИ: Хумусният слой е почистен, изпълняваме насипи, депонираме материал, караме към кариерите... Срокът е 18 месеца, за да можем да го приключим. При зададени 36 месеца от Агенция "Пътна инфраструктура". И смятаме, че ще се справим наполовина на срока.
БОРИСОВ: Давайте. Каквото е необходимо, да помагаме.
Строителите мълчат. Нанков ги изпраща с думите "Хайде, работете". Мъжете си тръгват, а зам.-министърът се оглежда, за да разбере на кой от автомобилите следва да се качи, за да продължи напред с инспекцията.
Сцена трета:
Черен път се врязва насред поляна в гора. Джиповете паркират един върху друг, делегатите слизат и газят в кишавата пръст.
БОРИСОВ: Айде по-бързо!
Камерата показва началник на бригада, който се представя по фамилия и се здрависва с премиера. Шпалир от работници се е строил по протежението на тревата край пътя и започва да скандира "Бойко, Бойко!" като един. Тениски с лика на Борисов и мотивационен цитат се белеят под якетата на комитета по посрещането. Агент на НСО проправя пътя на делегацията към група журналисти, които чакат в края на ливадата. Виковете "Бойко, Бойко" продължават, камерата забелязва плакати с надписи: "Премиера на народа".
БОРИСОВ: Шшшт, тихо, ей. Тихо, тихо. Не се занимавайте с партийна работа.
Овациите утихват. Журналистка го поздравя с "Добре дошли", докато го снима с мобилен телефон и подава свободната си ръка за поздрав. Поздравът е приет.
БОРИСОВ: Така, къде е Нанков? Добър ден.
Оглежда се, препоръчва на журналистите и строителите да се "мръднат нататъка", за да може втората част от правителствената делегация да се добере до мястото. Сред посрещачите се оказва и кметът на Ловеч.
БОРИСОВ: А, Вие какво правите тука?
КМЕТ НА ЛОВЕЧ: По важен повод, да Ви посрещна, г-н Борисов.
СТРОИТЕЛ: Само пътища трябва да откривате!
ЖУРНАЛИСТИ: Е, не може само пътища..
Нанков си е пробил път до Борисов, който го поглежда в очи, дава тон с думите "Таз' гора..." и му прави знак с повдигане на вежди.
НАНКОВ: Таз' гора е краят на отсечката, която стартирахме преди две седмици. Дето на Торос правихме символичното откриване. Краят на 56-километровия участък и по посока Ябланица. Три участъка, шест подучастъка,... минахме сутринта през Торос, вече за две седмици има видим напредък... Тук започват с изваждане на хумуса. Да сме живи и здрави, 2020-та година до края, дотук ще има автомагистрала. Колегите от Народното събрание...
Борисов прекъсва, преди журналистите да са поискали думата: "Чакай само да ми кажеш, че се обърках. Тя откъде ще дойде всъщност?". "Оттука", казва Нанков и сочи по посока на нищо неподозиращата гора. "Тук ще е връзката с републиканския път Ловеч-Плевен".
НАНКОВ: Който между другото е рехабилитиран!
Репортерка кима утвърдително: рехабилитиран е. Борисов вече е заел стратегическа позиция с гръб към камерите, на фронтовата линия заедно с журналистите. Изглежда готов да изпитва Нанков по конспекта.
НАНКОВ: Оттука започваме за Търново. Северно от Летница, южно от Павликени и завършваме на 3 км от Велико Търново.
БОРИСОВ: Целта е да направим проекта необратим. Догодина дотук, а до 22-ра година максимум да се съединим с Търговище.
НАНКОВ: До две седмици, г-н премиер, имаме възможност да стартираме процедурата за избор на...
БОРИСОВ: Еми, дано не ни върнат закона. Това е изключително важно, за да може да се отпушат строителните работи и предварителните отчуждавания, които ни бавеха тука две години точно. И още сигурно 20 могат да ни бавят. Щото навремето така са направили, че... знаете, земеделските земи как са раздадени, и... сега примерно обжалват, обжалват, обжалват, с години, години, години. И нищо не може да се случи... Надявам се, че президентът няма да наложи вето. Фактически, ние ще строим, а ако не са съгласни с нашата цена от 300-400 евро на квадратен метър, съдът може да отсъди 1000 евро, ние ще ги платим, но през това време ще се строи. Всички са ви лъгали за Хемус, никой не я е направил. А тези градове на север, Севлиево, Гарбово, Плевен до Дунава, ще потънат в забрава.
Много е красиво, но за селски туризъм. Да дойдеш един път в годината, да се порадваш и да си отидеш. А за местните хора няма поминък. Искам да го снимате това, и догодина да дойдем, да видите какво ще бъде.
Затова финансовият министър е тука и пише в тефтера. Обходът на Ловеч става добре, но стане ли този път дотука догодина, значи и на Плевен му трябва обход. Колкото повече се вдига производството и индустрията, толкова повече се налага всичките обходи да се правят. Ако сме търпеливи, мисля, че август месец ше започнем и два лота Търново-Русе. Парите сме ги заделили, за да не кажат "Взимат на някой парите", в отделна сметка. Ако искат, нека ги вземат след това, но дотогава мисля, че процесът ще е необратим.
На 10-та минута журналист от национална медия губи интерес към строителните графици и отклонява темата към по-чувствителни въпроси: "А какъв е смисълът на срещите между президента и ..."
БОРИСОВ: А, питайте го него. Аз отговарям тая ливада след 2 години да има и заводи. И неслучайно инвестициите са само заводи.. Сега отивам на поредния завод. Видяхте в Кърджали, в Русе миналата седмица, хиляди, хиляди работни места. Истинска икономика.
СТРОИТЕЛ: Браво!
БОРИСОВ: Не ония загубените, дето разправят, че имало инвестиции. Кои? Ха сетете се за инвестиции. Веригите? Да, безспорно, благодарим, но оттам излизат парите на българите в чужбина. Друга инвестиция да ми подскажете? Банковия сектор? Кое? БТК, мобилните оператори?
ЖУРНАЛИСТ: А ще има ли кой да работи?
БОРИСОВ: Е, държава се гради с труд. Едно време, Хаинбоаз... щото не са правили само лоши работи... Хората са правили проходи. Ей така, за без пари, но са ги направили, и после ги ползваме и ние. Така че, това, което го правим днеска, ще го ползват 50-60 години. Да действаме.
ЖУРНАЛИСТ: Идват избори, г-н премиер... европейски,... идват и местни...
БОРИСОВ: Идва и Нова година.... Коледа. Отново ще дадем коледни надбавки за пенсионерите, както дадохме великденски. Вие това не го отчитате, но там отидоха 50 и няколко милиона. Ще направим добър бюджет с 10% увеличение на заплатите...
(глас зад кадър): Само десет ли?
БОРИСОВ: Какво? (смее се) А-а-а, Горанов каза, че закъсняваме за Търговище! Тези, които ви обещават повече, ви лъжат, защото реално няма как... Айде, да сте ми живи и здрави.
Групата започва да се движи към изхода на поляната, но в този момент възрастна жена успява да си пробие път до Бойко Борисов и го спира. Жената се оказва бивша учителка на финансовия министър Владислав Горанов.
УЧИТЕЛКА: Влади Горанов трябва да ми благодари, че съм го учила навремето! Но аз сега му благодарих като министър на финансите, че даде целеви милион на Математическата гимназия в Плевен. Не забрави училището, от което е тръгнал. Един от безброй многото добри ученици беше, но най-добрият министър на финансите. Не забрави училището си, от което е тръгнал.
БОРИСОВ: Ама той не само на твоето...
УЧИТЕЛКА: Аз за моето училище говоря.
БОРИСОВ: Казвам го, защото тука зад Вас записват и ще кажат, че Горанов прави нещо нередно...
УЧИТЕЛКА: Не, не, той и за Ловеч прави. Тук сме на браздата Ловеч-Плевен. Аз съм ловчанлийка, присадена в Плевен.
БОРИСОВ (с учудване): Как присадена?
УЧИТЕЛКА: Ами, така, мъжът ми в Долна Митрополия, военен летец...
БОРИСОВ прекъсва: А добре ли е за училището?
УЧИТЕЛКА: Супер, безкрайно благодаря! (продължава с фамилната история: "Синът ми е ръководител полети, а мъжът ми е военен летец...")
БОРИСОВ прекъсва за втори път: Близо милиард сме дали за образование и инфраструктура.
УЧИТЕЛКА: Много ми харесвате и на мен, в личен план.
БОРИСОВ: Повече ли от Влади Горанов?
Учителката вдига палци: Разбира се, повече!
СТРОИТЕЛИТЕ: Бравооо! Повече от бате Бойко никой не прави!
Чул достатъчно, Борисов отново ги призовава да спрат с овациите.
Сцена четвърта:
Инспекцията е стигнала до път между Търговище и Шумен. Нова строителна площадка. Работници, бригадири и репортери са подгизнали, докато чакат премиера под дъжда. Борисов и Нанков слизат сред народа.
БОРИСОВ (обръща се към Нанков): Нанков, казвай.
НАНКОВ: Една година отчуждаване...
БОРИСОВ прекъсва: Това го знам за отчуждаването, те го знаят също. Една година не можем да мръднем заради отчуждителни процедури. Знаете как са им дали навремето, все в червено... Ама да не кажат, че е партийна агитация... Но неслучайно са им дадени. Всички кариери предварително, където се е очаквало, че ще строим, са ги раздали. Кариерите за камъни. Но пък за наш късмет излязоха много хубави камъни в участъците, където строят строителите. Хем излиза по-евтино. Ето, на Ябланица с 10 милиона мисля, че излезе по-евтино, защото камъкът е хубав, става и виждате колко бързо ще дръпне.
НАНКОВ: Ще имаме археология 3 месеца, г-н премиер, ще имаме археолози в един от участъците, километър и триста метра.
БОРИСОВ (усмихва се иронично): То нямаше да повЕрвам, ако не се бяха появили!
Зрителят е побит от нервни тръпки, докато през главата му минават кошмарни спомени от 2010 г., свързани с главния археолог на републиката Симеон Дянков.
НАНКОВ: 3 месеца ще им е срокът по договор.
БОРИСОВ: Срещнете се с тях, както на другите места по Струма, по Марица, по Тракия, по Люлин, включително и на Белокопитово. Платете, разплатете, помолете ги само, три месеца не са малко време, ако има нещо ценно, да го приберат в музеите, за да не се избиват хората.
(някъде на фона се чува нов глас от хора: "Бойко! Бойко!"..)
БОРИСОВ (вдига пръст пред устата си): Шшшшт! Тихо, нЕма да ни пуснат по телевизията! За радост, строейки магистралите, уплътняваме музеите с археология (смее се). На Струма така го правим, че на самата магистрала да има музей, за да го виждат хората... Да се надяваме, че няма да ни върнат закона, защото това пречи и за магистралите, и за газопроводите, и за жп-линиите. Но тези вашите отсечки, дето ви интересуват - Търговище ще има море. Ще ходите за 1 час на море.
ЖУРНАЛИСТКА: Ние и сега ходим за един час.
БОРИСОВ: Е, друго си е с магистрала... Нали се движим по трасето и го виждаме какво е. Заделили сме парите, за да не говорят другите, че някой ден, в бъдещето, светлото, социалистическото, ще имаме и ние път към бъдещото. Нали това сте го слушали десетилетия?
ЖУРНАЛИСТКА: Ние сме млади като вас, така че...
БОРИСОВ (смее се): Е, ти си по-млада!
Групата отново се оттегля на път, а докато гостите се качват по Секвоите, камерата забелязва група строители с плакати "Напред, стига партизанщина".
