Мисля, че преди да се говори какво да се прави със студентски град, трябва да се реши какво искаме да постигнем. Западните гореописани университети целят да създадат специалисти и личности на световно ниво.
Това без дисциплина и прецизност в заниманията ти не става, нищо не пада от небето - трябва да се трудиш за него.
Нашите университети са в България, където в последните години всичко е безскрупулно печалбарство без оглед на последствията. В университетите вече не се гони качественото образование, важното е да има бройка, за да има пари.
А и да дадат елитарно образование на децата, къде да работят в държава, където нищо не се гради, а само се краде. Хората правилно са наблегнали на заведенията - така и така нищо не става от държавата, нищо не става от вас, поне се забавлявайте и ако може да не се избивате, ще е добре.
Упадъкът на книжнината навсякъде и всякога е съпроводен от едно и също регистрируемо явление - нарастващият дефицит от упорство и неподчинение на умния пред тъпия. Независимо от системата и университетите, килиите или каквото е там това е признак за упадък и да ме извиниш, ама на Запад взе да се вижда вече и с просто око. Не тях трябва да копираме, всъщност няма защо да опираме никого, ако искаме умни и кадърни хора преподавателите трябва да забравят егото си и да обърнат внимание на това учат ли на нещо всъщност студентите. Родителите трябва да се откажат от копнежа за дете вишист на всяка цена, че тоя има копнеж роди безбройни армии от ПР-и, специалисти по икономика и празни приказки, по социология, по психология и други подобни безсмислици. Защо ли? Ами защото и статуса има значение, толкова народно висше образование не може да е на друго освен народно ниво и народни нрави (в съвсем недобрия смисъл).