Митът за завърналия се емигрант

Ако искаш цитати - има едни книжки human psychology for dummies. Дори там ще видиш, че колкото и сложни организми да сме - човешката психология и мотиви, drive, не са много сложни и за масата са търсене на по-добър живот, щастие. А то не е абсолютно, а perception, на базата на сравненеи с останалия свят. Богат ли си с 10 ябълки? Ако всички около теб имат овощни градини и тонове ябълки - ще се чувстваш кофти. Ако хората около теб имат по 1-2 ябълки - тогава ще си далеч по-окей. Ако си нещастен и неудоволетворен - най-бързи и лесният начин да се почвстваш по-добре е да обсняваш, че имало някфи си други дето са пълен батак. Тъй, поне малко да се почувстваш добре в кожата си. Но щастливите хора не правят това, те не изливат поми в нета и не обясняват колко са "по-добре". Те, истински щастивите, споделят щастието си с близки и приятели, колеги, вкъщи, на работа, на екскурзия и т.н. Знаеш ги тези работи, не ти казвам нищо ново, не обсъждаме оптимизация на мъшин лърнинг алгоритми, а common sense неща. Не са ти нужни и цитати. Истински щастливите хора, както казах, не прекарват времето си да "доказват правилния си избор" на рандъм узърнейми в нета, нито пък "им става" като "потъпкват" същите тея рандъм узърнейми. Освен ако не са съдисти де, но аз говоря за масите. Ако ще си говорим на дребно - нищо от написаните неща не е доказуемо, в този форум поне, но щом разни хора са стигнали до там да доказват избора си и да се величаят пред напълно непознати - ситуацията е ясна - щастливи и удоволетворени индивиди са. Тези неща не ги пиша с цел да дискредитирам и оплювам емигранството, то не е нищо лошо. Дори е чудесно, най-малкото разширява хоризонтите на хората. Предоставя им по-добри възможности, нови хоризонти. Има и много щастливи емигранти, аз бях такъв през 4 и малко от 6-те си години навън. Дори сега, когато съм в България - не съм връзан тук, ако реша - заминавам още утре. Говоря против "щастливите души" изпитващи нужда да се доказват на непознати, и пръскащи злоба и текстова диария наляво и надясно.

>има едни книжки human psychology for dummies Някак си предварително знаех, че поредицата "... for dummies" е силно представена в твоята библиотека. Апропо, това по никакъв начин не дава отговор на конкретното ми запитване - да представиш цитати. Не цитати от книги "for dummies", а от коментарите на хората, които несправедливо обвини просто защото ти беше удобно. >Богат ли си с 10 ябълки? Ако всички около теб имат овощни градини и тонове ябълки - ще се чувстваш кофти. Съгласен съм, че в такава ситуация ти ще се чувстваш кофти. Ключова дума - "ти". Отново ще повторя, дано този път го схванеш - не всички хора са като теб. За щастие. Не си нито първият, нито последният мизерник тук, който приписва собствената си скапана злобна и завистлива душевност върху всички околни, за да се чувства по-добре в душевната си нищета. >Но щастливите хора не правят това, те не изливат поми в нета и не обясняват колко са "по-добре" Така е. Все още citation needed, защото твърдиш, че някой си тук бил го правел. Кой и къде? >мъшин лърнинг .. съдисти Имаш някакъв силен афинитет към буквата "ъ". "Ъ" като "нигръмотин". >емигранството .. разширява хоризонтите на хората Очевидно не винаги, както демонстрираш ти. >Говоря против "щастливите души" изпитващи нужда да се доказват на непознати, и пръскащи злоба и текстова диария наляво и надясно. Отново.. цитати? Ако според теб несъгласието с някакви хора представлява "злоба и текстова диария", то ти си точно толкова виновен за същото. Ако искаш да изкараш някого злобен защото не се съгласява с твоето мнение, то ти самият пък си точно толкова злобен, че не се съгласяваш с неговото мнение.

Искаш цитати - ето ти: От щастливия ти колега, не хейътр. >не...връщам се виртуално -да,само за да се убедя какви нещастни роби сте,и да си сверя часовникЪт,че място за мен в този свинарник никога не е имало От теб: > Някак си предварително знаех, че поредицата "... for dummies" е силно представена в твоята библиотека. Първо изречение - нападка, образовам се само от for dummies, простак, виждаш ли ти. > Отново ще повторя, дано този път го схванеш - не всички хора са като теб. За щастие. Ех, какво щастие хората да не са като мен, колко по-хубаво е да си комуникираме с хейтъри. > Не си нито първият, нито последният мизерник тук, който приписва собствената си скапана злобна и завистлива душевност върху всички околни, за да се чувства по-добре в душевната си нищета. Продължаваме със сандвич - хейт между две филиики хейт. > Имаш някакъв силен афинитет към буквата "ъ". "Ъ" като "нигръмотин". Продължаваме само да храним. > Очевидно не винаги, както демонстрираш ти. Oтново съм мизерника аз. хоризонта ми се простира до пъпа ми. Към тоя момент направо се чудя why bother, ако ти се храни толкова прасни едно "Да ти еба....." и да се приключва. И защо всичките тези нападки към мен? Защото казах "Щастливите хора не влизат в нета да хейтят". От сорта на "връщам се виртуално -да,само за да се убедя какви нещастни роби сте", както твоя колега разправя. Shame on me. Ако ти е кеф - продължавай да ме храниш, ако това прави нещастния ти живот поне малко по-поносим, ще се жертвам. Само доказваш тезата ми, че щастлив човек никога няма да си губи времето да псува някакъв си случан в нета. Но да не се залъгваме - български нещастници има също, те обаче си давят нещастието и псуват политиците, русия, америка, гравитацията, корупцията, циганите, мюсюлманите и т.н. в кръчмата на ракия и салата с приятели. Емигрантите нещастници псуват рандъм хора в нета, понеже явно им липсва социална среда и човешки контакт. Накратко - не ги ебават за слива. А относно обвиненията, че аз правя същото - хейтя. Не мога да се съглася. Посочвам един проблем, хора нуждаещи се от това да си изливат отчаянието в нета чрез псувни и т.н. И давам решение - за всеки да си намери мястото под слънцето, което го кара да се чувства в мир със себе си. Било то в чужденция или България. Сигурен съм, че има хора дето ще им светне една лампичка - щом са стигнали до там, да са дребни и злобни душички срещу рандъм хора в нета явно има нужда от промяна. Въпреки всичко - надявам се да намериш щастието или поне мир със себе си един ден. Тогава несъзнателно ще минеш от хейт, хейт и пак хейт към spread the love and make the world a better place.

Деовинчо го оставям, ще продължа за хората с отворено съзнание. Първата стъпка към подобрението на положението е човек да признае, че нещо не е наред. Симптоми бол, примерно от сорта на безразборен хейт и псуване на случен човек в нета са сигурен признак, че нещо не е наред. Замислете се - кога бяхте истински щастливи, примерно на някоя ваканция - тогава влизахте ли в нета да хейтите и псувате наляво и надясно? Не, естествено. Има стотици симптоми, че нещо не е наред - човек лесно усеща дали е окей, или просто казва 'it's all right" Понеже темата е за чужбина - ще говоря за чужбина. Има много държави, където много хора не могат да се впишат. Това не означава, че тея хора са боклуци. Просто тази конкретна държава не е за тях. Има много местенца, богати и бедни. Дори в сравнение с България - богати дестинации за емиграция бол. Не е нужно човек да се връща в България, нито пък е нужно до живот да е в чужбина. Всичко е до личен избор. Ако човек не може да се впише в Норвегия да речем - това не значи, че тоя човек е зле. Може просто да има нужда от слънце, повечко светлина. Същия човек може примерно без проблем да се впише в Щатите, или Испания. Имам близък познат, който не успя да усети Щатите като неговото място, там завърши, но не му хареса да остане, а се насили. Същия този е от 10 години в Лондон е е по-щастлив от всякога. Резултата е само - 3 загубени години в Щатите, при условие че там очевидно не беше неговото място. Това го пиша, понеже има една такава масова заблуда, че ако човек не му харесва Берлин и не се вписва там, примерно, то той неминуемо е провал. Няма нищо такова, понеже няма 1 формула за щастието. Същия този "провален" емигрант в Берлин може да усети Копенхаген като неговото място и след години да е чист датчанин. Има толкова много държави и градове, където атмосферата, лайфстайла и цялостното усещане е толкова различно, че е престъпление човек да седи в единия град/държава, където е отишъл и да е нещастен, да няма приятели и да прекарва вечерите си в псувни в нета. Важно е, но и трудно, човек да признае пред себе си, че нещо не е наред. Но това е първата стъпка към промяната и подобряването на ситуацията. Живота е един, до доказване на противното, и е грехота да го прекарваме изпълнени с омраза, самотни и на "чуждо място". Чуждото място не го казвам като чужбина, а като място на което не се чувстваме добре. Това място може да е София, може да е Канбера, Лондон, Берлин или Долно Камарци. Всеки може и има право да е щастлив.

Това с "for dummies" го каза първо самият ти, не аз. Разбирам, че го виждаш като нападка, както вероятно и всяко посочване на кошмарните ти граматически грешки, но разбери и ти, че изброяването на наблюдаеми и неоспорвани факти може да е обидно за теб, но не е нападка само по себе си. Хора като теб винаги настояват, че някой ги напада, някой иска да ги обиди, защото това в твоите очи би оправдало всичките глупости, които ръсиш като премества фокуса не върху факта, че са безумни глупости, а върху мнимата причина да бъдат посочвани - някой иска да те обиди. Това също те кара да се чувстваш важен - видиш ли, за някой си достатъчно важен, че да иска да те обижда. Реалността, естествено, е доста по-проста - глупостите ти са просто глупости, и на никой не му дреме достатъчно за теб, че да иска да те напада или обижда. Твоята анонимна личност няма никакво значение за никого, точно както моята анонимна личност няма никакво значение за никого. Осъзнаването на този прост факт е причината защо никога няма да ме чуеш да мрънкам и опявам, че някой ме напада или обижда. Ако посоча мръсно псе на децата си, то не е защото ми дреме за чувствата на кучето и искам да го обиждам. Нищо подобно. Просто искам децата ми да го избягват, защото лесно наблюдаемата обективна реалност е, че кучето е мръсно и вероятно въшливо.

Както написах по-долу - приключих с теб. Дребна душица като теб, чиято всяко 2-ро изречение е нещо да осмеем другия, да го нагрубим, е нищо повече от кофти селско парче. Това обяснява и защо не те ебават за слива, където си, та се доказваш в нета. Сега ти позволявам да продължиш нещастното си съществуване.

>Както написах по-долу - приключих с теб Тези като теб винаги повтарят и повтарят и повтарят и повтарят, че са "привършили", като със всеки свой пореден коментар директно си противоречат, но някак си абсолютно никога не го усещат. >Дребна душица >кофти селско парче >не те ебават за слива >нещастното си съществуване За човек, който на думи уж проповядва "spread the love", използваш учудващо много напълно несъвместими с тази идея думи - практически половината ти коментар категорично противоречи на тази мантра. Предполагам сега ще ми обясниш как аз си го прося, искам, заслужавам, как по принцип не псуваш, не ругаеш, а си благ човек, който лее любов и разбирателство, само че аз по някакъв начин съм виновен за твоите думи. Хора като теб винаги имат една и съща банална рационализация не бруталните противоречия, в които сами се набутват.

И това уважаеми зрители е пример като по учебник как на емигрантчето му липсва социална средата, сам и отритнат като куче и де ли се бута да си пише с хора, дето очевадно не им се комуникира с жалката му особа. За следящите "дискусията" - тук има доста виден пример за нещастието. Единия влизал в БГ сайтове, понеже да се убеди, че е щастлив и е направил правилния избор. Няма такова нещо - ако си щастлив - ти просто си. Не ти е нужно да доказваш нито на себе си, нито в някаква дискусия с рандоми в нета. Всеки заслужава да е щастлив. Жалко е човек да си пропилее живота в злоба и омраза. След като човек е нещастен - да смени мястото и обстановката.

Айде, пак претоплихме манджата. Не ви ли омръзна?

"@deaf Избягахте от ужасяващата мизерия тук и защото забележете,по различни причини НЕ можете и се отказахте да се борите ТУК за една по-добра България." Стига си мрънкал. Милиарди хора по света си мечтаят за живота, който ти водиш тук в България. А и факта, че имаш кинти да си плащаш за интернет говори, че си много далеч от "ужасяващата мизерия тук".