Месецът започна под знака на многото почивни дни, но и с лек до умерен религиозен полъх.
Тъкмо мина православният Великден и дойде светският (да не се чете съветският!) Ден на труда. По време на дългия уикенд покрай Гергьовден отново се зачудихме богоугодно ли е да се преяжда с печени агнета с много пресен чесън, а визитата на папа Франциск съвсем ни обърка кое е библейско и кое - не.
Можем да кажем, че отиващата си седмица се оказа не по канон, но е сто процента по действителен случай.
В понеделник изпратихме папа Франциск от София за Скопие, но посещението му вместо мир и любов, донесе скандали. Призивите му за толерантност и разбирателство едва ли ще бъдат запомнени, за сметка на дискусии за визитата му, които със сигурност ще смайват със своята глупост бъдещите поколения.
Докато самолетът му вече "ръсеше кемтрейлс" над Северна Македония, на българска земя още коментираха ожесточено защо "неканеният гост" не си седял във Ватикана и какво правил в православния свят. И какви били тези приказки да отворим сърцата си за мигранти?!
Конспираторите нямаха нужда от дискусии.
Те знаеха защо е тук папа Франциск, а именно - за да ни отклони от правата вяра, да прокара коварни чужди интереси и, в крайна сметка, да посрещне Антихриста на земята (по дядо Николай). Набитото око на Facebook-разбирачите видя дори сатанинско послание в железния кръст на папата... След всичко прочетено през последните дни вече не се учудваме на резултатите от изборите.
Бойко Борисов обаче не пропусна да се похвали - посещението на папата било добра реклама за България, направо като коктейл на улица "Хармония". А и папата казал да продължаваме да строим мостове и магистрали. Е, първото може и да го е казал и то силно метафорично, но за магистралите не сме много сигурни.
Тази седмица също не останахме без празници и отбелязахме Деня на Европа. Или Деня на победата - в зависимост от партийната книжка и ЕГН-то.
Може в други дни със съседа си Иван да сте най-добрите приятели на света, но на 9 май никак не е изключено да се хванете за гушите на тема "русофили срещу русофоби". В Европа празникът е посветен на паради и припомняне на историята, за да не я повтаряме. В България денят обикновено е отреден на зрелищни спорове, които неминуемо губят добрия си тон.
Кавгите по въпроса отдавна са надскочили любовта или омразата към Русия. Вместо това аргументите са "Европа е свърталище на разврата" срещу "От Русия нищо хубаво не сме видели".
Някъде пътьом се намесват Освобождението, природният газ, правата на хомосексуалните, а напоследък и Стратегията за детето 2019-2030 г. И пак се опира до споровете кое е библейско и кое - не. От нас да знаете - да се карате с познати и непознати с пяна на уста не е библейско.
И като казахме Стратегията за детето...
Може би част от хората в тази държава обичат да живеят живота си в постоянно напрежение и да си създават измислени врагове. Такава беше Истанбулската конвенция, от която изскочи създанието "джендър". Сега заради въпросната стратегия родители от 20 български града решиха да излязат на протест срещу документа.
Всъщност протестът е само повод да изразят мнението си против норвежците, НПО-тата, Държавната агенция за закрила на детето и "джендър идеологиите".
Явно „джендърът" вече е достатъчно зрял, за да си съставя собствени идеологии. Недоволните граждани дори са си направили и тениски.
Образите на тях лъхат на колхоз, но за сметка на това са красноречиви...
А другата седмица има цели пет работни дни. Това вече въобще не е библейско!
Мисля метафората е ясна - нещото между артистичните видения на Вера Мухина и нейните «Рабочий и колхозница» и нашенския преразказ на Червената шапчица в частта, когато ловецът се изправя срещу злия капиталистически вълк...