Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какъв е ароматът на детството

Липов цвят, вкусни манджи, печени на балкона чушки...
Липов цвят, вкусни манджи, печени на балкона чушки...

На първи юни всичко живо го обзема носталгия по детството. "Къде са ми детските книжки", прашни лета по улиците или на село, "Милион и едно желания с Кака Лара" (когато наистина беше кака) и т.н.

Миризмите обаче са това, което извиква най-много спомени. Ако детството ви имаше мирис и вкус, на какви щяха да бъдат те? С какви аромати свързвате онова носталгично време на детско щастие и малки детски неволи?

Дали по пролет с първите цъфнали дръвчета. Смолата по кората на по-старите овошки, от която си убеден, че ще направиш лепило. Мократа пръст, появила се, след като снежната покривка си е заминала. Разцъфналите цветя в градинките пред блока. И всички онези цъфнали липи по улиците, докато караш колело.

Ароматът на яйцата и козунаците по Великден. На печени агнета, които се въртят на чеверме на онази огромна поляна в Балкана...

Дали ще са летните миризми. Онзи специфичен дъх на прахоляка, полепнал по теб, след като си ритал топка или си тичал. Или как самият въздух започва да мирише странно, когато си паднал от колелото.

Ароматът на прясно окосената трева сено на село при баба и дядо. Онзи момент, в който тя е изсъхнала вече и балите със сено са събрани, а на теб ти се е отдала възможността да се хвърлиш върху тях. Как просто си лежиш, сламки влизат в косата ти и всички тези миризми те обгръщат.

Или ароматът на гората, когато се разхождаш. Горските ягоди, всичките диви малини, къпини, боровинки. На ядливите гъби, които дядо ти те учи да разпознаваш. На всичките дървета, на поизгнилите листа, които са засипали пътеките. На горските потоци. На глухарчетата, които се разпръсват, щом раздухаш.

През лятото храната мирише божествено. Ароматът на току-що разрязаната диня (или пъпеш), която ядеш със соленото бяло сирене. На наденицата, която печете на скара. Прясната салата от домати и краставици, която не обичаш толкова много, защото някой винаги прекалява с мазнината, а ти я обичаш "по-сухичка". На същите онези събрани гъби, когато и те отидат на скарата. На цялата тази "барокова" палитра от миризми, които се вплитат във въздуха около накладен на открито огън.

Или соленият аромат на море. На цацата в капанчето точно до плажа. Вкусът на ванилов или шоколадов сладолед (този спор никога май няма да бъде решен окончателно - кой е по-хубавият). Как мирише кожата ти, точно след като си излязъл от водата и са те намазали пак с крем срещу изгаряне. Всичко мирише на водорасли и на риба, но някак не толкова неприятно, както когато влезеш в рибарския магазин.

Ароматът късно вечер, когато се вари ракия. Как огънят пука и димът оставя своята следа във въздуха. Тестото за запечатване на казана. Джибрите, които при изсипването оставят тежкия си мирис - на презрели сладки плодове. На мезетата, които се развъртат около огъня, за да мине по-гладко варенето.

Или ароматите на есента. На окапали листа и на въздуха, когато е паднала мъгла. На чушките, които съседите пекат по балконите. На домашна лютеница, сега сварена. Моментът, в който си намазал дебело филия бял хляб, посипал си я с малко нарязан лук и със сирене. На липов чай, който пиеш, защото си настинал, или просто защото ти е мързеливо. Ароматът на града след дъжд...

В училище на тебешира от дъската в училище. На топлите закуски от стола в даскало - банички със сирене, дебели меки пици с лютеница и салам, милинки, кренвиршки... На миришещи картинки (макар че всички миришеха на нещо като дъвка), на "гърмящи" бонбонки, на дъвки, на сокове от 10 стотинки, на вафли... На топла супа, когато се прибереш вкъщи.

На есенните круши и ябълки. На домашното сладко от дюли. На букетите с цветя, които подаряваш на учителката си за първия учебен ден.

И зимните миризми. На кекс, който майка ти е изпекла. На снега навън, който си успял да изядеш, без никой да те гледа. На вълната от пуловера ти, когато го събличаш и статичното електричество разроши косата ти. На топло какао с мляко. На греяно вино, които възрастните пият. На киселото зеле и на манджите, които се готвят с него (не е приятно, но поне е вкусно после). На пърлено и на току-що опечени свински мръвки.

На ястията на Бъдни вечер. Баклавата и тиквеника. На портокали и мандарини. На печени орехи с малко сол.

Ароматът на парфюма, който носи майка ти, когато те прегръща преди да заспиш. Или на одеколона на баща ти, когато го гледаш как се бръсне. Ароматът на свобода, който се носи във въздуха, когато бягаш с приятели...

Какви са ароматите на твоето детство?

Най-четените