Ако сте в Южна България и по-точно - в старозагорско, ямболско или сливенско - е много вероятно към сандвичи, яйца или ориз да ви поднесат солница със зелена ароматна подправка. Миризмата ѝ е едновременно приятна и нетипична, смес от зелена трева, див лук и пресен чесън.
Това е самардала - подправка, която заслужава много повече внимание, отколкото в момента получава.
Самардалата расте под формата на китна и красива трева със сочни и също толкова уханни стебла. По-интересното е, че растението обича не само България, но и цялото
Средиземноморие и големи части от Южна Турция, само че навсякъде другаде то се отглежда почти само декоративно - има прекрасни цветове под формата на камбанки.
В България пък нямаме никаква представа откога точно използваме самардала и е възможно това да е дори отпреди Османското владичество.
В много български записки за рецепти и опити за сборници с рецепти се използват по-общи названия за подправките като зелении, миризми, меродии. И до днес в Северна България, например в Русенско, под "меродии" мнозина не разбират букет от зелени подправки, а не само една-единствена подправка.
Така че тези кулинарни бележки, често нахвърляни набързо черно на бяло, не могат да ни подскажат откога ядем самардала.
Традиционно самардалата се бере, смесва със сол и суши, за да се получи апетитната подправка.
Сама по себе си тревата има ясно изразения вкус на див лук и чесън, а солта извлича от нея излишната влага и я прави лесна за стриване. За съжаление недобросъвестни производители слагат малко количество самардала и огромни количества сол за повече грамаж и накрая подправката е прекалено солена.
Съвсем прясната, току-що набрана самардала също е подходяща за ядене след измиване и смесване със сол.
Тя обаче има далеч по-остър вкус и колкото по-високо из планините е набрана, толкова по-люта е. да, растението може да се отглежда в двора или в саксия, но най-много си харесва по-сенчести, влажни, хладни и високи места.
В Южна България се среща в големи количества в полите на Средна гора и ниските части на Стара планина.
Листата на самардалата могат да се използват и за чай, който действа благоприятно на стомаха и червата.
Като подправка обаче тя губи свойствата си при термична обработка и остава само соленият вкус.
За сметка на това може да направи яйцата под всякаква форма, гъбите, ориза и картофите далеч по-интересни и интригуващи. В Южна България по Великден в редица домове купичката със самардала е задължителна към боядисаните яйца.
Отново там, включително и в родната ми Стара Загора, в редица заведения чипсът и пържените картофи също се поднасят със самардала.
В Гурково, област Стара Загора, пък има и "Самардала фест".
Извън региона подправката се намира в големите супермаркети и в магазини, които имат щандове за био продукти. Съветвам ви ако попаднете на ароматната тревица, да си вземете едно бурканче и да го изпробвате с нещо семпло - хляб с малко масло, варено яйце, варени или печени картофи.
Убедена съм, че леко чесновият ѝ вкус ще ви допадне. Ако ли пък не - подарете я на някого от Южна и Югоизточна България, със сигурност ще се зарадва.
