Да живееш близо, но извън столицата е уникална привилегия. Двата километра след Околовръстното шосе, които пориш с 80 км/ч всяка вечер на фона на ширнали се поляни и полегатите върхове на Стара планина в далечината, ти създават усещането, че яздиш към залеза и оставяш зад гърба си всички сивотии, бездария и нервности на делника.
Отмиваш сякаш от себе си прахоляците, кресливостите и миризмите на големия град. Попадаш на място, където те посреща веселото чуруликане на врабчетата; където чуваш всяка капка в капчука, когато вали и всяко потрепване на листата на дърветата, когато подухва; където песента на щурчетата вечер е единственият съпровод на ясното звездно небе.
Разбира се, това е в идеалния случай.
В не толкова идеалния, на подобно място всяка заря за рожден ден, озвучена с най-новия хит на „Пайнер", всеки тийнейджърски купон, съпроводен с бурни плясъци в басейна или всеки ремонт в двора, гарниран cъс стържещото рязане на флекса и пикантните псувни на майсторите се съпреживяват от цялата околия. Чувстваш се като на първия ред в досаден спектакъл, от който обаче няма къде да избягаш. Та затова всички съседи стоически изтърпяваме врявата, докато тя приключи, и живеем в негласно примирие.
До вчера.
Когато се появи подписка срещу шума - забележете - който вдигат децата, докато играят.
И преди да ме репликирате, че децата наистина умеят да бъдат доста шумни, а родителите са длъжни да ги възпитават да се съобразяват с околните и преди аз да ви отвърна с някоя модерна психологическа теория, според която щастливите деца са шумни, нека разясня конкретната ситуация. Става въпрос за улица без постоянно движение, с поле в края й, с орех в необитаемо място по средата и с няколко запуснати къщи измежду обитаемите. Този почти приказен свят е населяван от десетина деца - момичета и момчета на възраст от 4 до 14 години. Ритат футбол, карат колело, играят на „ръбче", „народна топка", гоненица и карти, пръскат се с водни пистолети и шишета с пробити капачки, строят къща на ореха, отглеждат малки котета в кашони, понякога влизат тайно и въпреки всички родителски забрани в дворовете на изоставените къщи, раждат се първите им трепети към отсрещния пол, озвучени с Ела Хендерсън или Джъстин Бийбър от мобилния телефон...
Изобщо правят всичко онова, което ги държи далеч от скуката и компютрите през лятото и им осигурява така важните за порастването свобода и въображение. Разбира се, да, всичко това често е шумно (макар и никога между 14.00 и 16.00 ч. и след 22.00 ч., когато родителският контрол заработва безотказно). Често има силен смях, детска глъчка, чува се под нечий прозорец „Юлииии, Васкооооо", „Идааа, след 10 минути, само да изям филията" сутрин или „Не си честеееен! Спукано гърнеее!" вечер.
Но чак пък подписка срещу детския шум?!
Неотдавна в метрото бях свидетел на следната случка: на една от спирките влетяха три смеещи се момчета - не агресивни, не нахални, просто смеещи се на нещо тяхно си. Смехът им заля целия вагон, плисна вътре като летен дъжд върху всички възрастни, вперили поглед в мобилните си телефони така настървено, сякаш през тях управляват Токийската фондова борса.
Моментално се намери един възрастен мъж, който нахока момчетата: „Я, по-тихо!" Едно от тях - очевидно добре възпитано - каза „Извинете, господине!" и децата виновно се смълчаха, а възрастните доволно потънаха в угрижените си мисли и прегрели мобилни телефони. Ако не трябваше да сляза, навярно щях да изкрещя: „Не, момчета, не дължите извинение никому!
Да се смееш и да бъдеш весел не е престъпление!
Сега е времето, в което трябва да живеете на макс, да се смеете, да плачете, да искате светът да ви забелязва, да изразявате емоциите си, а не да ги таите в себе си, за да се превърнете после в комплексирани мъже, които един ден може и да взривят същото това метро".
Толкова ли изнервено стана ежедневието ни, толкова ли са ни изпити сетивата, толкова ли сме смачкани от безизходици и липса на бъдеще, че загубихме всякакво чувство за нормалност и елементарна търпимост дори към детския смях? Наистина ли смятаме, че шумната детска игра заслужава санкция, а собствената ни свадливост и индиферентност към живота - не?!
това че има хора които работят от вкъщи или нощна смяна също не е вина на детето. --- Детето затова има родители - за да го спират, когато върши простотии като, например, вдигането на излишен шум или "отглеждането" на улични животни. И за да му осигурят възможност да изразходва енергията си, без да пречи. И за да го научат, че животът му ще е много по-лесен, ако зачита хората около себе си.
До господина с котките, децата са тихи и кротки само, когато са болни. Или по някакъв начин тормозени, или жертви на домашно насилие. Купи си тапи за уши и отплавай. Подобни на теб вечно мрънкащи лелки ни заливаха с вода от балконите, когато бях дете. Кукувици!
- Уф, аман от тийнове, огласящи околията с чалга! - Забавляват се младите бе, купи си тапи за уши! --- - Уф, аман от псуващи майстори с флексове рано сутрин! - Ремонт правят хората бе, купи си тапи за уши! --- - Уф, аман от скъсващи се да пищят хлапетии! - Малки са бе, купи си тапи за уши! ---------------------- Някой да вижда сериозна разлика между трите? Защото такава няма. Сори, обаче и аз бях див и откачен като малък. (До голяма степен все още съм.) Как успявах обаче да не бъда напаст? Как така моите родители можаха да ме научат да не рева по улиците за лакомства или играчки? Как после аз съумях да науча сестра си на същото? (Девет години ни е разликата. С двама работещи родители, смятайте кой я отгледа.) И щом аз на тринайсет съм могъл да науча едно четиригодишно дете да не се държи като животно, защо един родител на поне двойно по-голяма от тогавашната ми възраст няма да може?
Чудно ми е, бе, мама му стара, защо аз не срещам пищящи и виещи деца по улиците? Дели не е защото са пълни с таралясниците на такива като Дракона и Мануела? И защото децата пищят и вият в парковете /доколкото ги има/. И където също се намират мрънкала като споменатите двама. И още нещо: “””, Чл. 4. (1) За задоволяване на битови потребности, в сградите етажна собственост, строителни, монтажни или ремонтни дейности, може да се извършват само от 08.00 до 14.00 часа и от 16.00 до 22.00 часа, след предварително писмено уведомяване на съкооператорите, най-малко 24 часа преди започването на дейността. (2) Забранява се търговски обекти, които с дейността си предизвикват шум и се намират на отстояние до 30 метра от жилищни сгради, да извършват дейност след 22.00 часа. В случай на две или повече нарушения в рамките на една календарна година, констатирани с акт на контролен орган, кметовете на райони прилагат разпоредбите на глава 2 раздел 2 от ЗАНН. (3) В сгради, етажна собственост, може да се извършва търговска или друга стопанска дейност само в обектите, предвидени за такава цел, съгласно одобрения и съгласуван проект на сградата или в обекти, за които са спазени нормативно установените изисквания за функционирането им. Работното им време да бъде до 22.00 часа. За търговските обекти, с работно време, различно от посоченото, находящи се в жилищни сгради с режим на етажна собственост, се изисква съгласие на 50% + 1 от собствениците, като задължително се изисква съгласието на всички непосредствени съседи. (4) В сгради, етажна собственост, се забраняват: 1. шумни увеселения в периода от 22.00 до 08.00 часа; 2. извършването на търговски, стопански и други разрешени дейности, извън установеното и съгласувано от кмета на района работно време за обекта, но не по-късно от 22.00 часа. 3. производствени и промишлени дейности. (5) В случаите, когато не могат да се осигурят ефикасни обезшумителни мерки, за спазване изискванията на съответните хигиенни норми, ползването на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини (прахосмукачки, циклещи и др.) може да става само от 08.00 до 14.00 и от 16.00 до 22.00 часа. (6) Свиренето на музикални инструменти и пеенето за обучение, репетиране, преподаване и музициране може да става само от 08.00 до 14.00 часа и от 16.00 до 22.00 часа. Това е част от НАРЕДБА № 1 за обществения ред на територията на Столична община. Както добре се вижда, часовете в които не бива да се вдига шум са ясно и точно регламентирани. Толкова....
Както казах, Готик, нямам проблем децата да пищят и да дивеят в парка. Преди със семейството да се преместим в къща, обградена с огромен двор, обаче имах проблем с това да викат по улиците. Защото улиците ми бяха под прозореца. А улицата не е детска площадка, съжалявам. Цялата романтика на играта там за мен, между другото, се изпари, когато видях как дете изскочи изненадващо пред кола... Бях на дванайсет тогава. После шофьорът, който блъсна детето, го откара в болница. Сериозни наранявания май нямаше, ама... Ама. А ти ми обясняваш, че "таралясниците" нямали място на улицата... ВТФ, мен???!? И сори, обаче в статията горе не се говори за деца, които дивеят на детската площадка, а такива, които строят къща на дърво на общинска земя, надънват музика от мобилните си телефони, "отглеждат" улични животни и прочие простотии, които никой, ама никой родител с акъла си не би допуснал. И всичко това се споменава като нещо хубаво. Я пак да питам, ако някое дете падне от къщата "на ореха" и се утрепе, кой ще поеме отговорност за това? От горната статия оставам с впечатление, че децата са без надзор. Ако някое от тях се убие, кой ще е виновен? Ами за малките котета, които децата гледат в кашони, кой ще поеме реална отговорност? Кой ще ги обезпаразити, кой ще ги пази от други животни, кой ще ги храни редовно? (Честно, хора, които гледат улични животни, без да си ги приберат вкъщи, според мен са за затвор. Или поне за огромна глоба.) А онези, които тъкмо започват да харесват противоположния пол, дали пък не трябва да са достатъчно зрели, че да знаят кога пречат? И не ми цитирай закони. И други хора го направиха. И пак ще го кажа, макар и с малко по-различни думи - законът може да ти дава право да си пълен боклук и да отглеждаш децата си като такива, но това не означава, че е добра идея. Според това, което си ми цитирал, имам право да буча с FL Studio по дванайсет часа на денонощие - а разполагам с доста мощни колони. Даже, за разлика от ремонтните дейности, няма нужда дори да уведомявам някого предварително. Мислиш ли, че го правя?
Ще пиша по-бавно, щото видимо не можеш да четеш бързо. Така: таралясниците имат място на улицата, но нямат място на тротоара, където са се наместили масово. И където, доста преди да се родиш, играехме ние. Не на платното, на тротоара. Това, че ореха е на общинска земя проблем ли е да се построи къща в клоните му? А отговорността при инцидент е на родителите. Никой няма да те натовари теб с тази отговорност, спокойно. Малките котета.... мисля че за немалко котки улицата е нормална среда на обитание. За разлика от кучето, котката е достатъчно самостоятелно животно, за да се налага някой друг да го храни и защитава. Надънват музика от мобилния телефон..... Я ми кажи с каква озвучителна мощ разполагат мобилните телефони. "А онези, които тъкмо започват да харесват противоположния пол, дали пък не трябва да са достатъчно зрели, че да знаят кога пречат?" - Синът ми е на 12. Точно в тази възраст. И не съм забелязал да пречи на някого. Всъщност цитирам не закон, а наредба. Предполагам разбираш разликата. А за бученето - има и други разпоредби, където са цитирани и децибели. Синът ми е басист. Обаче вкъщи има кубе с мощност 10 вата. Предполагам се сещаш защо. За финал. Живея в блок, апартаментът ми гледа от едната страна към улица и паркинг, а от другата - към междублоково пространство с детска площадка. Уверявам те, че от първата страна шумът е в пъти по-силен. Така че ако искам да спя през деня - правя го от втората и нямам проблеми. Ако ти си израсъл на място, където си мал проблем - моите съжаления за факта. Явно е било кофти среда. А когато създадеш твои деца, смятам, ще разбереш, че никой не отглежда децата си като боклуци. Толкова....
С уважение към всички вас, не изпадайте в крайности. Едно е дете да играе, друго е да ви рита столовете в кино, едно е да седи само пред компютър, друго е да се образова (което неизбежно вече е свързано с компютър) и да изживява детстото си. Анкетата наистина е безумна. Има правила на обществен ред, които трябва да се спазват, има определени часове. Ако не можете с шум в градска среда... Измислете си решение. Проблемът е в самите вас. Има заведения за хора на определена възраст, нека има и за хора, непонасящи нормални общества. А дали сте били възпитани деца, не можете да решите вие.
Геренова, не ми е много зор какво имаш и какво нямаш, макар че ме навежда на някои изводи. А че дракончето скречира абсолютни глупости, които си ги представя като истини и на които ти се радваш, си е абсолютен факт.
Всъщност, ако се абстрахирам от обидните хули на зелевия дракон към чуждите деца, отчитайки факта, който той споделя, че рано му се е наложило да порасне и да се грижи за малката си сестра, което явно е довело до скоростното му остаряване без време, той обръща внимание върху много важната част за отговорността за безопасността на децата и недостатъчната им зрялост сами да отглеждат зарязани животинки. Аз го разбрах като призив за заостряне на вниманието.
дискусията отиде у лЕво ...все пак става дума за подписка. Във времната, които някой по-долу спомена при првишаване на границите на шума просто излизаха и ти отвъртаха шамар, след което те докладваха на баща ти и той повтаряше упражнението наречено "ръчна педагогика". И ако се цитират общински наредби при възникване на спор би трябвало общинска комисия да разреши въпроса. И да това е чалгата - налагане на своето виждане за .... каквото се сетите. А всъщност проблема е в родителите, които са абдикирали от отговорността да възпитават децата си, приемайки че къщата на село ще им спести срама.
Дали е било ирелевантно или не - спорен въпрос. Обяснявам бавно. Коли /таралясници/ по тротоари, детски площадки и навсякъде - липса на места, където децата да играят. Логично следствие, нали? Това, че ти лично нямаш такава абсолютно с нищо не променя обстановката. Когато установя глупост, не ми се налага да аргументирам констатацията си. Налага се изреклият /написалият/ я да разбере че я е изрекъл /написал/ и да констатира защо го е направил. Това че ти си съгласна с нещата, написани от дракона изобщо не ги прави по-малко глупави. Прочети по-внимателно написаното от него и ще се убедиш. Поздрави!
Да ти имам логиката, честно.
От всичко прочетено (бавно, според инструкциите на някои от пишещите) дотук ми се потвърдиха няколко неща: (а) проблемът със сигурност не е в децата, а в изключително неадекватните им родители, псевдоинтелектуалци, които си мислят, че понеже взимат достатъчна заплата, за да си плащат кредита и да си купят бира за "пред блока", имат правото да са защитници и видни поддръжници на развитието на егоизма и липсата на каквато и да е възможност и усет да "чуеш". Виден пример за проблема (а) е човекът, който пише бавно (хубаво е, че всеки път държи да ни уведоми, че подобни голословения отнемат време). Това очевидно е един от онези татковци, които не просто се кефят какви гласови възможности имат децата им, а и чинно ги придвижват (заедно с преносимо столче за тях самите) към места, които далеч не са детски площадки (например на циментирания няколко метров участък под терасата ми, по-известен като "на гаражите"), за да могат докато децата им пищят, крещят и ревят в абсолютно непригодна за деца среда, те да пийнат (също толкова шумно, надвиквайки се със собствените си отрочета) по една биричка, пък ега успеят да имат някакъв друг социален живот, различен от постове в уеб кафе, фейсбук или офиса. Притеснителното тук е, че за три години децата на тези татковци така и не се научиха да общуват помежду си с нормални или поне по-членоразделни звуци. Те също като родителите си не желаят да чуят чуждо мнение или съвет. Те не чуват и себе си. (б) каквото и който и да напише тук или въобще по какъвто и да е начин се опитва да обясни, че има някакви граници на поведение и подходящи за това локации, винаги ще си остане "лелята, която е мятала канчета с вода", която очевидно е създала жестока детска травма, след като още я помнят. Явно единствено до там стига капацитета за обработване на информация и правене на логични връзки. (в) псевдоинтелектуалецът, възпитаващ по посочения вече начин децата си, е "псевдо" по една проста причина - той не може и никога няма да чуе или приеме друга гледна точка. С децата е лесно - аз лично веднъж си реших проблема с крещенето им в един ресторант-градина много просто - след тяхното 20 минути непрестанно пищене просто се изправих, за да ме видят и започнах и аз да крещя. В този момент тези деца застанаха, загледаха ме и аз видях в прекрасните им очи (защото, не ме разбирайте погрешно, но по-чисто и прекрасно нещо от децата няма) огромно очудване, разбиране и интерес. Те именно в този момент (защото не са имали подобен момент с родителите си преди това) си дадоха сметка какво причиняват на околните и как това не им харесва и на тях. Усмихнаха се и продължиха да играят спокойно и щастливо. На родителите им обаче за съжаление самочувствието, което им дава апартаментът на кредит, не им позволява да видят по-далече от носа си и като така обричат децата си да пораснат същите. Поанта-новина: тапите за уши, таралясниците по тротоарите, Бойко Борисов и други подобни вметки, използвани за пасивно-агресивни "контрааргументи" по каквато и да е тема не защитават аргументирано теза Ви, а доказва (а), (б) и (в) по-горе.
Доказва единствено неспособността да се приеме друга теза, освен приетата за безусловно вярна от специално регистриралата се персона. Нищо друго...
Другата теза, Готик, е, че хората, които призовават родителите да поемат някаква отговорност за поведението на децата си, са дебили, лелки и така нататък, които си паркират таралясниците по тротоарите и по този начин стават причина децата да "гледат" улични котета в кашони и да вдигат врява до небесата. Дори не ми се налагаше да прибягвам до reductio ad absurdum тук, понеже всичко това си е написано из коментарите ви. (Впрочем, паркирането на таралясник на детска площадка или тротоар извън разрешените за това места се наказва с глоба до двеста лева. Вместо да си пускате домочадието да бучи и пищи по улиците, можете хората, които паркират по площадките, директно да ги ударите в джоба. Явно обаче едно обаждане в полицията е твърде сериозно усилие. Я, колко по-лесно е просто да не обръщаме внимание на децата си...)