Ако решиш да се завъртиш в кръг и да попиташ хората около теб какво мислят за "Български пощи" със сигурност ще ти се завие свят.
За единица време ще се отприщи такъв хейт, какъвто не е осквернявал и най-обръгналите уши. Проблемът, разбира се, не е в твоето обкръжение.
Който се е сблъсквал с тази сакрална институция, знае колко изхабени нерви струва това.
Но всички жалби и оплаквания потъват някъде между колцентъра и т.нар. разпределителен център, или в най-добрия случай могат да получат утешаваща публичност на неподдържаната им Фейсбук страница сред доста себеподобни. Така поне споделянето може да намали напрежението.
Трябваше да получа от Германия пратка с малки размери. Немците чинно пуснали пратката по Дойче Пост. Дотук добре. В пратката имаше подаръци за 8 март, предназначени за клиент. На 7-ми се бях приготвила да псувам на немски, от който знам само няколко лоши думи и едно стихче, но се оказа, че ще трябва да използвам цветистия ни роден език за целта.
От Дойче Пост бяха така любезни да ми обяснят, че партньорът им в България се нарича „Български пощи" и към тях трябва да се обърна за информация относно закъснението. Германците бяха получили потвърждение от „Български Пощи", че пратката ще пристигне навреме.
Ами обърнах се.
Получих пет разнопосочни информации от пет различни служителки за 5 дни, като последната беше и доста груба. Нямало как да знаят къде е пратката, защото не били вътре в камиона.
Комплексната услуга включва дезинформация, безпардонност, безхаберие, лошо отношение, един постоянно зает телефон, нефункционална тракинг система. Резултатът е провалено събитие и загуба на корпоративен клиент.
Днес е 11 март, още нямам информация за пратката. Питам се дали стриктните и дисциплинирани немци имат и най-малка представа какъв точно „партньор" имат в България...
Имам чувството, че тази национална пощенска служба на България си стои в онази далечна 1879 г. , когато е била създадена. Но дори и тогава май е имало повечко ентусиазъм.
Не ме вълнува особено това, че в тази фирма един след друг се смениха толкова изпълнителни директори, че не се и налага да ги помним, защото май повечето са си чисти партийни назначения и ще са до следващия мандат. Даже не ме интересува толкова и фактът, че през 2014 г. „Български пощи" са на загуба в размер само на 604 хил. лева при загуба за същия период на предходната година от 10.1 млн. лева.
Вълнува ме защо не работят професионално, защо не работят за българите, защо продължават да са поредната държавна креатура, на която да закачиш етикета „хубава работа, ама българска".
В европейските страни да си клиент означава да имаш права. Нямам толкова излишно време, за да си търся потребителските права тук. И струва ми се в „Български пощи" разчитат именно на това. Опитвам се да оцелея в ежедневието си като имам най-малко съприкосновение с подобни „държавни" феномени. Развила съм истинска хафефобия от общуване с подобни и техните служители. Съветвам и всички, които могат, да търсят алтернативи. Може би като в онези приказки с хубав край един ден просто ще останат без нито един клиент, защото всички ще сме забравили за тях.
А дотогава искам да им кажа: „Хейтя ви безплатно."
P.S. Днес (четвъртък) има ново развитие по темата предизвикано от моята публикация тук. На разпределителния център вече им е забранено да правят справки.
От колцентъра г-жа Младенова заяви, че нямало значение какво ми е наговорила в предишните контакти тяхна цитирам "некомпетентна" служителка, но пратката ми не е пристигнала в България все още. Посъветва ме да се обърна към ръководството или да подам рекламация.
Като дългогодишен ПР експерт ще им кажа, че едва ли има по-неадекватна реакция от тази в стил щраус.
Ами понякога се налага да си го "причиним" единствено по причина, че Еконт и Спийди нямат офиси, и съответно не предлагат услугата си, в определени селища, като повечето села, където обаче, има поща. Иначе куриерските служби, които са частни, работят бързо, не те занимават с попълване на разни противни бланки и ти спестяват много време, което е ценно. И служителите им са по-учтиви, което също е важно.
Главния проблем е, че все "нямаме време" да си търсим правата. Не че съдебната система не е пълен шит, ама то нищо не се променя ако не го накараш. Бяха въвели едни "Книги на клиента" или нещо подобно преди време, но отдавна ги няма, явно експеримента се оказа твърде сполучлив.
Хмм, "Български пощи"... Последния ми досег с тях бе преди 4 години. Едни готини типчета, франсета, ми гостуваха през каучсърфинг, то тогава у нас си беше хан, де, та след като се върнали, от благодарност ми пратили подарък. Бре, получих аз бележка, ама пусто все го изпусках тоя клон да го видя отворен след работа. Един ден си откраднах няколко часа, та стигнах да го взема. Какво да видя вътре - бутилка калвадос, луксозно издание. Милите каки от пощата разбрали само думата за подарък на кутията в полето за описание и бяха задържали пратката извънредно. Даже по телефона ми звъняха няколко пъти. Хвана ме яд после, че не ги почерпих... Е, ако излезем извън балканската бутафория, действително пощите ги бутат в посока БДЖ. И както каза някой - сететес само сградния фонд, колко нещо е. От сгради на центАРА до бунгалата на "Български пощи - Плевен" край Ахтопол (последното е свободно съчетание).
Явно пак се набива в главите на обществото сакралното "Държавата е лош стопанин". Май апетитите към бизнеса и недвижимата собственост на БП са доста сериозни. Схемата е добре позната още от 90-те години - предприятието умишлено се води към фалит, чрез разхищения, безстопанственост, източване и кражби на всички нива. И после в един момент заявяват - "Ето видяхте ли? Държавната собственост е ничия собственост. Невъзможно е да се управлява добре." Естествено веднага огромната част от вината, за да се размие персоналната такава, се мята на "крадливостта" на целокупния бг народец. И после едни "умни и креативни" господа взимат един разсипан бизнес, но с огромна недвижима собственост, за жълти стотинки. А като последица от всички тези "пазарни, западни и демократични" тарикатлъци, хората остават без работа, емигрират, а заплатите и пенсиите са на нивото на африканска държава, и то от по-бедните.
"...Дойче пост притежва ДХЛ в Германия и едно 25кг "колетче" струва до България само 8-10 евро...." В интерес на истината - 20 кг пакет струва 31 евро; мах. 31,5 кг - 41 евро.
Здравейте, Целта на този коментар е да помогне, доколкото е възможно, на авторката - т.е. един допълнителен ориентир за проследяване на малки пакети, изпратени по Deutsche Post/DHL. Всъщност, от известно време с получаването на тези пратки в БГ и доставката им до получателя се занимава DHL България, а не Български Пощи. Така че след пристигането им в БГ трябва да ги търсите през сайта http://dhl.bg. От жълтото каре в дясната колона избирате "Още начини за проследяване". На следващия екран, в най-лявата колона избирате "Проследяване по референция на Изпращача". В появилия се формуляр попълвате кода за проследяване на Deutsche Post/DHL като "Референтен номер на изпращача", дати - начало и край на периода, в който очаквате пратката да е достигнала БГ, и за направление на пратката - България. С пожелание да намерите каквото Ви трябва, zvassil
Използвам услугите на БГ пощи от 6-7 години за изпращане/получаване на пратки За и От чужбина. В началото за всяка една неуредица обвинявах жените, работещи там. Но не след дълго осъзнах, че проблема в много малка степен е техен. При всяко мое ходене започнах да се оглеждам наоколо и да си казвам на ум какво бих поправил в тяхната организация - списъкът е много дълъг. Като за пример ще дам морално остарялата система, липсата на всякаква логика в разпределянето на работата по гишета - при наличие на 10 работещи гишета, натоварени са само 2 или 3 (взависимост дали е дошло и времето за пенсиите на клетите хора, нареждащи се на главоломно дълги опашки), а на останалите работничките се събират на седянка и лаф. С недостатъците мога да продължавам още... Но главното, което искам да отбележа е че за да се промени нещо в системата трябва ние като потребителите да дадем гласност на проблема и статии като тази са едно добро начало. Защото с поредния скандал с леличката на гишето няма да доведе до нищо положително, както и сам се убедих.
На 13.2.2015 изпратих препоръчано писмо с документи и мартеници за Германия. Писмото беше получено 4.3.2015 г. Според служителите на Български пощи това е разумен срок за доставка и не може да се говори за забавяне. Информацията в така наречената "Система за проследяване" се изчерпва с "Влагане на пратка в чувал и изпращане в чужбина". Този статус е наличен и до днес. Ето това е "услугата" която получих срещу заплащане, без да броя похабените нерви и време.
като цяло държавния служител в бг си е 100 % урод
Днес има ново развитие по темата предизвикано от моята публикация тук. На разпределителния център вече им е забранено да правят справки. От колцентъра г-жа Младенова заяви, че нямало значение какво ми е наговорила в предишните контакти тяхна цитирам "некомпетентна" служителка, но пратката ми не е пристигнала в България все още. Посъветва ме да се обърна към ръководството или да подам рекламация. Като дългогодишен ПР експерт ще им кажа, че едва ли има по-неадекватна реакция от тази в стил щраус.
Откакто Димитър Общи обра пощите в Арабаконак те още не могат да се оправят.
Оф, много мразя да чета глупости! На номер 2 да кажа само, че едно колетче до 2 кг струва 8 евро до БГ, над 2 кг (тоест 2,02 дори да е) - вече струва малко над 16 евро. За 25 кг не ми се мисли колко ще е! Айде стига сме хвалили чуждото и плюли по Българското вече!
Вие сте щастливци, поне са ви намерили пакетите. В Младост4 (София) пощата е УНИКАТ. Ето два случая: - Началото на декмеври 2014-та: намирам си въпросното листче на пода под пощенските кутии. Отивам с въпросното листче за получаване на съответния "малък пакет". 45 минути ровене, цъкане с език и почесване по главата. Не го намериха. Оправдаха се: "колежката е болнични". 4 дни по-късно отивам пак, въпросната "колежка" вече е на работа, моята пратка я няма. Звъняха на пощальонката, едва ли не нея изкараха виновна, че ми е оставила листче. Не получих разумно обяснение къде е пакета след като очевидно е стигнал в техния клон - Лятото на 2014-та: след обичайното листче на пода (напомнят ми за "Играта на Ендър") отивам, намират пакета, разписвам се, излизам щастливо, разпечатвам го, вместо калъф на телефон - зарядно за телефон. Чеша се объркано по главата, просветва ми, поглеждам получателя на пакета - друго име. Връщам се, оказва се, че моя пакет го няма, разменили са го с въпросния господин. Една седмица по-късно минавам, проверявам и О ЧУДО, моя пакет ме чакаше. Затова не ми говорете за проследяващи кодове. Докато тези възрастни жени не ги сменят, нито ще се смени начина им на работа, нито ще имаме кой знае какво обслужване.
Аз поръчвам много неща, като съм го правил и докато живях в Германия. Проблема не е в Български Пощи за недоставени артикули, а обикновено в немските. В Германия загубиха два от пет пакета като не ги интересуваше изобщо. Много от пратките ми от Германия за България не достигат до тук изобщо отново заради немските пощи като в последствие изпращачът ми пише, ме била върната от немските пощи, защото я нямало адрес (етикет с огромни букви, човека ми праща снимка преди да прати пакета), я нещо друго. Последната ми пратка вися в депо до Кьолн близо седмица...Най-лошите в света са, определено. За това, което е държавата ни, Български Пощи се справят доста добре. Иначе, че има служители, които са за изгонване и публичен линч, със сигурност. Пощата до Плиска в София, например, има една леко мургава дама на около 50-на години, тая се кара с хората и се държи ужасно невъзпитано. Но други пощи са ок.
В защита на български пощи мога да кажа само, че всеки месец, точно на датата, пощаджийката носеше пенсията на тъща ми на крака. А сравнението с 1879г. не е в полза на съвременните пощи. Малко след 1879г., не помня точно, но преди края на века, Иречек се оплакал, че едно писмо пътува от Виена до София ЧЕТИРИ дни. Тогава не е имало интернет и смс-и и телефонът е бил изключителен лукс. В началото на 21 век, в главна окръжна пощенска станция, официално ме уведомиха, че срокът им за доставяне препоръчано писмо до Германия е ДЕСЕТ РАБОТНИ дни. Това не е заслуга на заспалите леки по гишетата. Оттогава нямам работа с тях. За да не се нагуши някой приватизатор, сградният фонд може да се разпродаде на парче, ПОД НАДЗОР, след което никой няма да пожелае да купи пощите и могат спокойно да се закрият. А който му е жал за лелките, които ще останат без работа, и така заплатите им са на ниво социална помощ. Няма да има тлъсти заплати за някои шефове, но те са свои хора, няма да ги оставят на пътя.