На 14 юли Франция отбелязва своя национален празник. Исторически, това е денят, в който въоръженият народ превзема Бастилията през 1789-та година, за да обяви края на монархията като вид държавно управление в страната.
Французите определено са първи в света по отношение на въвеждането в употреба на революцията в съвременния й вид. Те са първи и в много други отношения (сред които тази година не беше футболът). За сметка на това винаги ще свързваме Франция с някои вечни неща.
Joie de vivre
Радостта от живота е част от генетичния код на французите. Joie de vivre е изкуството да се наслаждаваш на красотата и щастието от това, че те има.
Това е удоволствието да се влюбиш безпаметно в нечия чужда жена, да потънеш в картините на уличен художник от Монмартр, да поспориш с интелектуалците от Левия бряг на Сена зад перде от цигарен дим, да се отдадеш на изкушението на гастрономията без какъвто и да е свян...
Сирената и колбасите, вината, шампанското и абсентът, карамелените палачинки и сладкишите "макарон", шоколадът и суфлето не са просто храна за тялото, те са начин на живот.
Празникът на празника
Когато Франция не стачкува - празнува. По всяко време на годината, навсякъде се организират всенародни тържества по всевъзможни поводи. Разбира се, на национални празници не се работи.
Празнична почивка има за Деня на Бастилията, и за Деня на Европа, и за Деня на труда, и за Деня на Примирието от Първата световна война. Католическите празници също се спазват ревностно от французите, които едва ли могат да се причислят към най-покорните християни. Наред с Коледа и Великден, не се работи и на Вси Светии, както и на Възнесение Господне, на Петдесетница и в деня на Успение на Света Богородица.
Добавете към това и празниците на музиката, на светлината и на шегата, на майката и на бащата, на младото вино, новото божоле и трюфелите, и всички останали регионални fetes, и ще разберете, че във Франция съществува култ към празника.
"Винаги ще имаме Париж"...
Градът на влюбените се е превърнал в културна икона за хората от цял свят. Попитайте произволен човек коя е най-романтичната дестинация и се пригответе да чуете "Париж" с дълбока въздишка.
Най-красивите гласове на Франция като Едит Пиаф, Шарл Трене, Ив Монтан, Жо Дасен, Шарл Азнавур и др. възпяват Париж, а Айфеловата кула и Триумфална арка, Нотр Дам и Сакре Кьор, безкрайните паркове и бреговете на Сена са "герои" в някои от най-великите филми в историята на киното.
Какво ли не е видял Париж - от революциите и барикадите през 18-19 век, през бохемските години на "Изгубеното поколение" на Хемингуей, Фицджералд, Пикасо и Дали след Първата световна война, от срама от нацистката окупация през 40-те до бунта на младите от 1968.
Дори гробищата на Париж са туристическа забележителност - в Pere Lachaise почиват Шопен и Балзак, Оскар Уайлд и Марсел Пруст, Мария Калас, Джим Морисън и др.
Петлите
Футболът е религия във Франция - всички потръпват, когато чуят как публиката на Парк де Пренс пее "Gagnez Paris Saint Germain" или как Стад Велодром в Марсилия се тресе от "Allez allez l'OM allez".
Над 1,8 млн. души тренират футбол в общо 18 хиляди отбора в цялата страна. Неслучайно някои от най-добрите футболисти на всички времена са французи: от Платини, Папен и Кантона, до Анри, Зидан, Рибери и златното момче на "петлите" Антоан Гризман.
Всички челни места на телевизионните рекорди за рейтинги през последните години се държат от футболни мачове - за справка, близо 30 милиона французи гледаха историческата победа на отбора на Дидие Дешан срещу Германия на полуфиналите на Евро 2016.
Уличните артисти
Художници, музиканти, поети и акробати - френските улици кипят от артистичен живот. От някогашните разходки по въже на Филип Пти, покорил Кулите-близнаци, през уличните театрални постановки на мимовете до импровизираните концерти на Zaz по улиците на Монмартр, не се учудвайте, ако зад следващия ъгъл ви очаква спектакъл...
