По времето, когато аз бях дете, си подарявахме подаръците на Нова година. Всеки, който е над 30, знае защо. Бъдни вечер беше по-скоро за ядене на постни сарми и кадене в апартамента с тамян. И Дядо Коледа (тогава все още Дядо Мраз) не купуваше подаръците от Хиполенд, Метро или от онлайн магазини, а от Детмаг и ГУМ.
Нашите ни подаряваха настолни игри, книги и евентуално шоколадови яйца от Кореком, а помежду си си подаряваха пуловери, чорапи, тенджера под налягане, електронен часовник за стена или от каквото там се нуждае домакинството.
На фона на рекламите сега, които показват как Добрия старец раздава таблети, мегабайти и мебели от ИКЕА, подаръците отпреди 15-20 години може и да изглеждат наивен анахронизъм и дори смешни, но поне съдържаха елемент на изненада и можеха да се ядат, счупят или подпалят. (Това последното го казвам, понеже помня как за една Нова година ми подариха комплект "Млад химик". Много скоро нещата в тази научна сфера излязоха извън контрол и се разбра, че трябва неотложно да се преориентирам към хуманитарните дисциплини.)
Под изкуствените елхички и еко-дръвчетата в саксии в днешни дни Дядото вече рядко оставя кутии, които крият чудеса и изненади. Просто защото вече всеки си е направил предварително рисърча онлайн, знае какво точно иска, какви са приложенията на желания продукт, какъв му е срокът на годност, докога може да бъде върнат срещу пълно възстановяване на платената сума и т.н.
Всъщност все по-малко хора си пожелават олд-скуул подаръци за Коледа. В Дания сайтът Pricerunner проведе предколедно социологическо проучване. Според резултатите от него най-висок е процентът на датчаните, които очакват да намерят под елхата… пари. На второ място се нареждат ваучерите за пазаруване и смартфоните.
Според пиара на Pricerunner Сьорен Кнудсен датчаните вече са по-склонни сами да си избират подаръците и затова ваучерите и парите оглавяват класацията.
Обаче това с “Дай ми пари, пък не ме мисли” далеч не е само датски феномен. Откакто в глобален план Коледа престана да бъде тържество на надеждата за ново начало и се превърна в тържество на комерсиализма и повод за преяждане без придружаващо чувство за вина, разменянето на подаръци също престана да има само символна функция.
На биологичния вид, известен като "потребител на материални блага", вече му е писнало да се преструва, че е харесал пуловера от леля София, а и няма нерви да се реди на дълги следколедни опашки, за да го заменя за друга стока. Потребителят иска да държи юздите на празника здраво в собствените си ръце.
Той не иска да бъде изненадван, нито да остава разочарован. Но най-много от всичко той не иска да се чувства прецакан като купува за близки и приятели парфюми, дрехи и обувки, за които знае със сигурност, че ще бъдат намалени наполовина само няколко часа след като Христос се роди. Затова той не само очаква да получи пари като подарък, но и самият той предпочита да подари пари.
Тази нова тенденция в поведението на потребителите социологът Клаус Расборг от Университета в Роскилде коментира не без известна горчивина така:
"Ако аз ти подаря ваучер на стойност 500 крони и ти ми подариш ваучер за същата сума, какъв е смисълът изобщо?! Свидетели сме на едно бързо и сигурно отмиране на цялата институция на размяна на подаръци…"
Едва ли някой би се учудил, ако тази Коледа Добрия старец пристигне вместо помъкнал чувал с подаръци на гръб, с гердан от двайсетолевки като булка от 80-те години. Така де, да има за всички от сърце...
