Жега ли ви е?
От онази безнадеждна, всепоглъщаща, лепкава, влудяваща жега, от която сякаш няма спасение?
Не издържате повече на безмилостното слънце, задуха и усещането, че не можеш да избягаш, да се скриеш, да си починеш и да подишаш свеж въздух най-накрая?
Има спасение и ще ви кажа тайната.
Намира се неподозирано близо, по-близо от морето (освен ако не сте в най-източните области на страната), и е вълшебно.
Когато в града е 35 градуса и нагоре, малко удоволствия могат да се сравнят с усещането при слизането от колата или обществения транспорт в планината и то по-високата по възможност. С удоволствието от първия досег с хладния въздух, с чувството, че те обгръща въздушна река от свежест, която пълни дробовете, мозъка и сетивата с блаженство.
Хората, които обичат да ходят по планините, познават радостта от точно този миг. Аз обаче опитвам да я обясня на тези, които нямат този навик.
Това е като да отвориш вратата на родния дом след дълго отсъствие, като първото парченце шоколад, като глътка вода след мъчителна жажда. Казваш си - тук ми е мястото и искам да остана завинаги.
Това е лесно обяснимо - в по-високата планина не просто е по-хладно. Да попаднеш там от града е цялостна промяна на стимулите за всички сетива, която предизвиква химична експлозия в мозъка.
Представете си, че тръгвате от София, Пловдив или някой друг градски генератор за жега. Около вас доминират асфалт, бетон, миризмата, топлината и шума от колите, отблясъци от стъкло, а сивата гама е разнообразена предимно от крещящите цветове на билбордове и витрини и синкавия отблясък на електронни устройства.
Това не е задължително лошо, но товари и уморява, нагнетява още жега и я прави по-дразнеща.
Планината е точно обратното. След тактилното облекчение от по-хладния въздух, очите моментално усещат промяната в пейзажа. Той е доминиран от зелено и това е цветът, който успокоява и отпуска зрението.
Обонянието също реагира остро и щастливо на миризмата на борова дървесина. Слухът е доволен, защото е тихо или поне по-тихо от това, с което обикновено е свикнал.
Чистият въздух, бързото насищане на всяка клетка с кислород, просторът и усещането за свобода, което той дава, допълват картината.
Не просто е по-свежо. Няма ги стресът и напрежението и усещаш липсата им с всяка фибра на тялото, сякаш си изпил чудотворно хапче с мигновен ефект. Охлаждаш се физически, психически и емоционално.
Да биеш пътя до Алеко, Боровец, Мальовица, Банско или Добринище си заслужава дори само за този момент на щастливо доволство. Но там има и още какво да се прави и то изобщо не е нужно да е катерене на върхове или подвизи с преходи.
Дори в най-горещото време най-умното нещо е да се въздържаш от сериозни физически натоварвания и продължително излагане на откритото слънце в планината - то е по-силно, отколкото по-надолу, с всички неприятни последици от това.
Но когато в града е мор и асфалтът се разтича от горещина, можеш просто да вземеш книга, одеяло и сандвич, да се разтъпчеш и прекараш горе на сянка няколко отмарящи часа. Или пък цял уикенд и дори седмица.
И дори няма да се сетиш за море.
Като повечето хора, които обичат планините, и за мен важи следното - на глас винаги ще кажа, че тази благодат е за всички, а като се озова там под сурдинка се дразня жестоко от хора, тръгнали по пътя ми с джапанки и торбички "Била" в ръка. За тези със скарите и кюфтетата да не говорим.
Но планината наистина е за всички - заповядайте и вие, разхладете се и се насладете както ви харесва. Само не забравяйте правилото - не оставяй нищо, не вземай нищо и не убивай нищо.
За да остане планина и за другото лято.
