По 68 нови души се преселвали всеки ден в София, ако се вярва на цитираната от столичния зам.-кмет Тодор Чобанов статистика. Думите му идват като оправдание защо все още няма реално решение за проблема с хроничния недостиг на детски градини в столицата.
Преселение към София има и никой не оспорва това - студенти, млади хора, търсещи работа и по-добри перспективи и т.н.
По данните на Националния статистически институт (НСИ) през миналата година в София са се преместили 23 613 души. Ако се разбият по средно на ден стават по малко над 64 души на ден, но за тези 4 разлика няма да спорим с Чобанов. Спорният момент идва оттам, че от София са се махнали 18 450 души, пак по данни на НСИ, и така картината става малко по-различна.
Някои може да каже, че тези хора, които се предпочели спокойствието на провинцията, може и да са пенсионери, които искат да си отдъхнат на спокойствие. А може и да не са. Толкова подробни данни НСИ не предоставя.
И именно тук е проблемът в това да се хващаме за цифрите - те трудно ти дават контекста.
А думите на Чобанов звучат малко като измиване на ръцете в стил Пилат Понтийски - "Не ни се ядосвайте на нас от Общината, ние правим всичко по силите си, ама тези провинциалисти идват тук да народят дечурлята си и да ви вземат местата в детските градини".
Разбира се, Чобанов може и въобще да няма това предвид, но оправданието си е оправдание, откъдето и да го гледаш. Особено когато пред теб продължава да стои един голям и много щръкнал, и много тлъст... нерешен проблем.
Все още не е ясно колко места реално няма да достигнат и тази година. Но когато си млад работещ човек, а бабите и дядовците също са на работа, идеята, че няма да има къде да оставиш детето си през деня може да е безумно плашеща. Независимо дали говорим за хора, отраснали в столицата, или такива, които са дошли тук през студентските си години и след това.
А ако има нещо, което да може с достатъчна сила да отклони вниманието от това, е добрият стар нерешен (и по всичко личи нерешим) спор "кореняци срещу пришълци".
Столицата ни се развива с бързи темпове. Много по-бързи от останалата част на страната. И от това има редица последици. Включително преселението към София на хора от страната. Това не е нещо неочаквано.
Дори на фона на високите цени на наемите и на имотите, дори на фона на по-скъпия живот като цяло, хора продължават да идват тук с надеждата да намерят по-добра и по-високо платена работа и повече възможности за развитие.
Има я обаче и другата страна на монетата - колкото и някои хора да си мечтаят за връщане на софийското жителство, София е градът с най-много свободни работни места и с най-много търсене на кадри - квалифицирани и неквалифицирани. Прииждането на млади хора към столицата е една симбиоза, която води до превръщането ѝ в значим икономически център.
Положително или не, положението е такова. Преселението към София не може да бъде спряно. От това обаче да се извежда причина защо няма места в детските градини е несериозно. И не решава самия проблем.
Къде са решенията? Малки родителски кооперативи за гледане на децата, по-гъвкаво и по-разбрано отношение от страна на работодателите, повече хоум офис...
Повече лична инициатива и повече креативност, защото когато държавата, общината и т.н. не осигурят условия, очевидно трябва да си ги осигуриш сам. С надеждата, че догодина нещата ще са по-добре.
А оправданията са за тези, които не са успели да свършат работата.
