Представете си, че живеете в Барселона. Море, слънце, сангрия, Гауди, страхотна храна и изключителна атмосфера. Рай на земята.
А сега си представете, че живеете в истинската Барселона, чиито Саграда Фамилия, Ла Рамбла и Барселонета се изсипва да види цял свят. Наемът ви е безбожен, по улиците няма място игла да падне от народ, цените са надути, а за капак има и ограничения за ползването на вода.
Доста вероятно е да намразите туристите от все сърце, подобно на доста жители на Барселона, на които от години им е писнало да съжителстват с тълпите. А сега и да делят безценната си вода с тях.
Можем ли обаче наистина да се поставим на мястото на тези хора и най-вече - трябва ли да го правим?
Етично ли е да ходим на определени места по света - в умиращи заради свръхтуризма градове или държави с режими, които потискат и репресират собствените си граждани? Къде е изобщо границата в това отношение и нужно ли е да я поставяме?
Каталуния е в хватката на историческа суша, заради която се наложи местното правителство да обяви извънредно положение и да наложи лимити за използването на вода. Конкретно в Барселона на жител се падат по 200 литра на ден, в които се включва цялата консумация на вода - за пиене, къпане, готвене и т.н. Поне засега лимити за туристите няма.
Градските власти обаче може да наложат ограничения и за тях, ако местната консумация надскочи ограничението. И вероятно така е редно - посетителите да делят с местните рестрикциите за толкова жизнено важен ресурс.
Въпросът обаче е и по-всеобхватен - редно ли е изобщо да се ходи в Барселона и Каталуния в момент, в който районът има огромни затруднения с осигуряването на вода? Етично ли е туристите да вземат от водата на местните? И в малко по-широк смисъл - да ползват всякакви ресурси, които са изградени и поддържани не за тях, а за местните - от пътища и обществен транспорт до чистота?
Да променят облика на Барселона до степен самите те да стават част от него?
Класическият отговор е, че туризмът носи пари. Специално в Испания - огромните 12% от брутния вътрешен продукт. С парите си туристите издържат купища бизнеси и милиони испанци, освен това специално в Барселона плащат и туристическа такса, с която допринасят за бюджета и съответната поддръжка на инфраструктура.
Но колкото и пари да оставят, това няма да реши проблема със сушата и недостига на вода, не и при тази конкретна криза.
И колкото и да плащат няма как да спрат процес, който те самите провокират - подмяна на облика на града, изтласкване на жителите извън популярните му части и населването на същите тези части с краткосрочни наематели. Прекалено многото гости превръщат Барселона от жив град в туристически увеселителен парк.
По подобен начин стоят нещата и с друго популярно място - Венеция. Струва ли си изобщо да идеш там, при положение, че каналите и "Сан Марко" вървят с огромни тълпи, които рушат и града, и усещането за него, и променят цялата му атмосфера? Редно ли е да дадеш скромната си лична лепта към съсипването на Венеция, но все пак да я видиш, или е по-добре да се въздържиш в името на съхранението на града?
Етични въпроси повдига не само отпечатъкът, който масовият туризъм оставя върху най-популярните дестинации. Спорно е дали е редно да се посещават и места със съществени проблеми с човешките права.
Пример за това е Иран - дестинация, която е доста популярна и у нас в последните години. За това има ред причини - автентична, почти недокосната от туризма страна, с изключителна история и атмосфера, изумителна природа и страхотни хора.
Проблемът обаче е режимът в Техеран, който убива жени, защото не са покрили косата си, както и протестиращите за това. Редно ли е туристът да пропагандира - дори напълно неумишлено - този режим, публикувайки снимки от страната в социалните мрежи?
Да показва на всички кадри от пътешествие, които крещят "тук е страхотно", при положение, че не е съвсем така?
Трябва ли туристът да подкрепя икономиката на страна, с чиято политика не е съгласен? Или пък точно обратното - етично е да подпомага Иран, защото все пак част от парите, които оставя, отиват и при обикновените хора, които са и жертва на репресиите?
По подобен начин стоят нещата и със страни като Израел заради хуманитарното бедствие в Газа, или пък места като Саудитска Арабия, авторитарни режими като например Туркменистан, и, естествено, Русия и Северна Корея (ако изобщо е възможно да се отиде там).
Следва ли туристът изобщо да се съобразява с политическия облик на местата, където ходи, или може да базира избора си само по други показатели като природа, цени или забележителности?
И ако подобни етични дилеми са определящи - само в политкоректни държави ли трябва да ходи и какъв изобщо е критерият за това? Или пък само в бедни, за да се подпомагат местните хора?
Това са въпроси без лесни отговори и всеки избира къде и как да пътува според собствения си мироглед. Едно обаче е сигурно - където и да отидеш, трябва да показваш необходимото уважение към хората, културата и местата. Защото ти си просто краткотраен гост.
