Първият работен ден от всяка нова година може спокойно да се нарича "Матрицата: Възкресения". Първо, защото трябва да "възкръснете" след седмица ядене, пиене и предполагаема почивка и да замените тази хубава реалност с измамната подреденост на работната матрица - събуждане, бачкане, сън, repeat.
Второ, защото работата след почивка се усеща също толкова отблъскваща и без основание да съществува, колкото новият филм от поредицата.
Ако това ще ви помогне за толкова тежкото връщане към работното място - депресията след почивка си е напълно признато от медицината състояние и в никакъв случай не сте сами. Цяла поне една трета от работната сила по света се бори със себе си в първите дни след отпуска или по-дълги почивни дни.
Е, не е клинична депресия до степен да послужи като извинение за болничен, уви. А и той също е до време, така че човек трябва просто да се насили, да привикне отново с махмурлийските физиономии на колегите и новите им килограми, с историите им как са прекарали Коледа и Нова година, с омразното бюро, което намеква, че и той самият е качил, и - ох, че гадост - работенето. Да влезе пак в Матрицата.
Тежко е, да. Повече от вас самия след сармите на Коледа. Но има и няколко начина да си помогнете, при това без да симулирате Омикрон пред ръководството:
Осъзнайте едно: нормалността си
Празниците и почивката са емоционално натоварващи - независимо дали са минали добре или зле, а мозъкът има нужда от време, за да се настрои от един режим на друг. Това е признак на добро психично здраве и съответно - да ви е зле значи, че сте добре!
А колегата, който кипи от неприличен ентусиазъм, дошъл е първи, показно страни от общия вопъл по загубените безгрижни дни и придобитите килограми и вече започва задачи за вдругиден, вероятно не е нормален. Вероятно тайно е поработвал, включително навръх 1 януари, за да не излиза от форма.
Неговото състояние е тревожно, не вашето. Човек, който не умее да се весели и почива пълноценно, не умее и да работи пълноценно, така че колегата е просто натегач. Или балък. Като влезете във форма, ще го отвеете.
Психическа форма визираме, за физическа ще трябва малко повече време...
Детоксикация с интоксикация
Какво като е първи работен ден, "студена пуйка" не е единственият метод за успешно освобождаване на организма от всички вредни субстанции, на които е привикнал в последните десетина дни. Достатъчно гадно е, че сте на работа - не е нужно да си докарвате и допълнителен физиологичен стрес.
По-удачен в този случай е плавният подход. Човек трябва да си сипе едно малко, за да приеме по-леко реалността, да извади с полагащата ѝ се любов последната останала сарма от новогодишната трапеза с щедра лъжица руска салата и така да прокара мост между миналото и настоящето.
Също да изгълта наведнъж и остатъка от чийзкейка. Той нали за това е измислен - да оправя настроението.
После да си сипе и второ, и полека-лека денят ще придобие по-меки краски.
Поглед в бъдещето
Така де - лятото е след само 6 месеца летаргия, а до почивните дни около Великден има дори по-малко от 5 месеца! Освен това нова година - нови 20 дни отпуска, и ако положението не започне да се подобрява, имате пълното право да ползвате няколко от тях и още тия дни, нали? И - разкош - тази работна седмица е от 4 дни.
А и тази лека настинка започва да изглежда обещаващо и може да се развие до истински болничен... Така че можеше да е доста по-зле.
Спомени
Няма да се сетите за баба си в близките 5 седмици, докато тя, загубила търпение, не се обади обидено да пита защо не се обаждате.
Грешка - сетете се за нея, точно сега, в първия работен, и ще ви стане по-добре. Защото сега поне имате напълно легитимно извинение да не общувате с нея и да не слушате подхвърлянията, че ще умре, без да види (още един) правнук.
Изобщо, като се замисли човек, по празниците имаше много хора и ситуации, които просто търпеливо чакахте да изчезнат, нали? Е, няма ги. Нещо повече - още дълго няма да ги има! Няма да купувате комплекти дезодорант плюс душ-гел в несесер, няма да симулирате радост при вида на соли за вана, няма да висите в задръстването на Витиня, нито да се блъскате в половин София на Алеко.
А най-близкият мол вече не е приютил два квартала, а е "пълен" с обичайното количество за непразничен период хора! И това ако не е облекчение...
Ако положението е наистина нетърпимо, има един, последен ход за най-отчаяните. Пуснете си Марая Кери и All I Want for Christmas Is You, извадете поредния грозен коледен пуловер, който ви беше подарен от приятел с "чувство за хумор" (по негови думи, търсят се независими доказателства за това твърдение) и ще си спомните защо е толкова хубаво, че празниците са зад гърба ви.
