Не че досега кампанията за парламентарните избори вървеше особено пламенно и активно, но надвисналият локдаун над София, а и над цялата страна, съвсем ще промени правилата за това как кандидатите агитират за избори.
Няма вече целуване на бебета и ръкувания с пенсионери. Коронавирусът ни отне тези иначе толкова интересни предизборни концерти, в които изпълнителите показват най-доброто от себе си, за да имитират, че действително им пука за каузата на този, който ги е наел.
Няма ги и ведрите младежи, облечени в бели тениски с номерче, които да ви дадат хартийка с обещания, без да могат да ви обяснят реално за какво става дума вътре.
Пандемията дойде и кампанията вече не е същата. Вместо това гледаме уморени и посърнали лица от екраните, които четат наизустени опорни точки, спорят за глупости помежду си и се опитват да убедят избирателя, че наистина им се занимава с тая парламентарна работа. Къде с успех, къде без... зависи от електората.
Как обаче се прави кампания, когато хората са си по къщите и са се изолирали възможно най-добре от вируси и тъпи послания?
Тук предлагаме кратък наръчник за всички онези партии, които усещат, че имат нужда да достигнат избирателите с жизненоважните си послания, но пандемията им пречи да го направят.
1. Живи включвания
Не ви дават по медиите или ви викат в безумни часове, когато никой не гледа? Социалните мрежи помогнаха много на партиите, позволявайки им те да си бъдат и журналисти, и интервюирани, та даже и зрители.
Живите включвания във Facebook и YouTube са идеалната възможност за вас да демонстрирате изключителна напрегнатост и ексклузивност на обстановката, докато всъщност говорите за съвсем обикновени и делнични неща.
Хванете колата, вземете 3-4 приятелчета (един да снима, с другите да си говорите пред камерата), идете някъде на разходка и просто излъчвайте към масите в социалните мрежи. Ако сте с управляващите, се пускате от някое хубаво и подредено паркче и говорите за това колко много е направила властта за облагородяването на милата татковина. Ако сте против тях, избирате най-грозното, мръсно изпочупено място, за което се сещате, и започвате да обяснявате, че откакто тия... са на власт, цялата държава е станала мазало.
И тук, както и в драматургията, важното е да си набележиш правилен враг и да го разкостиш с подобаващото количество театрално майсторство. Само избягвайте преиграването, че да не заприличате на третокласник, изправен за пръв път пред публика. Един за тази кампания вече стига.
2. Засипете народа с инфографики
Какво му трябва на един кандидат освен двама-трима добри дизайнери, още толкова рисърчъри и достъп до социалните мрежи. Инфографиките са весели, цветни и могат да подредят фактите (колкото там са факти) в такава картинка, каквато ви е нужна, за да си разкажете историята, която ви е на душа и на сърце.
Важното е темплейтът да е достатъчно цветен, че да привлече окото на невинния потребител, докато си скролва, да го плесне в лицето и да му задържи вниманието за повече от 2-3 секунди. Останалото е подреждане на цифрички, подмятане на удобно подвеждащи въпроси и въобще създаване на подходяща мисловна рамка, с която избирателят сам да стигне до "правилните" (за вас) изводи.
3. Представителни снимки
Няма как да очаквате, че някой ще гласува за вас, ако приличате на селски тарикат, дори и това да е душевността, която тайно носите в себе си. Снабдете себе си и колегите си с няколко хубави тъмни костюма, заемете героична поза и нека фотографите си свършат работата.
Относно позите - каквото и да ви учат коучовете за невербалната комуникация, избягвайте да изглеждате като подпийнал чичка на концерт на Миле Китич или като статист в лош филм на Джейсън Стейтъм (или с други думи поза: "Аз съм силен, зъл, мъжествен и крайно нелеп").
След това добрите дизайнери, които вече споменахме, ще оправят останалото.
Само им кажете да не прекаляват с разкрасяването на физиономиите ви, че ще се получи точно обратен ефект. Ако изведнъж на снимките започнете да приличате поразително на Ален Делон, все някой ще тръгне да си прави груби шегички на ваш гръб.
4. Запомнящата се реклама
Тъпи реклами можете да си позволите да пускате само по телевизията. В интернет те трябва да са завладяващи, трябва да има драматизъм в тях, да изпъкват на общия фон. Разбира се, патосът трябва да е в норма, за да не ви разнасят след това в коментарите като "Рекламата с оня пияния" или нещо от сорта.
Криейтивът е важен - разкажете история, създайте някаква идея. Можете да се заиграете със самата епидемиологична обстановка - и без това всички го правят. Набележете само в коя целева група искате да предизвикате реакция и направете видео, което да заиграе на тънките ѝ душевни струни.
За тази кампания очаквано на мода са гневните послания за мъст, победа над злото и предпазване от чудовища, приели облика на български политици. Така че добра идея е да си намерите подходящ за размера ви враг и да го приклещите на тясно с разгромяваща, но кратка тирада. Кратка! Все пак в интернет никой няма да ви търпи глупостите за повече от половин минута.
5. Ясна и разбираема платформа
Знаем, това е най-трудното. За толкова години в политиката обучени политици и парламентаристи така и не се научиха как се пише предизборна платформа. Положителната страна на това е, че поне летвата е ниска и не трябват кой знае колко усилия, че да блесне човек.
Основната роля на предизборната платформа за кампаниите по нашите земи като цяло е да я има. Иначе рискувате някакви многознайковци да ви се заяждат. Те по всякаква вероятност ще го направят (ако въобще се сетят, че съществувате), но е по-добре да има с какво да се заяждат, отколкото да го правят за това, че не сте им предложили нищо.
Вътре в тази платформа можете да слагате каквото ви дойде на сърце като предложения, щом вярвате, че ще помогнат за по-доброто бъдеще на България. По-важното обаче е как ще изглежда тази платформа.
Като за начало - само един файл. На никого не му се занимава да клика на 100 различни места, за да ви чете отделните политики. Досадно е. Така че - един файл, ясно подреден, със съдържание отпред, което да спомага човек да намери по-лесно това, което го интересува.
Важно - разпишете текста вътре ясно и обосновано - без сложни и завъртяни думички, които ви карат да чувствате собственото си интелектуално превъзходство. Ако един ученик в 10 клас не може да разбере какво се опитвате да му кажете, значи това, което имате, е безполезен файл. И се ограничавайте с творчеството - 30-40 страници са предостатъчни.
Предизборни програми по над 100 страници имат една единствена цел - да покажат, че ги има, а не някой да ги чете. TL:DR, брат.
6. Участвайте в дебати
Колкото се може повече. Покажете на страната, че блестите с интелект, остра мисъл и поразяващ език. Ако не притежавате нито едно от тези качества, заменете ги с достатъчно количество сеир, който да спретнете на останалите участници. В момента и без това нивото е такова, че една разпасана уста като поведение може да мине на приглушена светлина за истинска опозиция, която не я е страх да задава неудобни въпроси.
А и ако не друго, винаги можете да се надявате, че с шоуто си ще привлечете онези нерешили още за кого ще гласуват избиратели, на които всички кандидати са им еднакво противни, но все пак искат да пуснат глас за някого.
7. Подкрепа от знаменитости
Така и така имаме толкова знаменитости в листите с кандидати, че са достатъчни за два сезона на ВИП Брадър, защо да не се заложи и на звездната слава като мотиватор за гласуване.
Все някой в листата ви ще има известни познати. Или по погрешка може да се окаже, че сред кандидатите за депутати на формацията ви има някой полууспешен артист, появявал се в реклама за прах за пране, или рапър, който никой над 15-годишна възраст не е чувал. И малката знаменитост има своя звездна светлина, която да огрее праведната ви кауза, която сте се клели, че ще защитавате в парламента.
Спазвайте всичко това и ще станете онези уникални снежинки в българската политика, за които избирателят тайно си мечтае да гласува. Евентуално. Кой знае, може да сте наистина гола вода?
